Данъчните аспекти на Bexit или какво следва от решението на Великобритания да напусне ЕС

След като преди малко повече от месец, на 23 юни 2016 г. Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, бяха направени множество коментари на тема какво седва след Brexit. В редовете по-долу ви предлагаме анализа на Джой Хейл, мениджър Междунардни данъци на Wolters Kluwer, публикуван в блога на accountingweb.com.

До момента, в който Лондон реши да активира член 50 от Лисабонския договор, давайки по този начин старт на преговорите за напускане на Европейския съюз, мултинационалните компании, които развиват дейност в Обединеното кралство, ще продължат да функционират при сегашните условия. След предприемането на тази стъпка страната ще има период от две години до реалното излизане от ЕС. Преди стартирането на процедурата и по време на нея Великобритания ще може да провежда преговори за това дали и при какви условия може да остане част от единния европейски пазар. Ако до изтичане на двегодишния период все още не е постигнато удовлетворяващо и двете страни споразумение, последиците от гледна точка на данъчно благане и икономическо развитие като цяло биха били значителни.

Продължаване на участието в единния пазар ще означава заплащане на такса за Съюза, придържане към едни и същи правила и следване на законодателните решения на ЕС, както и преди. При този сценарий няма да има много промени от данъчна гледна точка, касаещи търговията със страните от Евросъюза.

Неуспехът да се осигури участие в единния пазар би означавал, че британските фирми ще бъдат изправени пред нови тарифни и нетарифни бариери, когато се прави бизнес в ЕС. Това важи и за обратния случай - пречките ще са и за европейските фирми, развиващи дейност на Острова. В допълнение, след като Великобритания престава да бъде член, участието ѝ в търговските сделки на ЕС ще бъде прекратено. Това ще означава данъчни и неданъчни ограничения на достъпа до пазари извън ЕС докато новите сделки се договарят, съгласно базовите принципи на търговската политика в рамките на СТО (Световната търговска организация). Великобритания също така няма да е обвързана със спазване на рамките на Митническия кодекс на съюза, действащи до 2020 г. 

По отношение на данък добавена стойност (ДДС), пост-ЕС картината е малко по-ясна. След излизането на Великобритания от ЕС, страната ще бъде свободна да определя собствените си данъчни ставки за ДДС, което потенциално би могло да доведе до широки промени в тази област. Надеждите на бизнеса са, че правилата за работа на UK-базирани компании ще продължат да бъдат в общи линии в съответствие с тези, които в момента са в сила, за да се облекчи тежестта на търговия с ЕС. Въпреки това съществува възможност да са необходими някои промени, след като британските стоки и услуги вече не могат да бъдат третирани като вътреобщностни доставки или придобивания.

От гледна точка на международното данъчно облагане, страната ще бъде свободна да заеме собствена позиция по проекта BEPS (Base erosion and profit sharing, или Намаляване на данъчната основа и поделяне на печалбите) на ОИСР, въпреки че  все още ще се отчита пред международната общност. При все, че Великобритания няма да бъде задължена да транспонира в националното си законодателство регламентите на евродирективата за борба с избягването на данъци, твърде вероятно е приемането на еквивалентни правила предвид ясно заявените позиции на страната в тази област. Друга директива, която няма да се прилага, е тази, касаеща общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки на ЕС.  Това би могло обаче да доведе до опасност от двойното икономическо облагане на дивидентите и други разпределения на печалбата, извършвани от дъщерни предприятия към компании майки в Европейския съюз, в противоречие на идеята да се създадат неутрални данъчни правила по отношение на тези доходи, при които няма значение на коя държава от съюза съответните компании са местни лица. 

По отношение на прилаганена съдебната практика на ЕС относно икономически казуси, след Brexit бизнесът в Обединеното кралство ще трябва да разчита на британските съдебни решения. Очаква се (въпреки че вероятността не е толкова голяма) това да доведе до несигурност в краткосрочен план, както и до покачване броя на споровете.

Източник: accountingweb.com/Blog