Административната тежест в България през погледа на бизнеса и държавата

Според приетия вчера от управляващите отчет за изпълнението на третия план за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса напредъкът в тази сфера е значителен - предсрочно в перода от 1 януари до 30 юни 2016 г. са изпълнени 19 мерки, с което на фирмите са спестени разходи в размер на 173 700 лева годишно.
Друга гледна точка е представена на дискусионния форум „Администрацията – помощник или препятствие за развитието на бизнеса в България“, организиран от БСК и сп. Бизнес клуб.
Според зам.-председателя на БСК Камен Колев е налице свръхрегулация - над 500 администрации управляват повече от 2500 регулаторни режима, 2/3 от които произтичат от общностното право и 1/3 от националното право.
Наред с положителната тенденция в дейността на НАП за предлагането на повече безплатни е-услуги за гражданите и бизнеса и интегрирането на електронните системи на приходната агенция с тези на други администарции, е отбелязан и фактът, че Агенция по вписванията например "се е превърнала в приходна агенция, насочила вниманието си към събирането на огромни по обем такси и очевидно забравила, че би следвало да работи в услуга на бизнеса". Подобна е ситуацията и при други институции, констатират още участниците във форума.
Сериозен проблем според Николай Димитров от Център за законодателни оценки и законодателни инициативи е фактът, че голяма част от заетите в администрацията не познават актуалната нормативна уредба и често това е причина за неадекватни изисквания към потребителите на административни услуги. Решение би било организирането на регулярни обучения и същевременно осъществяването на завишен контрол относно изискванията, които се налагат на граждани и бизнес.
Относно качеството на административното обслужване в презентацията на К. Колев са направени следните констатации:
- Незадоволителна организация на работното време на звената за админ. обслужване;
- Само 1/3 от администрациите осигуряват документи по служебен път;
- Липса на ефективни системи за документооборот
- Липса на капацитет и готовност за предоставяне на информация (по ЗДОИ)
- Висок потенциал за корупционни практики
Като решение на тези проблеми е посочено ускореното въвеждане на ефективно електронно управление, за което държавата през последните 15 години е изразходвала над 3 млрд. лв., като плащания са предвидени и за следващите години.
Резултатът от тези инвестиции, цитиран от зам.-председателят на БСК, е:
- Само 8% от регистрите имат обмен и интеграция на данни с други регистри;
- 1/3 от регистрите са само на хартия!
- Едва 1% от документооборота минава през Единната система за междуведомствен обмен на документи (ЕСМОД);
- 102 администрации предлагат 2826 е-услуги, като едва 4% от тях са за двустранна комуникация, а 74% са само предоставяне на информация, което е най-ниското ниво на е-комуникация.
- 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации: Агенция по вписванията, Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.
- Налице е необходимост от унифициране на достъпа до е-услуги, тъй като отделните администрации изискват различни видове идентификация от своите потребители.
В презентацията при откриването на дискусионния форум е направено сравнение на някои показатели на България и Естония (страната с едно от най-ефективните е-управления) базирано на данни на Световната банка, от което ясно се вижда ефектът от въвеждането на електронно управление - стартирането на бизнес в Естония отнема 3,5 дни, а в България - 18 дни. Фрапираща е и разликата във времето, необходимо за подготовка на плащане на данъци - в Естония то е 81 часа, докато у нас са нужни 423 часа. За да се справят с изискванията на правителствените разпоредби, мениджърите в Естония трябва да отделят 6,6% от времето си, а у нас процентът е 16,1. Данните за корупцията (% от фирмите, подложени на искане за плащане на поне един подкуп) - нулев процент в Естония и 8,9% в България.
Организаторите на форума са се ангажирали да изготвят и представят пред отговорните институции доклад, съдържащ освен списъка с проблеми в комуникацията между бизнеса и администрацията и конкретни предложения за преодоляването им.
Източник: БСК