НАП разяснява на търговците на течни горива реда за предоставяне на дължимите обезпечения по чл. 176в, ал.1 от ЗДДС

От НАП напомят на доставчиците на течни горива, че продължават да приемат задължителните обезпечения, въведени с новите разпоредби в Закона за данък върху добавената стойност.

Освен, че са конкретизирани отново случаите, в които според текста на чл. 176в, ал.1 от ЗДДС възниква задължението за предоставяне на обезпечение, в публикувания днес в интернет страницата на приходната агенция материал са направени и някои други полезни уточнения, като например кои са видовете течни горивата, за които се предоставя обезпечение, какво е важно да се знае за всеки един от трите вида обезпечения, предвидени в закона, както и кои лица не са длъжни да внасят обезпечение. Разяснения са публикувани и относно това как, къде и какви документи се подават във връзка с обезпеченията при доставки на течни горива, информация за което може да бъде видяна и ТУК. 

• В таблицата по-долу са изброени видовете течни горива, за които е приложим чл. 176в от ЗДДС:

Видове течни горива, за които е приложим режима на чл. 176в от ЗДДС

I. Втечнен нефтен газ и други газообразни въглеводороди:

II. Газьол

III. Керосин

IV. Тежки горива

V. Бензин

VI. Природен газ

• Относно видовете обезпечения, които се предоставят в НАП, от приходната агенция правят следните уточнения:

При обезпечение в пари данъчно задълженото лице внася сумата в български левове по набирателна сметка за временно съхранявани чужди средства от обезпечения съгласно изискванията на чл. 92, ал. 8  и чл. 176а, ал. 1 от ЗДДС, чл. 199, ал. 2 и чл. 153 от ДОПК и др. подобни обезпечения в компетентната ТД на НАП. За времето, през което предоставеното в пари обезпечение се съхранява по съответната сметка на НАП, лихва не се начислява, тъй като с тези средства се цели да бъдат обезпечени бъдещи задължения за ДДС. От приходната агенция имат право да откажат връщане на сумата, предоставена като обезпечение, докато не бъдат погасени възникналите задължения за данък върху добавената стойност.

При обезпечение с държавни ценни книжа се предоставят данни за притежавани от задълженото лице безналични държавни ценни книжа, върху които публичният изпълнител е наложил запор. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 4 от ДОПК запорът върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа. На основание чл. 203, ал. 5 и ал. 9 от ДОПК запорът по чл. 203, ал. 4 от ДОПК има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга. Обезпечението се извършва по номиналната стойност на държавните ценни книжа в български лева заедно с натрупаната лихва. Когато номиналната стойност е в друга валута, тя се преизчислява в лева по публикувания обменен курс на БНБ за деня, в който е представенообезпечението. От приходната агенция обръщат специално внимание върху случаите, в които ще се отказва вписване в публичния регистър по чл. 176в от ЗДДС:

1. съгласно представеното извлечение от регистъра по чл. 24 от Наредба № 5 от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа лицето не е собственик на държавни ценни книжа;
2. безналичните ценни книжа не са държавни;
3. върху държавните ценни книжа има наложен залог или предходен запор от друг кредитор.

При обезпечение с безусловна и неотменяема банкова гаранция банката се задължава да плати при първо писмено поискване от орган на НАП сумата, посочена в искането до размера на гаранцията. От НАП поясняват, че се приемат банкови гаранции само от търговски банки с действащ лиценз, издаден от Българската народна банка, за банкова дейност на територията на България, в това число и за гаранционни сделки съгласно Закона за кредитните институции, които са подписани от лица, имащи правото да задължават банката чрез предоставената гаранция. Все още няма утвърден от приходната агенция образец на банкова гаранция, но са направени следните уточнения относно текста на документа, който трябва да съдържа:

1. индивидуализиращи данни за банката - гарант (наименование, адрес, ЕИК, представляващ);
2. индивидуализиращи данни за лицето, чиито публични задължения обезпечава (наименование/име, адрес, ЕИК/ЕГН, представляващ);
3. задължението на банката безусловно и неотменяемо да изплати при първо писмено поискване посочената в искането сума до размера на гаранцията. В тази връзка в банковата гаранция не следва да съдържа текстове или формулировки, поставящи условия, например, относно компетентния да усвои гаранцията орган по приходите/публичен изпълнител, или изисквания относно посредничество на централата на обслужващата банка при усвояването на гаранцията;
4. срок на действие – не по-кратък от 1 година от датата на представяне.

От НАП предупреждават, че няма да бъдат приемани банкови гаранции без изброените по -горе атрибути. Ще се отказва вписване в регистъра по чл. 176в от ЗДДС и когато:

1. не е предоставен оригинал на банковата гаранция;
2. срокът на предоставената банкова гаранция е по-малък от 1 година от датата на подаване на заявлението;
3. банковата гаранция  не е неотменяема, например е налице възможност същата да бъде отменена от лицето, което я предоставя;
4. банковата гаранция не е безусловна  - банката не се е задължила да плати безусловно при първо писмено поискване от орган на НАП посочената в искането сума до размера на гаранцията;
5. размерът на гаранцията не е посочен в лева, а като левовата равностойност на чуждестранна валута.

По-долу са цитирани и разясненията, публикувани в сайта на Агенцията, относно случаите, в които не възниква задължение за предоставяне на обезпечение:

...

На основания ал. 8 от чл. 176в от ЗДДС не е налице задължение за предоставяне на обезпечение от данъчно задължено лице, което:

• е лицензиран складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 от ЗАДС, т.е. лице, което в съответствие с разпоредбите на този закон е получило лиценз да произвежда и/или складира, да получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. 

В случаите, когато лицензиран складодържател извършва доставки, вътреобщностно придобиване на течни горива или е получател на течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС в качеството му на лице - вложител в друг данъчен склад по смисъла на чл. 4, т. 3 от ЗАДС, за лицето не възниква задължение за предоставяне на обезпечение. Не възниква задължение за предоставяне на обезпечение и когато такова лице извършва доставки на течни горива извън данъчен склад. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС изключва лицензирания складодържател, в качеството му правен субект по смисъла на ЗАДС, от задължението за предоставяне на обезпечение при доставки на течни горива.;

• извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, т.е. лице, което извършва освободени от облагане с акциз доставки на енергийни продукти, предназначени за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов), освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване, или извършва доставки на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се смятат за изнасяне, с изключение на зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за частни развлекателни полети и плаване.

В случаите, когато лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, както и облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто, вътреобщностно придобиване на течни горива които не са предназначени за потребление от лицето, или е получател на течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, за него не възниква задължение за предоставяне на обезпечение. Т.е., за да бъде лицето освободено от задължените за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС същото следва да извършва и доставки чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС през данъчния период, за който е приложим режима на чл. 176в от ЗДДС.;

• лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, само за доставките му, отчетени по реда на цитираната разпоредба, т.е. обезпечение не се дължи само за тези, доставки на течни горива, извършени от лицето, които се отчитат чрез одобрена и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП) с нивомер и за тях лицето предава данни по дистанционна връзка към НАП, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

В случай, че данъчно задължено лице, освен доставки на течни горива, които отчита по реда на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, извършва и доставки на течни горива, които не отчита по този ред, при наличие на условията на чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС, за лицето възниква задължение за предоставяне на обезпечение за неотчетените по реда на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС доставки и за тях лицето предава данни по дистанционна връзка към НАП.

Тъй като чл. 118, ал. 6 от ЗДДС въвежда изискване освен регистриране и отчитане на продажбите на течни горива чрез ЕСФП с нивомер и допълнително задължение на лицето да предава данни по дистанционна връзка към НАП, в случай, че такива не се подават в НАП, приходната администрация уведомява лицето за това обстоятелство с цел отстраняване на проблема. За данъчния период, през който проблема не е отстранен след уведомяване от НАП, и за лицето са налице условията на чл. 176в от ЗДДС, същото не се ползва от предвиденото в ал. 8 на чл. 176в от ЗДДС освобождаване от предоставяне на обезпечение.

В случай, че лице, по отношение на което за текущия данъчен период са налице условията на чл. 176в, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС и това лице е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС обезпечение не се дължи само за тези течни горива, предмет на извършените от това лице вътреобщностни придобивания или получените от лицето течни горива като освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, и продажбите на които са регистрирани и отчетени през ЕСФП с нивомер и за тях се предават данни по дистанционна връзка към НАП.

Не възниква задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 176в от ЗДДС и когато данъчно задължено лице осъществява внос, по смисъла на ЗДДС, на течни горива на територията на страната. При извършване на последващи облагаеми доставки със ставка на данъка 20 на сто на течните горива, предмет на вноса, когато общата стойност на тези доставки е над 25 000 лв. за съответен текущ данъчен период, лицето следва да предостави обезпечение, освен ако не попада в хипотезите на ал. 8 на чл. 176в от ЗДДС.

Не възниква задължение за предоставяне на обезпечение, когато данъчно задължено лице за съответен данъчен период закупува течни горива, които не са освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС от това лице или не са от извършено от него вътреобщностно придобиване, и тези течни горива са предназначени за потребление от лицето, например за производствена дейност, за отопление, за зареждане на собствени превозни средство и др. подобни. 

...

От НАП напомнят също, че обезпеченията се предоставят чрез подаване на заявление по образец в съответните ТД по регистрация на лицата. Образец на заявлението може да бъде изтеглен от прикачения файл.

Източник: НАП