Съгласие от работодателя при командироване в чужбина

Необходимо ли е изричното съгласие на работодателя при командироване на външен служител в чужбина?

По повод конкретно запитване дали при командироване на служител на друг работодател в чужбина е необходимо изричното съгласие на неговия работодател, отправено към МТСП в началото на ноември 2017 г., от дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" разясняват различните случаи на командироване, при които съответно се прилагат и регламентите на различни нормативни актове. 

С приемането на разпоредбата на чл. 121а от Кодекса на труда в българското законодателство е въведено „командироването и изпращането в рамките на предоставянето на услуги” в друга държава-членка на Европейския съюз, страна по споразумението за Европейско икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, което се различава по същността си от „командироването” в чужбина по чл. 121, ал. 1 от КТ. За да попадне в обхвата на разпоредбите на чл. 121а от КТ и съответно към него да бъдат прилатгани изискванията на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, командироването трябва да се осъществява според изброените по-долу хипотези:

1. При командироване на работник или служител за извършване на работа въз основа на договор за услуги, сключен между работодателя и ползвателя на услугите (чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КТ); 
2. Командироване за извършване на работа в рамките на същата група предприятия (чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „б“ от КТ); 
3. Изпращане на работник или служител от предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по българското законодателство, на работа в предприятие ползвател в друга държава (чл. 121, ал. 2, т. 1 от КТ). 

В отговора на казуса от МТСП изразяват мнение, че в разгледания по-горе случай не е възможно да бъде командирован работник или служител, който има трудово правоотношение с друг работодател поради обстоятелството, че за целия период на командироването или на изпращането трябва да съществува трудово правоотношение между него и командироващия или изпращащия работодател (чл. 121а, ал. 3 от КТ). 

Възможно е обаче характерът на работата, която ще се извършва от командироманото лице, да не попада в регулациите на чл. 121а от КТ. Тогава приложимият режим е чл. 121 от КТ и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. В този случай законодателството предоставя възможност заповедта за командировка да се издава от ръководителя на едно ведомство или предприятие, а разходите в левове и във валута да бъдат за сметка на друго ведомство или предприятие, в чийто интерес се осъществява командировката, след предварително писмено съгласуване между страните (чл. 4, ал. 1 от НСКСЧ).  Ако е налице такава ситуация, ще бъде необходимо работодателят на работника или служителя да издаде заповедта за командироване, въпреки че другото предприятие може да поеме разходите по командироването.

Източник: МТСП