МВФ: Европейската централна банка трябва да обмисли закупуване на финансови активи

Европейската централна банка трябва да обмисли закупуване на финансови активи, включително на държавни облигации и то в по-голям мащаб, ако инфлацията в еврозоната остава ниска, заяви Международния валутен фонд в годишния си доклад за състоянието на еврозоната.

Посткризисното икономическо възстановяване в еврозоната не е нито енергично, нито достатъчно силно според МВФ и това е повод за  загриженост по отношение на упорито ниската инфлация, дори и в страни с развита икономика като Германия и Холандия. 

Инфлацията е обезпокоително ниска в страните от ЕС, заяви управляващият директор на МВФ Кристин Лагард, след като тя представи доклада на Фонда на вчерашната среща на финансовите министри от еврозоната (Еврогрупата) в Люксембург. 

Според Лагард, ако продължава да има ниска инфлация, ЕЦБ трябва да обмисли възможността за закупуване на активите на финансовите пазари в по-голям мащаб. Според най-новите оценки годишната инфлация в еврозоната е достигнала до многогодишно дъно от 0,5% през май - далеч под поставените като цел от ЕЦБ от малко под 2%. В някои страни, включително Гърция, инфлацията е отрицателна през последните няколко месеца (дефлация). 

Ако ЕЦБ започне нова пазарна интервенция, тя трябва да се съсредоточи върху държавни облигации, но купувайки книжа пропорционално спрямо размера на икономиката на всяка една страна - член на еврозоната, се посочва в доклада на МВФ. Това ще контрастира с предишните програми за изкупуване на активи, чрез които централната банка купуваше само държавни облигации на страни, които бяха подложени на силен пазарен натиск като Гърция, Португалия и Италия. Подобна програма, за каквато настоява МВФ, ще се различава и от плановете на ЕЦБ, обявени по-рано този месец, за скорошно начало на покупки на обезпечени с активи ценни книжа (ABS книжа). 

Очакванията се такава една нова програма за покупки на активи да засили доверието, да подобри корпоративните баланси и тези на домакинствата и да стимулира банковото кредитиране. Това може да има значително влияние върху потреблението и върху инфлацията. Експерти смятат, че ниските и продължаващи да падат цени ще направят по-трудно намаляването на дълговете за правителствата, домакинствата и предприятията. Според икономисти, ако потребителите и предприятията  очакват, че цените ще продължат да се понижават, те биха могли да отложат планираните покупки за вбъдеще и това да отслаби още повече и без това бавниия икономически растеж в региона. 

ЕЦБ оповести поредица от мерки за стимулиране на последното си заседание на 5-и юни, включително въвеждане на отрицателен лихвен процент по банковите депозити, държани в централната банка, нова 4-годишна LTRO програма за доставяне на парична ликвидност на търговските банки, както и план за покупки на обезпечени с активи ценни книжа. 

Международният валутен фонд приветства мерките, предприети от ЕЦБ, но в също така изтъкна необходимостта от още действия, в случай че инфлацията продължава да бъде твърде ниска. 

МВФ също така открои високия дълг в редица страни от еврозоната като препятствие за икономическото възстановяване. 

В доклада си МВФ определя като лоша практика отстъплението от фискалните цели и добавя, че настоящата рамка на ЕС - Пакта за стабилност и растеж, при които правителствата трябва да поддържат бюджетните си дефицити под 3% от брутния вътрешен продукт - е "прекалено сложна" и е обезкуражила публичните инвестиции. 

Източник: http://bnr.bg