По-важни промени в данъчните закони за 2024 г.
Януари 03, 2024
1. По Закона за данък върху добавената...
Ваучерите за храна - какви възможности предоставя нормативната уредба за намаляване на разходите във фонд „Работна заплата”?
В бързо променящата се и несигурна икономическа обстановка се налага фирмите да правят актуализация на своите бюджети в областта на разходите. Основен въпрос пред повечето работодатели в подобни ситуации е съкращаване в перото за фонд „Работна заплата” и евентуално намаляване на самите заплати в краткосрочен или дългосрочен план. Работните заплати са съпроводени с разходи за осигуровки, които допълнително отежняват бюджета на фирмите. В последните няколко години се забелязва трайно решение на тази ситуация с използването на ваучерите за храна. Все повече фирми започват да ги ползват като форма на възнаграждение, след като се запознаят с положителните резултати от това платежно средство.
Какво всъщност представляват ваучерите за храна? Законодателят е дал определение в допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Самото определение гласи, че ваучерите за храна са книжа за замяна, предоставяни чрез работодатели на работници, които се използват за разплащане в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с лицензиран оператор за отпечатване и управление на ваучери за храна.
Следващите редове са изчерпателно обобщение за това как и къде в законодателството е регламентирана възможността за оптималното използване на ваучерите за храна. Основните нормативни документи, които ще разгледаме, са:
В чл. 24, ал.2, т.1, буква е) от ЗДДФЛ е записано, че доходите, раздадени на служителите под формата на ваучери за храна, не се облагат, стига да са спазени всички изисквания на разпоредбите на ЗКПО.
В чл. 209, ал. 1 от ЗКПО е посочено, че ваучерите за храна в размер до 60 лв. на служител месечно при спазени всички други изисквания, регламентирани в точки 1, 2 и 3 на цитираната алинея, са освободен разход от така наречения данък върху социалните разходи. Следователно до тук разгледаните два закона ни показват, че ваучерите за храна се признават като разход за допълнително възнаграждение на персонала и не се облагат с допълнителни данъци.
В чл. 2, ал. 3 от Наредбата е посочено, че върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, не се изчисляват и внасят осигуровки. Това означава, че сумата от 60 лв. на месец е освободена и от осигурителни вноски, които са най–утежняващото перо от фонд "Работна заплата".
След като разгледахме текстовете и на трите нормативни акта, изводът е, че ваучерите за храна са освободени от данъци и осигуровки, ако са спазени всички посочени по горе условия едновременно. Така те се превръщат в положителен инструмент за актуализация на бюджета за фонд „Работна заплата”, без да се налага намаляване на възнаграждението на служителите.
В следващите няколко реда ще покажем и примерни изчисления, предоставени от един от водещите оператори за управление и отпечатване на ваучери за храна. Тези изчисления ще илюстрират най–точно колко средства могат да бъдат спестени.
Заключението, което може да се направи, е че при използването на ваучери за храна спестяването за един служител на година е 284.52 лв.