Начислява ли се ДДС във фактура за консултантски услуги, предоставени на клиент извън ЕС

Как се документират доставките на услуги, в частност консултантски такива, когато получателят им е лице, установено на територията на страна извън рамките на Европейския съюз? 

Трябва ли да се начисли ДДС във фактура за консултантски услуги, предоставени на клиент, регистриран на територията на трета страна и в случай, че това не е необходимо, какво следва да се впише във въпросната фактура и как се отразява тя в справката - декларация? 

В отговор на НАП на този въпрос са цитирани разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност във връзка с условията, определящи как се тетират за данъчни цели доставките на услуги - конкретния вид на доставката, както и определянето статута на получателя. 

На първо място е коректното определяне на мястото на изпълнение при доставката на услуги в зависимост от това дали получателят им е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. 

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или обектът, от който се предоставят услугите. При липса на място на установяване на независимата икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

⇒ Трябва да се обърне внимание обаче, че в ал.5 на същия чл.21 е регламентирано различно правило когато  получателят на определен вид услуги, сред които и консултантски, е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз. 

В чл.21, ал.2 пък са регламентирани случаите, в които получателят по доставките е данъчно задължено лице. Според нормативните тукстове ако клиентът, на когото са предоставени консултантски услуги, е данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където същият е установил независимата си икономическа дейност (или съответно постоянен обект, на който е предоставена услугата, ако той е различен от мястото на установяване на дейността). 

Въпреки че в ЗДДС и правилника за прилагането му не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице, в Регламент за изпълнение (ЕС)282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. (задължителен и пряко приложим във всички държави-членки) са разписани начините, по които следва той да се удостовери. 

В разглеждания казус, когато получателят на консултантските услуги е лице, установено извън територията на Европейската общност, в чл.18, ал.3 на Раздел IV „Място на доставка на услуги“, Подраздел I „Статут на получателя“ от цитирания по-горе Регламент, са фиксирани две хипотези, при които може да се счита, че контрагентът е със статут на данъчно задължено лице, освен ако не е налична информация за противното. 

• В първия случай доказателство може да бъде удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, което да потвърждава, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 85/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г.
• Във вторият случай такова удостоверение липсва. При такъв вариант получателят може да се третира като данъчно задължено лице, ако:
  - разполага с идентификационен номер по ДДС, или подобен номер, изпълняващ същата функция, издаден от държавата по установяване на получателя и използван за идентифициране на данъчно задълженото лице; или
  - разполага с всяко друго доказателство за това, че неговия клиент е данъчно задължено лице, като извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

След като бъде изяснен статутът на получателя на съответните консултантски услуги и в случай, че той може да се приеме за данъчно задължено лице, то тогава като място на изпълнение на доставката съобразно разпоредбите на чл.21, ал.2 от ЗДДС ще бъде определена територията на страната, където е установен клиентът. На основание чл.86, ал.3 от ЗДДС, в тази хипотеза данък върху добавената стойност не следва да се начислява от доставчика, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната. 

Във фактурата за доставката на услугите като основание за неначисляване на данъка следва да се посочи текста „обратно начисляване - чл.86, ал.3 във вр. с 21, ал.2 от ЗДДС“, а стойността на данъчната основа по доставката следва да намери отражение в кл.18 на справката – декларация за съответния данъчен период, поясняват от НАП в становището си по разглеждания казус.

⇒ Ако клиентът, получил консултантски услуги, не представи документ, удостоверяващ статута му на данъчно задължено лице, то той ще трябва да бъде третиран като данъчно незадължено лице. 

В конкретното запитване, повод за анализа на НАП, е посочена фактическа обстановка, в която предмет на доставката са консултантски услуги, свързани с оценки и технически предложения, на лице от трета страна. Ако те са предоставени на данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на тези доставки следва да се определи по реда на чл.21, ал.5 от ЗДДС, поясняват от приходната агенция, т.е. това е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване. На основание чл.86, ал.3 от закона, и в тази хипотеза ДДС не следва да се начислява от доставчика, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната, извън територията на ЕС. Стойността на данъчната основа по доставката следва да намери отражение отново в кл.18 на справката – декларация, уточняват от НАП. 

Важно: Законът за данъка върху добавената стойност предвижда изключения от общите правила за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги, регламентирани с текстовете на чл.21, ал.4. В случай, че предлаганите услуги попадат в посочените изключения на същата алинея, данъчното им третиране следва да се съобразите с разписаните там законови изисквания. 

В заключение, от НАП уточняват, че становището на агенцията е принципно и когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от тази, върху която е базирано разяснението, не е възможно позовававане на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Пълният текст е публикуван в модул "Въпроси и отговори" в интернет страницата на приходната агенция.

Източник: НАП