Работно време - класификация на понятието

Статията разглежда работното време от гледна точка на различните определящи фактори

Т.11 на Кодекса на труда определя „работното време“ като всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.

Всеки работодател организира работното време, като се позовава на определени права и задължения, свързани с различните форми на организация, разпределение  и отчитане на работното време.

1. Според продължителността на работния ден:

• нормална продължителност на работното време - чл. 136 от КТ. 5 дневна работна седмица с нормална продължителност 40 часа. Работният ден продължава 8 часа. През нощта – 7 часа, общо 35 часа на седмица.
• намалено работно време - чл. 137 от КТ. Работно време с по-кратка продължителност от нормалната. Установява се за  работници и служители, които извършват работа при специфични условия, с цел да се ораничат рисковете за здравето и живота им; за работниците и служителите ненавършили 18 години. 
• непълно работно време - регламентирано е в чл. 138 и чл. 138а от КТ.  Уговаря се между страните по договора, като в самия договор се включват продължителността и разпределението на работното време. 
• удължено работно време – продължителността на работното време може да се увеличава само при специфични случаи, предвидени в чл. 136а от КТ. Разпоредбата дава възможност на работодателите при производствена необходимост да удължават работното време през едни работни дни за сметка на намаляване на продължителността на работното време през други работни дни.
• работно време с променливи граници – където позволява, работодателят може да определи задължително присъствено време. Извън него - аботникът или служителят сам определя началото на работното си време.

2. Според спазване на максималните размери на работно време, установени с КТ:

• нормална продължителност на работното време
• извънреден труд – регламентиран е от чл.143 до чл. 150 и чл. 262 от КТ. Полага се въз основа на предварително издадена от работодателя поименна заповед , полага се извън установеното работно време за работника или служителя.

За една календарна година извънредният труд не може да надвишава 150 часа.

Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:

• 30 ч. дневен или 20 ч. нощен труд за 1 календарен месец;
• 6 ч. дневен или 4 ч. нощен труд за 1 календарна седмица;
• 3 ч. дневен или 2 ч. нощен труд през 2 последователни работни дни;

Работодателят е задължен да информира работниците или служителите, които ще полагат този труд, 24 часа преди полагането му.

3. Според спецификата на изчисляване на работното време:

• подневно изчисляване на работното време;
• сумирано изчисляване на работното време – въвежда се от работодателя, съгласно чл. 142, ал.2 от КТ. Може да бъде седмично, месечно или за друг период не по – дълъг от 6 месеца.

При изготвяне на графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време следва да се спазват изискванията за 5-дневна работна седмица и почивките, установени в чл. 152 и 153 от Кодекса на труда.

Анализ на почивките и тяхното разпределение, както и на отчитането на работното време в месечните ведомости за заплати, четете на страницата на Портал ТРЗ нормативи тук >>