Домашното производство на алкохол през погледа на европейските данъчни регламенти

Производството на алкохол в домашни условия и от микро дестилерии е тачена традиция не само в България, но и в много други части на Европа.

Бирите, вината или спиртните напитки, произведени в малки количества и с автентичен местен вкус, предоставят на потребителите алтернатива на индустриалната продукция. Въпросът как едновременно да се предотвратят загуби за хазната от необложени с акциз алкохолни напитки и да се избегне свръхрегулацията на този специфичен бранш не остава без внимание от страна на европейските институции.

Акцизите върху алкохола се регулират от два основни документа от законодателството на ЕС.

В Директива 92/83/ЕИО на Съвета се определят:

• Структурите на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки;
• Категориите алкохолни напитки, подлежащи на облагане с акциз;
• Основа, върху който се изчислява акцизът.

Тук също така са включени специални разпоредби относно намалени ставки за малки пивоварни и малки дестилерии, определени продукти и географски райони.

На 25 май 2018 г. Комисията направи предложение за изменение на Директива 92/83/ЕИО относно хармонизирането на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки.

Директива 92/84/ЕИО определя минималните ставки, които трябва да се прилагат за всяка категория алкохолни напитки, както и намалените ставки за някои гръцки, италиански и португалски региони.

За да се осигурят равни условия за малките производители, Европейският съюз е приел гъвкави правила относно акцизите. Съгласно съществуващото европейско законодателство всички държави-членки трябва да събират акцизи върху алкохолните напитки на или над минимален праг, определен от ЕС. Малките пивоварни (произвеждащи до 20 милиона литра бира годишно) или дестилерии (произвеждащи до 1 000 литра чист алкохол на година) могат да се възползват от намалена ставка (до 50% от размера на стандартните мита). Освен това домашно произведените вина, бирата и други ферментирали напитки за собствена консумация могат да бъдат напълно освободени от акцизи.

Законодателството на ЕС определя само хармонизирани минимални ставки.Това означава, че страните от ЕС са свободни да прилагат акцизни ставки над тези минимуми, в зависимост от собствените си национални нужди.

Малките производители, които изнасят своите продукти или ги продават на по-големи дружества за по-нататъшна обработка и комерсиализация, също се възползват от правилата на ЕС за вътрешния пазар за взаимно признаване на продукти и от системата на ЕС за географски указания, която защитава местните продукти.

Източник: European Parliamentary Research Service Blog