Данъчно третиране на доходи от дивиденти от източник в чужбина

Кога и как се декларират в България задължения към хазната за доходи от дивиденти от източник в чужбина и необходимо ли е представянето на допълнителни документи, удостоверяващи размера на внесените в съответната страна данъци и задължителни осигурителни вноски? 

Въпросът е разгледан в становище на приходната агенция от юли 2018 г. с оглед прилагането на нормативните разпоредби на ЗДДФЛ. 

Облагането на доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от източник в чужбина е регламентирано в чл. 38, ал. 1, т.2 б) от ЗДДФЛ, като размерът на налога, разписан в чл. 46, ал.3 от същия закон, е 5%. Срокът, в който трябва да бъде внесен дължимият по чл.46 данък, е 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, а декларирането става в годишната данъчна декларация по чл. 50 (чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ). 

Важно е да се отбележи, че декларацията за дължимите данъци по чл.55, ал.1, която се подава от предприятия и самоосигуряващи се лица - платци на доходи, съгласно разпоребите на ал.2 от същия член 55 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, освен в случаите по чл.67, ал.4. Тъй като обаче разглежданият казус попада в обхвата на посоченото изключение, то придобитите доходи от дивиденти от източник в чужбина следва да се декларират само в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ(Приложение №8, Част ІV), където се определя и дължимият данък, подлежащ на внасяне по реда на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ. и не подлежат на деклариране в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. 

Относно документалните доказателствата, които местните физически лица трябва да приложат за удостоверяване на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски, изискването за такива е записано в чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ. 

В разясненията на НАП по въпроса за данъчното третиране на доходи от дивиденти от източник в чужбина е обърнато внимание, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от тези на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В случай, че не е налице спогодба, регламентацията е съгласно текста на чл. 76 от ЗДДФЛ. 

Източник: НАП, Рубрика "Въпроси и отговори"