Несъответствия относно ставката на ДДС, касаеща хотели и подобни заведения

В България е известна практиката законодателният орган да приема определен текст на закон, а впоследствие изпълнителната власт да внася твърде много рестрикции, ограничаващи прилагането на определени текстове от закона.

В случая отново става дума за Закона за данъка върху добавената стойност и рестрикциите, вследствие на Правилника за приложение на Закона за данъка върху добавената стойност.

През последните години, с различни ограничения хотелите и подобни заведения ползваха намалена ставка на данъка в размер на 9 на сто. Тъй като последните редакции на ЗДДС бяха свързани с КОВИД ограниченията, едно от поредните Народни събрания през 2022 г. укрепи законово намалената ставка, чрез въвеждане в ЗДДС на нов член 66а, съгласно който намалената ставка от 9 на сто, вече не е обвързана със срок и ограничения, в сила от 01.07.2022 г.

Съответно изпълнителната власт, в лицето на министъра на финансите приема промени в ППЗДДС, в сила от 26.07.2022 г., с които трябва да насочи ограничителния характер на чл. 40, с изискване за категоризация и регистрация към новосъздадения чл.66а на ЗДДС. Явно обаче българският чиновнически гений е пропуснал да промени текста на чл.40 от ППЗДДС и той остава насочен към несъществуващ текст на ЗДДС – чл.66, ал.2, т.1.

На база на това нормативно недоразумение, след 1 юли 2022 г.,  всеки хотел или подобно заведение прилага намалената ставка на ЗДДС без да има изискване да е категоризиран или да води хотелски регистри.