Административната тежест в България през погледа на бизнеса и държавата

Според приетия вчера от управляващите отчет за изпълнението на третия план за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса напредъкът в тази сфера е значителен - предсрочно в перода от 1 януари до 30 юни 2016 г. са изпълнени 19 мерки, с  което на фирмите са спестени разходи в размер на 173 700 лева годишно.

Друга гледна точка е представена на дискусионния форум „Администрацията – помощник или препятствие за развитието на бизнеса в България“, организиран от БСК и сп. Бизнес клуб. 

Според зам.-председателя на БСК Камен Колев е налице свръхрегулация - над 500 администрации управляват повече от 2500 регулаторни режима, 2/3 от които произтичат от общностното право и 1/3 от националното право. 

Наред с положителната тенденция в дейността на НАП за предлагането на повече безплатни е-услуги за гражданите и бизнеса и интегрирането на електронните системи на приходната агенция с тези на други администарции, е отбелязан и фактът, че Агенция по вписванията например "се е превърнала в приходна агенция, насочила вниманието си към събирането на огромни по обем такси и очевидно забравила, че би следвало да работи в услуга на бизнеса". Подобна е ситуацията и при други институции, констатират още участниците във форума.

Сериозен проблем според Николай Димитров от Център за законодателни оценки и законодателни инициативи е фактът, че голяма част от заетите в администрацията не познават актуалната нормативна уредба и често това е причина за неадекватни изисквания към потребителите на административни услуги. Решение би било организирането на регулярни обучения и същевременно осъществяването на завишен контрол относно изискванията, които се налагат на граждани и бизнес.

Относно качеството на административното обслужване в презентацията на К. Колев са направени следните констатации:

• Незадоволителна организация на работното време на звената за админ. обслужване;
• Само 1/3 от администрациите осигуряват документи по служебен път;
• Липса на ефективни системи за документооборот
• Липса на капацитет и готовност за предоставяне на информация (по ЗДОИ)
• Висок потенциал за корупционни практики

Като решение на тези проблеми е посочено ускореното въвеждане на ефективно електронно управление, за което държавата през последните 15 години е изразходвала над 3 млрд. лв., като плащания са предвидени и за следващите години. 

Резултатът от тези инвестиции, цитиран от зам.-председателят на БСК, е:

• Само 8% от регистрите имат обмен и интеграция на данни с други регистри;
• 1/3 от регистрите са само на хартия!
• Едва 1% от документооборота минава през Единната система за междуведомствен обмен на документи (ЕСМОД);
• 102 администрации предлагат 2826 е-услуги, като едва 4% от тях са за двустранна комуникация, а 74% са само предоставяне на информация, което е най-ниското ниво на е-комуникация.
• 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации: Агенция по вписванията, Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.
• Налице е необходимост от унифициране на достъпа до е-услуги, тъй като отделните администрации изискват различни видове идентификация от своите потребители.

В презентацията при откриването на дискусионния форум е направено сравнение на някои показатели на България и Естония (страната с едно от най-ефективните е-управления) базирано на данни на Световната банка, от което ясно се вижда ефектът от въвеждането на електронно управление - стартирането на бизнес в Естония отнема 3,5 дни, а в България - 18 дни. Фрапираща е и разликата във времето, необходимо за подготовка на плащане на данъци - в Естония то е 81 часа, докато у нас са нужни 423 часа. За да се справят с изискванията на правителствените разпоредби, мениджърите в Естония трябва да отделят  6,6% от времето си, а у нас процентът е 16,1. Данните за корупцията (% от фирмите, подложени на искане за плащане на поне един подкуп) - нулев процент в Естония и 8,9% в България. 

Организаторите на форума са се ангажирали да изготвят и представят пред отговорните институции доклад, съдържащ освен списъка с проблеми в комуникацията между бизнеса и администрацията и конкретни предложения за преодоляването им. 

Източник: БСК