Назначаване на самоосигуряващо се лице, работещо на трудов договор

Казусът разглежда назначаване в трета фирма на самоосигуряващо се лице, работещо по трудов договор.

Въпрос:

Служител работи по трудов договор, където се осигурява на максималния доход – 2600 лв. Служителят е самоосигурен в друга фирма, за което се подава нулева Декларация образец 1 всеки месец. Следва да се назначи и в трета фирма на длъжност „охрана“. Назначението е за работа по 2 часа на ден.

По кой член на КТ е най-правилно да се случи назначаването? Подходящо ли е то да стане по чл. 111? Има ли определени специфични моменти, които следва да се вземат предвид?

Отговор:

Именно по чл. 111 от Кодекса на труда е най-правилно да бъде назначено лицето. Трябва да се има предвид обаче работното време – работата по новото назначение може да се извършва само извън установеното работно време по основното трудово правоотношение. Възможно е, разбира се, да има установени допълнителни условия в индивидуалния трудов договор по основното му трудово възнаграждение. 

Допълнителен труд не може да се полага от работници и служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки. 

Справка относно условията за работа при същите или други специфични условия - чл. 112 от КТ. 

Важно е да се разгледат и изискванията по чл. 113 от Кодекса на труда. Т.е. максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично – ако работникът или служителят няма навършени 18 години или 48 часа – за всички останали.

Повече по темите от областта на трудовите правоотношения ще намерите на страницата на портал ТРЗ нормативи тук >>