Декларирането на действителните собственици на фирмите започва от 1 февруари 2019 г.

Всички юридически лица или други правни образувания в България трябва да декларират действителните си собственици в периода от 1 февруари до 31 май 2019 г.

Задължението на бизнеса да обяви реалните си собственици с декларация, подадена в съответния регистър, е разписано в новия Закон за мерките срещу изпирането на пари от март 2018 г., а след обнародването на правилника за прилагане на нормативния акт в бр.3/08.01.2019 г. на Държавен вестник, отпадат пречките за неговото изпълняване. 

ЗМИП вменява задължение на една голяма група лица (изброени в чл.4 от закона) да предприемат определени мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, сред които са комплексна проверка на клиентите, събиране, изготвяне и съхраняване на документи и друга информация по определен в нормативния акт ред, оценка на риска и др (чл. 3 от ЗМИП).

Според разпоредбите на чл. 37. ал.1 от правилника за идентифицирането на физическо лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, освен справките и документите по чл. 59, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМИП лицата по чл. 4 от същия закон събират и декларация по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП (декларация от законния представител или от пълномощника на юридическото лице), която съдържа реквизитите съгласно приложение № 2. Въпросното Приложение 2 е достъпно за изтегляне тук:

Приложение № 2  към чл. 37, ал. 1 - ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 59, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари

В образеца на декларацията, с която се заявяват подлежащите на вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ данни по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, Приложение 3 към ПП ЗМИП, са добавени и указания за попълването на документа, в които е цитирана дефиницията на понятието "действителен собственик" съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП. Според ЗМИП действителен собственик е "физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност". Като индикативен за пряко или косвено притежание е посочено най-малко 25% дялово или акционерно участие.

Декларацията може да бъде изтеглена тук:

Приложение № 3 към чл. 38 - ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари

Съгласно текста на чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП декларация с нотариална заверка на подписа се подава от "представляващите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост." 

Декларацията се подава в търговския регистър и регистъра  на юридическите лица с нестопанска цел със заявление по образец съгласно приложение № Б7 на Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. 

Важно е да се отбележи, че юридическите лица с нестопанска цел също имат задължение в съответните срокове да декларират действителните си собственици. В случай, че до 31 януари 2019 г. те все още не са направили пререгистрацията си, то 4-месечният срок, в които трябва да обявят кой ги притежава, започва да тече от датата на пререгистрацията.

Как се санкционира неспазването на изискването за деклариране на действителните собственици 

Нормативната уредба предвижда сериозни санкции за неподаването на декларацията, разкриваща идентификационните данни за действителните собственици - физически лица и данни за юридически лица по веригата на собственост, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. Съгласно чл.116 от ЗМИП:

(1)...ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със:

1. глоба от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
2. имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
3. имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:

1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 2000 до 20 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 10 000 до 200 000 лв.

(3) За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:

1. по ал. 1, т. 1 - глоба от 5000 до 2 000 000 лв.;
2. по ал. 1, т. 2 - имуществена санкция от 10 000 до 2 000 000 лв. или до двойния размер на облагата от нарушението, ако същата може да бъде установена;
3. по ал. 1, т. 3 - имуществена санкция от 20 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.

Източник: ЗМИП, ППЗМИП