Бизнес и управляващи отново с разминаващи се позиции относно механизма за определяне на минималната работна заплата

Проектът на тристранно споразумение за определяне на минималната работна заплата не получи одобрението на представителните бизнес организации.

Това става ясно от адресираното днес до служебния министър на труда и социалната политика Гълъб Донев становище на Асоциацията на организациите на българските работодатели. В документа са изброени в седем точки възраженията срещу предложения от социалното министерство механизъм за определяне на МРЗ. Цитирани са по-долу:

1. Липсват критерии за диапазон, съответно за долна и горна граница на размера на МРЗ, на чиято основа да бъдат провеждани консултациите и предговорите между социалните партньори.
2. Създава се почти императивна възможност за ежегодна актуализация на МРЗ. В повечето ДЧ на ЕС вкл. новоприсъединилите се, актуализацията върви през 2-3 и повече години. Това дава предвидимост на средата и сигурност за текущото и инвестиционно планиране.
3. Стъпката на нарастване зависи изцяло от надеждността на прогнозата на МФ, като даже не е ограничена от тях. Допълнително може и следва да се изготви анализ за посоката и степента на отклоненията на прогнозираното и отчетено нарастване за последните години /например след 2008 г./.
4. При значително надхвърляне на прогнозния спрямо отчетения ръст на компенсацията на един зает /СРЗ/ се залага трайно и повишаващо се съотношение на МРЗ към СРЗ значително над ЕС-22 с МРЗ /41-42%/.
5. Това на свой ред създава риск за икономически необоснован ръст на СРЗ поне по две линии – като се увеличава СРЗ в браншове с висок дял на изплащани МРЗ /търговия, строителство, туризъм, услуги, шивашка промишленост и др./ и като се оказва натиск върху останалите възнаграждения по линия на индивидуалното и колективното трудово договаряне. Дори да не се актуализират КТД, ако в тях са договорени параметри, свързани с МРЗ, се задейства ежегоден автоматизъм за икономически необоснован ръст на разходите на труд.
6. Изложеното в т. 1-4 създава условия за генериране на допълнителна инфлация, индуцирана от правителството. С оглед на евентуално влизане в ERM II, спазването на критериите от Маастрихт за ценови ръст и за дългосрочен лихвен процент ще се окаже проблематично или най-малкото затруднено и следва да бъде компенсирано с допълнителни фискални ограничения.
7. Остават валидни и  рисковете за натиск върху заетостта /включени в Конвенция № 131 на МОТ/ особено за уязвимите групи на пазара на труда – младежи, жени, необразовани, неквалифицирани, дългосрочно безработни лица и др.

От Асоциацията на организациите на българските работодатели настояват обсъжданията по изготвяне на механизъм и критерии за определяне на минималната работна заплата да бъдат отложени след формиране на новото правителство. 

Припомняме, че на 10 февруари 2017 г. на тристранна среща между работодатели, синдикати и министъра на труда и социалната политика Гълъб Донев, беше представена позицията на АОБР по механизма за определяне на размера на МРЗ. Според работодателските организации минималната работна заплата следва да се определя при отчитане на обективни икономически показатели и да има конкретни граници - долна граница да е линията на бедност за страната, а като горна граница да се вземе съотношението между минималната и средната работна заплата в България, което да не е по-високо от средното за ЕС съотношение.

Източник: АОБР