По-важни промени в данъчните закони за 2024 г.
Януари 03, 2024
1. По Закона за данък върху добавената...
Целта на България е приемане в еврозоната от началото на 2025 г. Според министъра на финансите Асен Василев, България, Европейската комисия и Европейската централна банка водят активни преговори за въвеждането на еврото като паралелна валута у нас по-рано. Ако преговорите дадат резултат, то въвеждането на евро като паралелна валута ще бъде през 2024 г. Чрез медии бяха изразени опасения от паралелната работа с две валути, но следва също да имаме предвид, че ако въведем еврото от началото на 2025 г., най-вероятно през част от 2025 година ще се работи отново с две паралелни валути.
Бизнесът има притеснения и опасения при въвеждане на еврото. Въвеждането на две паралелни валути за разплащания ще доведе до промени в процесите на разплащания, процесите на отчитане, както и задължителни промени в огромно количество законови и подзаконови нормативни актове, за което бизнесът не е достатъчно осведомен и подготвен.
Първата трудност ще е в приемане на плащания в две валути при продажби на стоки и услуги. То следва да се организира за приемане на плащания по банков път и в брой.
Ако се налага допълнително откриване на банкова сметка в евро, то нарастващите банкови такси, ще са допълнителна тежест за бизнеса. Разплащанията в брой също ще изискват за отчитането им, или нов касов апарат, или сменена фискална памет, което значи допълнителни немалки разходи на фирмите. Отпечатаният фискален бон следва да съдържа информация за продажбата в двете валути, както и обменния курс. Всеки търговски обект следва физически да приема и съхранява поотделно валутите. Трудно ще е и ценообразуването и етикетирането, предвид незакръгленото съотношение лев-евро. Служителите в търговските обекти ще трябва да закупят допълнителни устройства или да се обучат да разпознават банкнотите в евро.
Втората трудност за бизнеса ще е осъществяването на разплащанията с контрагенти и персонал в две валути. Често ще се налага превалутиране за последващи разплащания. Допълнително, въпреки поевтиняването и ускоряването на бизнес разплащанията в евро у нас през последните години, те все още са по-високо платени и не се извършват веднага, а плащанията минават през кореспондентски банки. Сега доста банки позволяват и предоставят автоматизирани услуги при извършване на плащания и предоставяне на информация, което ще е необходимо да се обезпечи при променените условия.
Третата трудност за бизнеса ще е финансовата отчетност в търговските обекти, а впоследствие и в счетоводството. Прословутата Наредба Н-18 за разплащанията в търговските обекти следва значително да се промени. Същото се отнася и за специализирания фирмен и складов софтуер, отчитащ движението на стоковите и материални запаси. Счетоводният софтуер също следва да се промени, поне в периода на работа с документи в две валути. Ще се увеличи значително счетоводната работа по обработка на документи и вероятността за грешки. Всички тези софтуерни промени отново ще изискват отделянето от страна на бизнеса на допълнителен финансов ресурс.
Държавата може и следва да проучи хърватският опит, предвид на това, че Хърватия се сблъска с трудности, но въведе еврото от началото на 2023 г. В Хърватия се работи паралелно с две валути от септември 2022 до 15-ти януари 2023 г. Този по-кратък срок улеснява бизнеса да поддържа сложната система на работа с две валути. Може би сроковете за България следва да са сходни.
В периода на работа с паралелни валути, също и след въвеждане на евро, банките в Хърватия бяха задължени да обменят хърватската куна за евро по фиксиран курс. Въвеждането на това изискване за банките ще спести на бизнеса и служителите огромните разходи при превалутиране.
Може би следва да се въведат и ограничения в търговските обекти, които приемат разплащания в паралелни валути. Например плащанията в търговски обекти в евро, преди 2025 г. да се извършват единствено с банкови карти или по банков път.
Предприемането на подобни мерки ще намали разходите за бизнеса, свързани с въвеждане на еврото. Защото оскъпените разходи за бизнеса водят до повишаване цените на стоките и услугите, което ще се отрази негативно на потребителите, а и на доверието в институциите и ЕС.
Бизнесът е най-големият поддръжник на държавата за въвеждане на евро в България. Именно затова държавата следва да разчита повече на бизнеса като съюзник, експерт, помощник и консултант на държавните органи за изграждането на механизмите за въвеждане на евро и работа с две паралелни валути.