Над 200 са промените в данъчно-осигурителното законодателство на страната ни за периода 2010 - 2015 г.

Законът за ДДС е променян 22 пъти през последните 6 години, 14 от които чрез преходните и заключителни разпоредби на други закони. 8 са приетите и влезли в сила  ЗИД на ЗДДС.

Това са част от резултатите от анализа на законодателната дейност на Народното събрание в периода 2010-2015 г., разработен съвместно от Българската стопанска камара и Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи и представен днес пред медиите. Данните, върху които е изготвен анализът, са публично достъпни в официалния сайт на Народното събрание, както и в официалния раздел на Държавен вестник.

Безспорен лидер по направени изменения е Кодексът за социално осигуряване с общо 45 промени, от които обаче само 6 са чрез приети ЗИД. Втората позиция е за Закона за здравно осигуряване - 38 промени, следван от ЗДДФЛ с 28.

Трудовото законодателство също търпи внушителен брой корекции, като Кодексът на труда за разглеждания период е променян общо 37 пъти, 27 от които чрез ПЗР на други закони. За периода са внесени общо 30 законопроекта за изменение и допълнение, като едва 10 от тях са приети и влезли в сила.

Скромните 15 промени е претърпял Законът за насърчаване на заетостта. 

По-обстоен преглед на ключовите промени в съответните нормативни актове може да бъде разгледан в Приложение 1: Промени в законодателството по теми и по години.

По-долу са цитирани изводите на анализаторите относно законодателната дейност на управляващите през последните шест години.

Анализът показва преди всичко липса на визия по отношение на законотворчеството. Като цяло, законодателят няма системен подход към уреждането на ключови обществени отношения, свързани с икономиката, финансите, данъците и администрацията. Това, от своя страна, е предпоставка за законодателна нестабилност, за чести и понякога противоречиви нормативни промени, които създават несигурност по отношение осъществяването на стопанска и всякаква друга дейност.

На фона на законодателната свръхактивност е редно да си зададем въпроса „Стана ли животът ни по-уреден, по-предвидим и по-сигурен?“. За съжаление, отговорът не е положителен, а това е най-яркото доказателство за разминаването между обществените очаквания и законодателния дневен ред.

Налице е установена практика на неспазване на законовите изисквания относно процеса на внасяне, обсъждане и приемане на нормативни актове, вкл. по отношение на общественото обсъждане и оценката на въздействие на законодателството (преди и след неговото приемане).

Не са малко примерите на буквално преписване и дори завишаване на европейски изисквания, без съобразяване с националните особености и/или състоянието на икономиката, а това прави законодателството неприложимо и е генератор на корупционни практики.

Всички тези проблеми се отразяват негативно на нормалното развитие на всяко от регулираните правоотношения и водят до проблеми в правоприлагането, объркване у адресатите на нормите, и в крайна сметка - вреди на нормалното функциониране на съответните обществени или частни сектори, подлежащи на регулиране.

Вижте тук целия Анализ на законодателната дейност на Народното събрание в периода 2010-2015 г. .

Източник: БСК