Длъжен ли е работодателят да изплати първите три дни болничен при липса на необходимия осигурителен стаж?

Дължи ли се от работодателя обезщетение за първите три дни от временната неработоспособност в случаите, когато лицето няма шестмесечен осигурителен стаж?

Все по-често работодателите се сблъскват със следния проблем: работник, който няма шест месеца осигурителен стаж, да ползва обезщетение за временна неработоспособност. 

Тогава възниква въпросът: „Длъжен ли е работодателят да изплати първите три дни от обезщетението, или не?” Много от работодателите смятат, че щом НОИ не изплаща обезщетение на служителите с осигурителен стаж за този риск по-малък от 6 месеца, то и те не трябва да плащат. 

В Кодекса за социално осигуряване в чл. 40, ал. 1, е упоменато кои от осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване. Това са лицата, които имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изключение се прави за лицата, които не са навършили 18-годишна възраст.

В Кодекса на труда правото на отпуск при временна неработоспособност е засегнато в чл. 162. Работникът има право на отпуск при временна неработоспособност: 

• поради общо заболяване или професионална болест,
• поради трудова злополука, 
• за санаторно - курортно лечение,
• при належащ медицински преглед или изследване, 
• поради карантина,
• поради отстраняване от работа по предписание на здравните органи, 
• за гледане на болен или на карантиниран член от семейството, 
• за належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение,
• за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. 

Тези отпуски се разрешават от здравните органи, като за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, които са определени в Глава ІV на КСО и НПОПДОО.

Обезщетението, което осигурителят изплаща на работника за първите три работни дни от временната неработоспособност е в размер на 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

Случаите, при които осигурителят не изплаща възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност са само когато:

• след първите 3 работни дни временната неработоспособност продължава без прекъсване; 
• временната неработоспособност е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на правоотношението или осигуряването; 
• в случаите при бременност и раждане.

От описаното следва, че работодателят трябва да изплати обезщетение за първите три дни на служителя, въпреки че същия няма необходимия стаж.

Тъй като в този случай, не са налице всички условия, на които трябва да отговаря лицето, за да му се изплати обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО, то при подаване на декларация образец 1 данните се отразяват в т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”, а не в т. 16.А „Дни във временна неработоспособност”.