По-важни промени в данъчните закони за 2024 г.
Януари 03, 2024
1. По Закона за данък върху добавената...
Немалко български фирми са със задължения, основно за неплатени данъци към бюджета.
Обикновено органите на НАП по събирането, публични изпълнители, предприемат действия с уведомяване на длъжника, запориране на банкови сметки, запориране на недвижими имоти и превозни средства.
Твърде често обаче, задлъжнелите търговци не притежават сметки, коли и имоти и считат, че срещу тях не могат да бъдат предприети други рестриктивни действия.
Управителите на задлъжнели структури също се опасяват, че започването на процедура по обявяване в несъстоятелност е свързана с подаване на уведомление по чл. 77, ал. 1 от ДОПК, което често води до данъчна ревизия.
Друга причина за не предприемане на процедура по несъстоятелност е дългият процес и високата цена за юридически и счетоводни услуги.
Също не всеки търговец е запознат с Наказателния кодекс, където според:
„Чл. 227б. Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.
(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.“
Под неплатежоспособност се разбира състоянието, когато търговецът е спрял плащанията-задълженията към бюджета или по търговска сделка.
Напоследък органите на НАП сезират прокуратурата при не заявяване на действия при спиране на плащанията на данъчни и осигурителни задължения.
Прокуратурата, чрез органите на Икономическа полиция започва предварително, а впоследствие възможно и досъдебно производство.
При последващото съдебно производство, лицето се освобождава от наказателна отговорност и се наказва с глоба от хиляда до пет хиляди лева, ако отговаря на изискванията на 78а от Наказателния кодекс, а именно: