Липсващи парични средства - счетоводно и данъчно третиране

Предприятие изършва международен товарен автомобилен транспорт. Разполага с офис в Турция, откъдето собственикът на капитала се занимава с част от фирмената дейността, включително и с банкиране и разпределяне на пари в брой. 

Оказва се, че част от парите са ползвани за лични цели и няма възможност да се възстановят. (Средствата идват от превози, фактурирани и заведени по гл. III от ЗДДС или по чл. 69 от ЗДДС.)

С оглед тези средства да се разпределят като дивидент, е необходимо да минат през банка. Това обаче не може да стане, понеже парите вече не са налични. 

Какво би било тяхното данъчно и счетоводно третиране? Могат ли да се отчетат като скрито разпределяне на печалба?

Експерт на Портал Счетоводство дава следното решение на казуса:

Разпределението на дивиденти основно има връзка с:

• наличие на печалба от минали години, която не е била разпределена и следва да бъде;
• с решение на едноличния собственик или общото събрание на съдружниците за разпределянето ѝ.

Съгласно настоящия ЗОПБ плащанията на територията на България стават единствено чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са със равна на или превишаваща 10 000 лв. стойност.

В случай че дивидентът, който трябва да се изплати на съдружник съгласно взето за това решение, има стойност, равна на или превишаваща 10 000 лв., то следва да се плати задължително с превод или внасяне по платежна сметка.

За суми, надхвърлящи 10 000 лв., разпределянето на дивидент може да стане в брой при вземане на няколко отделни решения за разпределяне на натрупани печалби, които са за суми под 10 000 лв. Т.е. няма проблем да се разпредели дивидент в брой, стига да не е наведнъж. 

Разпределянето на дивидент е обичайна практика, когато собственик или съдружник е ползвал пари на предприятието за лични цели. Важно тук е, че се дължи данък върху дивидента. Окончателният данък за доходите, идващи от дивиденти, се определя върху брутната сума, която е определена с решението за разпределяне на дивидент (съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ). Според чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието, представляващо платец на дохода, до края на месеца, който следва 3-месечието, когато е решено да се разпредели дивидентът. Плаща се сумата на дивидента, която е намалена с удържания данък върху дивидента, а той е 5% върху брутната сума на дивидента.

Повече можете да прочетете в Портал Счетоводство тук >>>