За офшорните зони и понятието "данъчен рай" накратко

Ниски или нулеви данъци върху всички или определени категории доходи, високо ниво на банкова и корпоративна тайна, липса на валутен контрол и максимално опростени изисквания за регистрация и счетоводна отчетност на фирмите. Или накратко - "данъчен рай". С това понятие се определят над 45 държави, отделни региони, острови и щати. 

В съвременната икономическа литература и деловите среди едновременно се използват като синоними няколко термина - "офшорна зона", "данъчен рай", " данъчно убежище". В тесния смисъл на думата почти всяка страна по света може да се разглежда като данъчно убежище в смисъла, в който предоставя стимули за чуждестранните компании, за да насърчи инвестициите и да увеличи притока на външни капитали в икономиката си. Характерно за офшорната зона е не толкова ниското ниво на данъчно облагане като цяло, а преференциалното третиране единствено на чуждестранните дружества, които не извършват дейността си на територията на юрисдикцията. Не по-малко важен е ефективният режим на финансова тайна. Според някои експерти терминът "юрисдикция на финансова секретност" е по-успешен, за да се дефинира комбинацията от анонимност, банкова тайна и данъчни облекчения за чужди фирми и физически лица.

Данъчно облагане

Необлагането с данъци или ниските данъчни ставки за офшорните фирми се регламентират от местното законодателство в съответната държава. Тези привилегии привличат като магнит към “данъчния рай” не само богатите корпорации, но и все повече представители на средния и малкия бизнес, за които регистрирането на дружество в офшорна юрисдикция е легален способ да се скрият от данъчните служби в собствените си страни. Това е удачен вариант при извършване на външнотърговски сделки, туристически услуги или спедиторска дейност. Често офшорни дружества се използавт при вкарване на инвестиции в друга държава, като собственикът може по всяко време да ги изтегли съвсем законно.

За компаниите, които искат да се възползват от благоприятния данъчен режим на офшорните зони, са въведени някои ограничения:

• нямат право да сключват договори с местни компании и да осъществяват търговска дейност на местния пазар;
• не могат да получават финансиране от местни източници;
• нямат право да извършват каквато и да било стопанска дейност в страната, с изключение на дейността по поддръжка и управлението на своя бизнес.

Дружеството е освободено от местните данъци и такси, дължи фиксирани регистрационна и годишна такси, различни в различните зони. Важно е да се подчертае, че размерът им не зависи от размера на доходите.

Финансова секретност

В по-голямата част от офшорните юрисдикции разкриването на банковата тайна е криминализирано и подлежи на сурови санкции. Високото нива на секретност обаче не изключва предоставянето на информация при разследване от страна на правоприлагащите органи на чужда държава, особено когато са налице международни споразумения в тази насока. В този контекст офшорните зони могат да се разделят на такива, които прилагат строги правила за защита на банковата и корпоративната тайна дори когато с това възпрепятстват разкриването на престъпна дейност, и страни, които са обвързани с договори за различна степен на сътрудничество при разследване на данъчни и неданъчни престъпления. Конфиденциалността и възможността да остане анонимен действителният собственик на офшорната компания е друг притегателен фактор. 

Валутен контрол

По правило офшорните юрисдикции не прилагат никакъв валутен контрол или той е крайно ограничен спрямо чуждестранните дружества, но се прилага за местните лица и фирми. Обичаен контрол се прилага само по отношение на местната валута. 

Комуникации, инфраструктура и банкова система

Офшорните зони по правило притежават много добре развита инфраструктура, осигуряваща достъпност и лесни комуникации. Едни от най-големите международни летища и пристанища са разположени именно в страни със статут на офшорни юрисдикции. Другият основен фактор за това една зона да е притегателен офшорен център за международния бизнес е да притежава развита банкова система, предлагаща пълния набор от банкови услуги и пряк достъп до международните банкови ресурси. 

Обобщено

В офшорните зони:

• Няма данък върху печалбата на офшорните дружества или той е минимален.  Не се обалгат с данъци и изнасяните от зоната доходи на собствениците на тези компании.
• Процедурата по регистрацията на офшорна фирма е по-скоро условна и максимално опростена. Собствениците в много от случаите могат да останат анонимни.
• Поддръжката на фирмата и изискванията, свързани със счетоводната отчетност, са изключително формализирани и улеснени.
• Фирмите свободно могат да откриват депозити или да извършват разплащания в каквато валута желаят, в която и да е чуждестранна банка.

Юрисдикциите с преференциален данъчен режим се асоциират често с укриване на данъци и  пране на пари от организираната престъпност. На практика обаче не съществува международна компания или голяма банка, която да не е регистрирала юридическо лице в някоя от офшорните зони.