По-важни промени в данъчните закони за 2024 г.
Януари 03, 2024
1. По Закона за данък върху добавената...
Асоциация на индустриалния капитал в България публикува днес изпратеното до социалния министър и министъра на финансите становище във връзка с проекта за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Измененията и допълненията в текстовете, касаещи ЗКПО, като цяло получават подкрепата на бизнес организацията. Съмнения са изказани относно пактическата полза от промяната в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“. В становището е обърнато внимание на факта, че "предлаганата нова редакция на т. 64, 1, буква „б“ може да създаде сериозни затруднения за бизнеса, доколкото последният не е в състояние и не длъжен да разполага с информация дали и доколко „съответната държава/територия отказва или не е в състояние да обменя информация“."
От АИКБ наблягат на необходимостта от нова оценка за установеното авансово внасяне на данъка. "Обвързването на прогнозни (т.е. такива, чието сбъдване е неясно) печалби с внасянето на авансов данък върху тях не произтича от никакви обективни предпоставки. Намаляването на административната тежест за бизнеса се декларира като приоритет и неговото изпълнение предполага за данъкоплатеца изпълнението на неговите задължения да бъде удобно и да не е предполага разходи на време и средства за тяхното изпълнение. Тъй като авансовите вноски в широк смисъл са не само административна тежест, но и икономическа такава, прилагането на приоритета за намаляване на административната тежест предполага тяхното премахване или компромисно – оставянето им само за „Големи данъкоплатци“. Те разполагат с по-голям административен капацитет от една страна, а от друга се ползват от преференциално данъчно обслужване." , посочва се в официалната позиция на Асоциацията.
Предложенията за промени в данъчното законодателство пораждат възражения от страна на представителите на бизнеса най-вече в частта, свързана с регламентирането на допълнителни данъци върху доходите на физическите лица чрез изменения в ЗДДФЛ. От АИКБ заявяват категорично несъгласието си с повишаването на данъчната тежест в България като в аргументите си посочват:
"На първо място – допълнителни 2 % данък не се предвиждат в Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г. Напротив, предвижда се запазване на видовете и размерите на данъците. Предложената възможност за увеличение на данъчната тежест ще влоши инвестиционния климат и бизнес средата в България.
На второ място - предложената организация за определяне на данъчния размер (доходи на лица с постоянен адрес в определена община) правят лесно избягването на данъка при съществуващата свободна система на живеене и работа. Това ще намали постъпленията от подобен данък до размери, които обезсмислят съществуването на такъв вид облагане.
На трето място - проблемите на нашите общини, по-точно на техните приходи, за чието увеличаване се предвижда изменението, са от друг характер. Тези проблеми няма да бъдат решени с допълнително облагане на доходи, защото в най-бедните общини няма заетост, няма доходи, почти липсват работни места, освен тези в общинската администрация, или разкривани от нея. В големите градове, където тази причина не съществува, ще действа посочената по-горе възможност за избягване на облагането. Приемане на подобна мярка ще има за резултат това, че в по-бедните общини няма да се събере допълнителен финансов ресурс, а в по-богатите укриването на доход ще има широкомащабен профил."
Припомняме, че идеята за налагане на по-висок данък върху доходите в размер до 2 % по преценка на общините не е получила подкрепа и от страна на управляващите, които заявиха намерението си да оттеглят това предложение и то да не бъде внесено за разглеждане в Министерски съвет.
Съмнения относно положителния ефект върху приходите в хазната буди според представителите на бизнес организацията и предложението доходи, които имат случаен и нерегулярен характер (чл.35 от ЗДДФЛ), да се облагат авансово с цел да се намали възможността за недекларирането и необлагането им. Предложението по тази точка от законодателната инициатива е да се приложи облагане с данък при източника, т.е данъкът да се удържа и внася от платеца на дохода.
В становището на АИКБ е определена като неуместна и идеята да се възлага на дипломатически представителства на други държави да вършат услуги на отделни лица, които посолството е наело по трудово правоотношение, като удържат и внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях.
Предлаганите промени в ЗДДС трябва да претърпят корекции според представителите на бизнеса най-вече относно предвижданото задължение регистрирано лице, което възнамерява да използва стока или услуга с данъчна основа над 700 лв., за която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, едновременно за целите на икономическата си дейност и за лични нужди, да подаде декларация в НАП, с която да декларира методика за разпределение на преките разходи, която ще прилага. От АИКБ предлагат значително по-висок праг - например 50 000 лв.
Относно намаляването на прага на разплащанията в брой от 15 000 лева на 5 000 лева, заложено в предложението за промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой, представителите на бизнеса считат, че то би било твърде рязко и припомнят предложението си за праг от 10 000 лева.
Източник: АИКБ