Проектът на новия Закон за адвокатурата породи възражения и от страна на АИКБ

Внесеният в народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата предизвика множество негативни реакции сред представителите както на различни браншови организации, така и от страна на бизнеса. Сериозни резерви относно този законопроект изразява в официалното си становище и Асоциация на индустриалния капитал в България.

Позицията на АИКБ е дословно цитирана в редовете по-долу:

По повод внесения в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, предизвикал нееднозначна обществена реакция, Асоциация на индустриалния капитал в България изразява своите сериозни резерви и притеснения от възможните неблагоприятни последици от отделни предлагани промени за бизнес средата и инвестиционната активност като (по хронологичен ред):

1. Разширяване на съществуващите ограничения за адвокати за участие в органите за управление на компаниите.

Действащата редакция на закона предвижда забрана да бъде вписано като адвокат лице, което е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество. Тази рестрикция е спорна по отношение на конституционосъобразност и неприемлива като последици. С предлаганите с § 4 от законопроекта изменения и допълнения се цели допълнително разпростиране на посочените ограничения и по отношение на членове на съвети на директорите на акционерни дружества. За нас това представлява недопустимо ограничение по отношение на юристи, заемащи такива длъжности, необосновано налагане на ограничения в правото на избор на кариерно развитие и безсмислено ограничаване на възможностите на предприемачите и инвеститорите при подбора на членове на съветите на директорите на акционерните дружества.

2. Разширяване на правата на адвокатите по отношение на правни и фактически действия.

Неизчерпателното, но много подробно определяне на адвокатската дейност създава на практика необходимост от ползване на адвокатски услуги за дейности, за които понастоящем това не се налага, доколкото същото се извършва от счетоводни предприятия, юристи, които не са вписани като адвокати и други лица със съответната компетентност. Новото законодателно решение в този смисъл ще натовари с допълнителни разходи бизнеса и гражданите.

3. Разширяване на правата на адвокатите по отношение на удостоверителни функции.

Предоставянето на удостоверителни функции на адвоката не отчита спецификите на уредбата на тази материя в нашето законодателство и установената традиция - тези функции да се предоставят на лица с нотариална правоспособност и дейност, регулирана от специален закон. Има риск от злоупотреба чрез паралелно осъществяване на удостоверителни и защитни функции по един и същ казус, за целите на защитата по който, адвокатът да изготви неистински писмени доказателства.

С подобна мярка несигурността за търговския и граждански оборот ще се увеличи над 20 (двадесет) пъти.

Припомняме, че Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия също адресира до управляващите становище относно въпросния законопроект, в което изразява позицията на счетоводния бранш относно текстове на чл. 24, ал.1, във връзка с чл. 150, определящи като “адвокатски” редица дейности, които обичайно се извършват от счетоводителите и специализираните счетоводни предприятия.

Източник: АИКБ