Договор за франчайз - особеностите накратко

Договорът за франчайз спада към т. нар. "ненаименовани договори", чието съдържание и форма на сключване не е изрично установено със законови норми, като за него важат общите правила за договорите, съгласно Закона за задълженията и договорите.

Неговият основен белег е, че има смесен характер като съчетава елементите на договора за изработка и на лицензионен договор за ползване на търговската марка. Франчайзът, като вид дейност, се споменава в ЗКПО във връзка с данъчното облагане на приходите от изпълнението на този тип договори. 

Франчайзът се определя като предоставяне срещу възнаграждение на съвкупност от права на индустриалната или интелектуалната собственост, отнасяща се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработен модел, дизайн, авторско право, ноу-хау или патент, които да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги за краен потребител. Съдържанието на франчайза се състои от имуществото, правата и услугите, които се описват подробно в договора. Ползването и експлоатацията му се предоставя със сключване на договора. 

Основното положение в този смесен договор заема договора за лицензия на марка, която, съгласно законовата дефиниция, представлява знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. 

Франчайзополучателят действа от свое име и за своя сметка. В дейността си той използва предоставената му чужда търговска марка, като идентифицира продуктите и услугите си с нея. Затова е необходимо франчайзодателят да е титуляр към този момент на правата, чието ползване отстъпва. 

При договора за франчайз най-често франчайзодателят се задължава освен да предостави за ползване марката, патентите и ноу-хауто си, да проведе обучение и да оказва техническа помощ на получателя им. Често срещана практика е сделката да се придружава и от допълнителни споразумения за отдаване под наем на обслужващи помещения или оборудване, застраховане или за осъществяване на допълнителни рекламни действия с цел популяризиране на продуктите и услугите в дадения нов район. Възможно е също да се договарят задължения за редовно осъществяване на организационна, логистична, технологична или друга подкрепа на франчайзополучателя. 

След сключването на договора, франчайзодателят може да упражнява само контрол върху дейността на франчайзополучателя във връзка със запазване на доброто си име, ноу-хау и практики. 

Франчайзингът като сделка с търговско предназначение винаги е възмездна сделка. Обикновено при договарянето на франчайз права се заплаща първоначална цена от получателят им. Освен това той може да се задължи да заплаща и месечна такса, която най-често се посочва в относително определен размер като процент от оборота. Допустимо е франчайзодателите да определят и неин минимален праг, като така те си гарантират доход независимо от оборота на франчайзополучателя. Възможно е франчайзодателите да въведат изискване към контрагентите си за поемане на задължение за достигане на даден оборот или печалба за определен период. 

Със сключване на договора за франчайз, франчайзополучателят придобива права да произвежда и продава продуктите или предоставя услугите си под търговската марка на франчайзодателя в рамките на района си. Той трябва да осъществява тази дейност съобразно приетите стандарти и утвърдените правила на франчайзодателя с цел запазване на доброто име на марката. От същия момент за франчайзодателя възниква правото на еднократно и/или на периодично възнаграждение в договорения размер за учредените права.