Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта

Предложеният законопроект е във връзка с направените от Европейската комисия заключения чрез Официално уведомително писмо № С (2014) 227 от 27. 01. 2014 г., за допуснато неизпълнение от страна на Република България на задълженията й по чл. 49 и 56 от ДФЕС и чл. 11 и 16 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар.  

М  О  Т  И  В  И

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта

Предложеният законопроект е във връзка с направените от Европейската комисия заключения чрез Официално уведомително писмо № С (2014) 227 от 27. 01. 2014 г., за допуснато неизпълнение от страна на Република България на задълженията й по чл. 49 и 56 от ДФЕС и чл. 11 и 16 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар.  

Европейската комисия счита, че със задължението за регистрация на всички посреднически договори сключени с чуждестранни работодатели, предвидено в чл. 28, ал. 4 от ЗНЗ, при ограничаване до 5 години на срока на валидност на удостоверенията (чл. 10, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа) за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, се ограничава по непропорционален начин свободата на установяване и на свободно предоставяне на услуги, поради което тези разпоредби представляват нарушение на членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 11 и 16 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар. 

Целта на предложените промени в Закона за насърчаване на заетостта е да се отстранят констатираните от ЕК несъответствия, като се регламентира дейността за предоставяне на посреднически услуги по заетостта в съответствие с чл. 11 и чл. 16 от Директивата относно услугите на вътрешния пазар.

Във връзка с това се регламентира:

• Отмяна на регистрацията на посредническите договори, сключени с чуждестранен работодател/корабопритежател

В чл. 28, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) е регламентирано изискване за регистрация на всеки посреднически договор, сключен между посредника и чуждестранен работодател/ корабопритежател. Това изискване се отнася само за договори за посредничество, сключени с чуждестранни  работодатели/корабопритежатели (без да важи за договорите с български работодатели/корабопритежатели), което създава различия в изискванията към посредническите фирми и на практика необосновано ограничава  дейността на установени в България фирми в случаите, когато работодателят е установен в друга държава членка.

Това изискване, според заключението на ЕК, противоречи на разпоредбата на чл. 16, параграф 1 от Директивата относно услугите на вътрешния пазар, съгласно който държавите членки съблюдават правото на доставчиците да предоставят услуга в държава членка, различна от тази, в която са установени и не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга, в зависимост от изпълнението на изисквания, които не са съобразени с принципите за: недискриминация, необходимост и пропорционалност. 

Европейската комисия счита, че регистрацията на посредническите договори не е оправдана от наложителна причина, свързана с обществен интерес и тази разпоредба не гарантира постигането на тази цел. След започване на работа в друга държава членка, българските работници попадат в обхвата на трудовото законодателство на приемащата държава и защитата на техните права е в правомощията на местните инспекторати по труда, а не на Агенцията по заетостта и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

Чрез отмяната на задължението за регистрация на посредническите договори сключени с чуждестранен работодател/корабопритежател, отпада дискриминационният елемент, спрямо посредниците за наемане на работа в чужбина, тъй като на регистрация досега подлежаха само посредническите договори, сключени с чуждестранни работодатели/корабопритежатели, но не и договорите с местните работодатели. 

С отмяната на регистрационния режим за посредническите договори се изпълняват изискванията на чл. 56 от ДФЕС и чл. 16 от Директива 2006/123/ЕО и се създават предпоставки за свободно предоставяне на трансгранични услуги .

Предложената промяна ще доведе до намаляване на административните разходи за бизнеса предвид отпадането на таксата за регистрация на посредническите договори, регламентирана в Тарифата за таксите, събирани за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, по Закона за насърчаване на заетостта. 

• Въвеждане на безсрочна регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа

Съгласно сега действащия чл. 10, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР), удостоверението за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, се издава за срок от 5 години.

Съгласно чл. 11 от Директива 2006/123/ЕО, разрешенията (в т.ч. удостоверенията) се предоставят за неограничен период от време, тъй като ограничената валидност възпрепятства упражняването на дейностите по предоставяне на услуги. Разпоредбите на чл. 11 от Директивата за услугите постановяват, че изключения от това общо правило, са възможни само когато разрешението подлежи на автоматично подновяване или ограничаването на периода може да бъде оправдано с наложителна причина, свързана с обществен интерес.

Европейската комисия счита, че ограниченият до 5 години срок на валидност на регистрацията не е оправдан от наложителна причина, свързана с обществен интерес, и че с това условие България неоправдано ограничава свободата на установяване на фирмите посредници, с което допуска нарушение на чл. 49 от ДФЕС и чл.11 от Директива 2006/123/ЕО. С измененията в чл.28, ал.5 на ЗНЗ се въвежда безсрочна регистрация за извършване на посредническите услуги по заетостта, като по този начин се привежда законодателството в съответствие с изискванията на чл.11 от Директива 2006/123/ЕО, и се създават условия за свободно установяване при предоставяне на посреднически услуги по заетостта в България.

• Регламентиране на дейността за временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по заетостта в Република България 

Промяната е в съответствие с изискванията, въведени в чл. 16, т. 1 и 2 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар.

Съгласно измененията и допълненията в чл.27 и 27а на ЗНЗ лица, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта, съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, не подлежат на регистрация, когато извършват тези услуги временно или еднократно в Република България. Тези лица следва предварително да уведомят министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице, че ще извършват тези услуги временно или еднократно при условията и по реда, определени с наредбата по чл.28, ал.8 на ЗНЗ. Законопроектът предвижда административнонаказателна отговорност за физическите и/или юридическите лица, извършващи временно или еднократно посредническа дейност и услуги без предварително уведомяване. На тези лица ще се налага глоба, съответно имуществена санкция, съгласно чл.81, ал.1 от ЗИД на ЗНЗ.

Извън промените свързани с изпълнение на препоръките на Европейската комисия законопроектът включва:

• промяна в чл.18, ал.5, с която се предвижда срокът за деклариране на промяна в статуса на регистрираните безработни лица да се изчислява в работни, а не в календарни дни.

• промяна в чл. 30б, ал.1 относно сключването на договори за предоставяне на средства по ЗНЗ. Предлага се средствата по договорите за изпълнение на проекти, програми и мерки, включени в Националния план за действие по заетостта през съответната година, да се предоставят въз основа на договор сключен от Агенцията по заетостта, представлява на от изпълнителния директор на АЗ или упълномощено от него длъжностно лице. Предложените промени ще позволят прилагане на по-гъвкав, адаптиран към спецификата на съответния проект или програма ред за сключване на договори, особено при реализацията на проекти и програми с национален обхват. 

• промяна в чл. 41а, ал.3 и чл. 55г, ал.3, с която се разширява обхвата на лицата, които могат да изпълняват функциите на наставник, с цел подобряване на достъпа на работодателите до насърчителните мерки за чиракуване.

• промяна в чл.72, ал.5, с която се предвижда преподавателите в средното или висшето училище да заплащат таксата, регламентирана в чл.72б, ал. 5, във връзка с издаването на Единно разрешение за пребиваване и работа за тази категория лица.

Чрез предложените промени се очаква да се създадат условия за свободно установяване и свободно предоставяне на посреднически услуги по заетостта в рамките на вътрешния пазар, намаляване на регулаторната тежест за бизнеса, намаляване на административните разходи за предоставяне на посреднически услуги и подобряване на качеството и достъпа до предоставяните услуги и насърчителни мерки.

Източник: НС