По-важни промени в данъчните закони за 2024 г.
Януари 03, 2024
1. По Закона за данък върху добавената...
В началото на 2009 г. под силен натиск от европейските институции, в България беше приет Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Законът въвежда понятието конфликт на интереси, който възниква,когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията му.
В него има категорични текстове:
"Чл. 3. Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон, са: 25. …, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности." Напомням, че НАП е създаден със специален закон – Закон за НАП, чл.2 (1), на който гласи „Създава се Национална агенция за приходите като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания, и определени със закон частни държавни вземания, наричана по-нататък "агенцията".Т.е. служителите на НАП, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности са лица, заемащи публични длъжности.
Съгласно чл.12 „Лице, заемащо публична длъжност, подава:
Т.е. служителите на НАП следва да подават декларации по чл.12 на ЗПУКИ, включително за частни интереси.
Понятието „частен интерес” е изяснено в чл.2, (2) на ЗПУКИ „Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение”.
„Свързаните лица” са изброени в "§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Свързани лица" са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност."
Декларациите, включително с данни за свързаните лица, се подават по реда на чл.14 на същия закон в 30 дневен срок от назначаването му и в 7 дневен при настъпване на промяна. Те се подават пред органа, който е назначил лицето и следва да са обявени на интернет страницата на НАП, съгласно изискванията на чл.17 от ЗПУКИ. Санкциите за неизпълнение на задълженията по ЗПУКИ са от 1000 лв. до 15000 лв.
От всичко споменато дотук става ясно, че служителите на НАП следва да са декларирали обстоятелствата по ЗПУКИ и тази информация да е публична.
По медиите има кратка информация, че през 2009 г. служители на НАП от някои дирекции са подавали такива декларации. Очевидно не всички. С неясно място на публикуване...
През 2012 г. ИД на НАП Красимир Стефанов пита Комисията за ПУКИ, дали служителите на НАП са лица, заемащи публични длъжности, сроковете за деклариране, свързаните лица и др., въпреки абсолютно ясните и цитирани по-горе законови текстове. Комисията по ПУКИ ясно отговаря, че "Служителите на НАП, в качеството си на лица, заемащи публична длъжности по чл.3, т.18 и т.25 от ЗПУКИ са задължени да декларират обстоятелствата по чл.14, ал.1, т. 4 от закона, индивидуализирайки свързаните с тях лица, с посочване на имената и роднинската връзка за физическите лица и името на фирмата на съответните юридически лица."
Оттук нататък възникват въпросите:
Конфликтът на интереси не води задължително до извършване на нередности. Въпреки това, съществуването на конфликт на интереси създава впечатление за нередност. Това подкопава доверието не само към съответната личност, но също и към организацията, към която тази личност принадлежи.