ДДС при доставки на услуги за чуждестранни лица

Според Закона за данъка върху добавената стойност 

Ще разгледаме различните случаи, при които българско предприятие, регистрирано за целите на Закона за данъка върху добавената стойност в България, извършва услуги на лица, във и извън Европейския съюз. 

Понятието „доставка на услуга“ е дефинирано в чл.9 на ЗДДС. 

Основно значение за определяне облагането на доставките има мястото на изпълнение. 

Няма да се спираме на специфичните случаи, съгласно ЗДДС, тъй като те следва да са еднозначно тълкувани и изяснени. 

Общите случаи, за мястото на изпълнение са разгледани в чл.21, ал.1 и ал.2 на ЗДДС. 

Съгласно чл.21, ал.1 „Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.„ 

Според чл.21, ал.2 „Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.“ 

Тези правила са сравнително ясно дефинирани и би следвало да получат отговор, ако изясним понятията „данъчно задължено лице“ и „данъчно незадължено лице“. 

Тези понятия са отново дефинирани в ЗДДС. 

Съгласно чл. 3., ал.1 на ЗДДС „Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.“ 

По нататък понятието „независима икономическа дейност“ ни дава отговор на разграничението на данъчно задължени и незадължени лица, а именно: 

• данъчно задължено лице е лице, извършващо дейност срещу възнаграждение, независимо от правния си статут; 
• данъчно незадължено лице са лицата, работещи на трудов договор или на договор за управление и контрол. 

От разгледаната материя дотук имаме отговори на въпросите, кога следва да начислим ДДС при доставка на услуга на чуждестранно лице. Единствено тогава, когато това е физическо лице, работещо по трудов договор и по договор за управление и контрол. 

Да, но не, ако малко перифразираме Петко Бочаров. 

Според Регламент 282/2011 на Европейския съюз 

В действащите Закон за данък върху добавената стойност и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице.

На 15 март 2011 г. е публикуван Регламент 282/2011 на Европейския съюз, който основно разглежда задълбочено мястото на изпълнение при доставка на услуга. Регламентът влиза в сила от 01.07.2011 г. 

В кратко отклонение ще разгледаме задължителните актове на ЕС. Съгласно Договора за функционирането на ЕС, те биват: 

• Регламент – това е законодателен акт на Европейския съюз, който става незабавно изпълним като право във всичко държави-членки едновременно; 
• Директива – законодателен акт, който трябва да бъде транспониран в националното законодателство на всяка държава; 
• Решение – задължителни само за тези, за които се отнасят. Може да са за държава или предприятие. 

Регламент 282/2011 на Европейския съюз дефинира подробно понятията: 

• данъчно задължено и данъчно незадължено лице; 
• място на установяване на получателя; 
• “място на установяване на стопанска дейност”, “постоянен обект”, “постоянен адрес” и “обичайно местоживеене”. 

За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея. 

Относно получател на услуги, установен в Общността 

Съгласно член 18, пар.1 от Регламента: освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице: 

• когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес; 
• когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на тази информация. 

Проверка на информацията, предоставена от получателя следва да включва например проверки в публичните регистри. 

Съгласно член 18, пар.2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС в разменената кореспонденция. 

Относно получател на услуги, установен извън Общността 

Съгласно член 18, пар.3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:

• ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност; 
• когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията. 

Съгласно чл. 25 от Регламента, за прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите се вземат предвид само обстоятелствата, съществуващи в момента на данъчното събитие. Последващите промени в използването на получената услуга не засягат определянето на мястото на доставката, ако не съществува никаква практика на злоупотреба. 

Регламентът, освен предвиденото изискване за доказателство, поставя в тежест на доставчика да положи всички необходими усилия в рамките на обичайната търговска практика, за да се увери в статута на получателя по доставката. 

Относно местоположението на получателя 

Съгласно чл. 22 от Регламента, когато получателят на услугата е установен в повече от една държава, с оглед да се определи в полза на кое от местата на установяването му /седалище или постоянен обект/ се предоставят услугите, доставчикът следва да извършва преценка с оглед естеството и използването на предоставената услуга. 

Когато постоянният обект на получателя, на когото са предоставени услугите, не може да бъде определен по така посочения начин или когато услугите са доставени на данъчнозадължено лице по силата на договор, обхващащ една или повече услуги, предназначени за използване по неустановим и количествено неизмерим начин, доставчикът на услуги може с пълно основание да счита, че услугите са доставени там, където получателят е установил стопанската си дейност. 

Извод 

Когато българско предприятие доставя услуги на чуждестранно лице (независимо дали получателя е установен в ЕС или извън него), то: 

• следва да не начислява ДДС, ако има доказателства, че лицето е регистрирано по ЗДДС и се е сдобило с копие от удостоверение за ДДС регистрация или е проверило в публични регистри идентификационния номер по ЗДДС; 
• следва да начисли ДДС, ако няма доказателства, че получателя е регистрирано за целите на ЗДДС лице. 

Българският доставчик на услуги, следва да съхранява информацията от извършените по-горе проверки и проучвания, защото той следва да докаже статута на получателя на услугата.