Проектът за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане е внесен за разглеждане в НС

Проектът за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане е внесен за разглеждане в НС

Име на законопроекта: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

Дата на постъпване: 13.10.2015 г.

Вносители: Министерски съвет

След разгорещени дебати и множество възражения от страна на бизнес и синдикати, управляващите внесоха за разглеждане в Народното събрания ревизирания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. 

Освен сихронизиране на националното законодателство с текстовете на европейските директиви относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки и промени, налагани от правото на ЕС в областта на държавните помощи, с проекта се предлага още промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“, както и редица ключови изменения в други данъчни закони. 

Като резултат от обществения дебат са направени промени в първоначалния вариант на законопроекта в частта Преходни и заключителни разпоредби, където управляващите лансираха идеите си за реформи в ЗДДФЛ, ЗМДТ, ЗДДС, ДОПК и в Закона за ограничаване на плащанията в брой.

По-долу са цитирани предложените изменения в данъчното законодателство, обобщени в мотивите на вносителите на проекта.


В Закона за данъците върху доходите на физическите лица са предложени следните промени:

1. Предоставяне на възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и да внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях.

Съгласно действащото законодателство дипломатическите представителства не са работодател по смисъла на § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ и съответно не са задължени да удържат и да внасят данък за доходите от трудови правоотношения, изплатени на българския персонал, тъй като Виенската конвенция за дипломатическите отношения им вменява ангажименти единствено за целите на социалното осигуряване. Поради тази причина местните физически лица, които получават доходи по трудови правоотношения от дипломатическите представителства на територията на Република България, трябва сами да определят и да внасят дължимия от тях данък. 

Към настоящия момент съгласно законовите разпоредби единствената възможност е с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, което изключително затруднява физическите лица, независимо от факта, че през годината са получили доходи единствено от трудови правоотношения.  

С цел облекчаване на местните физически лица, които са в трудови правоотношения с дипломатическите представителства, се предвижда възможност (не задължение) данъкът да се удържа и внася от дипломатическото представителство.

2. Ред за авансово облагане на доходите от други източници

Доходите със случаен и нерегулярен характер (обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, които не се облагат с окончателен данък и т.н.) по чл. 35 от ЗДДФЛ се облагат само годишно съгласно действащата разпоредба  на закона, като дължимият данък се определя от физическото лице с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. При сравнителен анализ на данните между годишната данъчна декларация и данните от справката от платците на доходите за 2014 г. е установено, че значителен брой физически лица – получатели на такива доходи – не са ги декларирали и обложили по установения в закона ред. С предложената промяна ще се намали възможността за недеклариране и необлагане на случайните и нерегулярни доходи по смисъла на чл. 35 от закона.

3. Възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)

С проекта се предвижда възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за всички доходи, които се вземат предвид при определянето на окончателния размер на осигурителния доход с цел максимално хармонизиране на данъчния закон с осигурителното законодателство, както и предотвратяването на противоречива практика по прилагането на законовите разпоредби. 

4. Данъчно облекчение за програма „Еразъм +“

Предложено е към необлагаемите доходи по чл. 13 от закона да се добавят средствата, получени по програма „Еразъм +“ на Европейския съюз за подпомагане на студентската, преподавателската и административната мобилност. Програма „Еразъм +” на Европейския съюз за студентски обмен с цел обучение и стаж в чужбина оказва подкрепа в постигането на модерно висше образование, поддържащо по-тесни връзки между академичните институции и работодателите. Програмата „Еразъм +” е част от стратегията за борба с младежката безработица в Европейския съюз и подпомага усилията на участващите държави да оползотворяват ефективно потенциала на европейския човешки талант и социален капитал, като утвърждава принципа на учене през целия живот посредством предоставяне на подкрепа за формално, неформално и самостоятелно учене във всички области на образованието, обучението и младежта.

Едновременно с това програмата е насочена в подкрепа на академичната мобилност и гарантира ефективно взаимодействие между всички сектори в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. Целта е изграждането на стабилни партньорства между образованието и бизнеса, насърчаване на иновациите и заетостта, като специално се акцентира върху борбата с младежката безработица. 

Едновременно с това, в Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на „Еразъм +“ - програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта се посочва, че с цел насърчаване на достъпа до програмата, безвъзмездните средства, предоставяни в подкрепа на мобилността на физически лица, следва да бъдат съобразени с издръжката за живот в приемащата държава. Посочено е и че „в съответствие с националното право, държавите членки следва също така да бъдат насърчавани да освобождават тези средства от всякакви данъци и социални плащания“.

Предвид ангажиментите на страната за осигуряване на адекватни условия за академична мобилност и посоченото в цитирания Регламент е предложената промяна в закона. 

В Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ):

С предложените промени в Закона за местните данъци и такси се цели улесняване практическото прилагане на закона.

С проекта се предлага промяна в чл. 10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти. Предложението е с цел, от една страна, да се предотврати възможността за отклонение от данъчно облагане, а от друга страна, да се осигури равнопоставеност на лицата, които са променили предназначението на земеделските земи, попадащи в строителните граници на населените места и селищните образувания.  

Предложена е промяна в данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19. Съгласно действащите разпоредби от данък върху недвижимите имоти се освобождават сградите, получили сертификати с клас на енергопотребление „В“, „С“ и „D“, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 25 от Закона за енергийната ефективност.

Основната цел на данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 е повишаване на енергийната ефективност чрез подобряване на енергийните характеристики на сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г., съответно преди 1 януари 2005 г.

В резултат на обновяването на многофамилните жилищни сгради с публични средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради сградите ще получат сертификат с клас за енергопотребление по Закона за енергийната ефективност.

Следва да се отбележи, че действащите разпоредби на чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 от ЗМДТ предоставят възможност данъчното облекчение за енергийна ефективност да се ползва и от лица, собственици на обновени многофамилни жилищни сгради, обновяването на които е реализирано с публични средства, като е налице по-благоприятен данъчен режим за тези лица, в сравнение с лицата, които обновяват жилищните си сгради със собствени средства.

За сградите, получили сертификат за енергийна ефективност като резултат от обновяването им с публични средства, не следва да  прилага данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1 т. 18 и 19 от Закона за местните данъци и такси, тъй като за лицата, собственици на обновените многофамилни жилищни сгради, ще е налице двойна преференция – получаване на безвъзмездно финансиране с източник публични средства по програмата и освобождаване от облагане с данък върху недвижимите имоти. 

С цел да се предотврати възможността за получаване на двойна преференция от лицата, собственици на обновени многофамилни жилищни сгради с публични средства, и за постигане на равнопоставеност с лицата, които обновяват жилищните си сгради със собствени средства, се предлага данъчното облекчение да не се прилага за  сгради, които са получили сертификат за енергийна ефективност в резултат на предоставени публични средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

С предложената промяна ще се постигне баланс между интересите на държавата, общините и гражданите при съблюдаване на принципите за равнопоставеност, неутралност и справедливост при облагането с данъци. 

С проекта е предложена промяна по отношение заплащането на данък върху недвижимите имоти, придобити след крайния срок за плащане на втората вноска – 31 октомври на текущата година, с което се отстранява съществуваща празнота в закона. 

Друго предложение е свързано с прецизиране на разпоредбата в чл. 71а относно освобождаване от такса за битови отпадъци както на храмовете, молитвените домове и манастирите, така и на поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, като освобождаването от такса е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, която не е свързана с пряката им богослужебна дейност. Промяната е във връзка с неправилното тълкуване и прилагане на закона.

Предвижда се въвеждането на административнонаказателна разпоредба, съгласно която при непредоставяне на ежедневна информация от общините на Министерството на финансите по електронен път, да се налага санкция на кмета на съответната община от министъра на финансите. Непредоставянето на информация от общините води до нарушаване на функционирането на Националната база данни за местни данъци и такси. 

Информацията от Националната база данни се използва за изготвянето на анализи и прогнози по местните данъци, за усъвършенстване на законодателството, за създаване на единна методология и практика по прилагането на Закона за местните данъци и такси, както и възможност за лицата, които имат издаден персонален идентификационен код (ПИК) от Националната агенция за приходите да проверяват състоянието на данъчната си сметка за местни данъци и такси – задължения, плащания, непогасени задължения и други. 

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК):

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда промяна, съгласно която данъчни задължения по ЗМДТ да могат да се установяват с акт за установяване на задължението както на база подадена от задълженото лице декларация, така и на базата на данни от регистъра по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Промяната е във връзка с въведения от 1 януари 2015 г. нов режим по отношение декларирането и определянето на данъка върху превозните средства. 

Промени, свързани с удължаване на срока на прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури

С Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС Директивата) по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, са приети промени в член 199а, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, съгласно които държавите членки могат да предвидят до 31 декември 2018 г. и за минимален срок от две години лицето – платец на ДДС – да е данъчнозадълженото лице, за което се извършват определени доставки, като обхватът на доставките е разширен и в него са включени доставки на зърнени храни и индустриални култури, в т.ч. маслодайни семена и захарно цвекло, които обикновено не се използват в непреработен вид за крайно потребление (член 199а, параграф 1, буква „и“ от директивата). 

С проекта се предлага удължаване на срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури в максимално допустимия времеви обхват съгласно разпоредбата на член 199а от ДДС Директивата – 31 декември 2018 г. 

Въведеният механизъм за обратно начисляване на ДДС, от една страна, е ефективен инструмент за предотвратяване на организираните ДДС измами със зърнени и технически култури с участието на несъществуващи икономически оператори (липсващи търговци), а от друга страна, води до намаляване на нелоялната конкуренция, тъй като се ограничава възможността нелоялните икономически оператори да получават данъчно предимство от укриването и невнасянето на ДДС.  Механизмът представлява и предпазна мярка за коректните икономически оператори от случайни сделки с некоректни доставчици, участващи в схеми за данъчни измами. 

Досегашният опит показва, че механизмът за обратно начисляване на ДДС представлява ефективен инструмент за противодействие и борба с данъчните измами с ДДС за определени категории стоки. 

От 1 януари 2007 г. в България е въведен механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки, свързани с отпадъци и вторични суровини и с услуги за тяхното оползотворяване, на основание  член 199, параграф 1 от ДДС Директивата. 

Преди въвеждането на механизма за този вид доставки бяха констатирани най-сложните и в най-голям размер данъчни измами с данък върху добавената стойност. 

По подобен начин преди въвеждането на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури анализът на данъчните измами  показваше, че зърнените и техническите култури са със значителен дял в групата стоки, които се използват в схеми за данъчни измами с ДДС. За този вид данъчни измами бяха констатирани две изключително негативни тенденции: значително намаляване на бюджетните приходи и увеличаване броя на лицата, участващи в схемите за данъчни измами. 

След въвеждането на механизма на обратно начисляване на ДДС в краткосрочен план се наблюдава значителен и траен спад на нивото на данъчните измами с ДДС при доставките на зърнени и технически култури. 

В Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):

Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са във връзка с необходимостта от прецизиране на разпоредби, които създават затруднения при практическото прилагане на закона, както и с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейския съюз в областта на косвеното облагане. 

1. Промени, свързани с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги  

Предложенията в законопроекта са по отношение на режимите за обслужване от типа „мини едно гише“ за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път. Предвидена е възможност при регистрация за целите на прилагането на режим в Съюза доставчиците, установени в Република България, да могат да декларират освен банкова сметка в евро и такава в лева под задължителното условие сметката да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната. За постигане на правна сигурност е регламентирано, че при надвнесен данък от доставчик, регистриран за прилагане на режим извън Съюза в Република България (неустановено на територията на ЕС лице) или регистриран за прилагане на кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ в друга държава членка, банковите такси за превод и превалутиране са за сметка на лицето, когато доставчикът е посочил за целите на възстановяването банкова сметка в банка извън страната.  

Обхватът на пропорционалното възстановяване на надвнесен данък на лице, прилагащо кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ съобразно разпоредба на  Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност, се прецизира съгласно регламента, като в него се включва единствено режим в Съюза. 

2. Промени във връзка с писмо на Европейската комисия EU Pilot 7122/14/ TAXU за несъответствия на разпоредби в закона с Директива 2006/112/ЕС

Във връзка с писмо на Европейската комисия EU Pilot 7122/14/ TAXU е предложена промяна, с която се отстранява несъответствието с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно принципа на закръгляване на коефициента за определяне на размера на частичния данъчен кредит. 

По силата на Директива 2006/112/ЕО (Директивата), когато лице използва стока или услуга едновременно за доставки с право на приспадане на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит, само частта от начисления ДДС за тази стока или услуга, която може да се припише на първите сделки, подлежи на приспадане. Частта, подлежаща на приспадане, представлява дробна величина, определена като процент и закръглена до цифра, ненадвишаваща следващото цяло число.

В ЗДДС разпоредбите на Директивата са транспонирани така, че сумата с право на данъчен кредит се умножава с коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, а в правилника към закона е уточнено, че коефициент от 0,120 до 0,124 да се закръглява на 0,12, а при коефициент от 0,125 до 0,129 - на 0,13.

Съгласно изложеното в писмото на Европейската комисия текстът на Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува по начин, който предполага закръгляването да става винаги към по-голямата цифра (дори и ако следващата цифра е по-малка от 5), но без да се надхвърля следващото цяло число. При отпадането на думите „с точност“ от ЗДДС това тълкуване ще може да се приложи като закръгляването на коефициента ще става винаги към по-голямата цифра. В допълнение, ще се направи изменение на правилото, залегнало в правилника към закона за закръгляване на коефициента. 

3. Промени в резултат на констатирани несъответствия с правото на ЕС и хармонизиране на националното с европейското законодателство с цел единното прилагане при съобразяване с практиката на Съда на ЕС 

Със законопроекта се предлага доставката на услугата по предоставяне на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето, да бъде освободена от данък върху добавената стойност, както изрично е предвидено в Директива 2006/112/ЕО.  

Предложено е данъчното събитие при предоставяне на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, за която е използвана стока, с приспаднат данъчен кредит, да възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата. 

Уточнено е, че извършването на безвъзмездна доставка на стока или услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, извършена в случай на крайна нужда или непреодолима сила, не се счита за възмездна. 

Предложено е всички случаи на безвъзмездно използване на стока или услуга за  лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, което по смисъла на закона е приравнено на възмездно, да се третират като облагаема доставка независимо от характера на доставката.  

Същевременно, няма да се извършва корекция на ползвания данъчен кредит при начисляване на данък за безвъзмездно използване на стока или извършване на услуга за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, приравнено на възмездно. Това обаче не изключва прилагането в следващ момент на разпоредбите за корекция на ползван данъчен кредит, когато лицето извършва в рамките на независимата икономическа дейност доставка, за която не е налице право на данъчен кредит (освободена доставка), и е използвана стока или е получена услуга, с която вече е извършена безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна. 

Във връзка с решения на Съда на ЕС в законопроекта се предлага при определяне на данъчната основа на безвъзмездна доставка на услуга, приравнена на облагаема (възмездна), за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или, най-общо, за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, да се взема предвид разходът за изхабяването на използваните стоки, които при нормалната им употреба не се унищожават и за който е упражнено право на данъчен кредит.

Предложеният способ за определяне на изхабяването съответства на установеното от Съда на ЕС правило, според което срокът на изхабяване трябва да е съобразен със срока за извършване на корекции на приспаднат данъчен кредит. В този смисъл в проекта е уредено изхабяването на данъчната основа на използваната стока, за която е приспаднат данъчен кредит, да се определя на равни части за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години от придобиването на движимата вещ или 20 години от придобиването на недвижима вещ. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока да се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от 5 години от придобиването на движимата вещ или не повече от 20 години от придобиването на недвижима вещ.

Законопроектът предвижда също, когато стоката се използва едновременно и за независимата икономическа дейност на лицето за целите на формирането на данъчната основа на предоставената услуга да се взема предвид само частта от данъчната основа на стоката, която отговаря на степента на използването на стоката за цели, различни от независимата икономическа дейност.  

Въвежда се задължение регистрирано лице, което възнамерява да използва превозни средства и вещни права върху тях с данъчна основа при придобиването над 5000 лева или недвижими вещи и вещни права върху тях, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, освен за целите на икономическата си дейност и за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, да подаде декларация в Националната агенция за приходите за разпределение на направените преки разходи по методика, която отговаря на предназначението на стоката. Предвидено е декларацията да се подава по електронен път при условията и по реда на ДОПК в Националната агенция за приходите преди започване на използването на стоката за цели, различни от икономическата дейност на лицето. Министърът на финансите ще определи със заповед методиката за разпределение на направените преки разходи. Регистрираното лице ще може да промени избрания подход на разпределение на преките разходи след изтичането на 6 месеца от подаването на декларацията. 

В случаите на смесено използване на стока при неподаване на декларация или при неначисляване на дължим данък в съответствие с методиката ще се счита, че стоката е използвана и ще се използва единствено за лични нужди. В тези случаи данък ще се дължи за всички изминали данъчни периоди считано от периода на придобиване на стоката. Предвидено е лицата, които към датата на влизането в сила на горепосочените промени вече използват стока, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, за лични нужди, да подадат декларация за методиката за разпределение на направените преки разходи в срок до 29 февруари 2016 г. включително. При неподаване на декларацията в този срок или при неначисляване на  данъка в съответствие с методиката се приема, че съответната стока е използвана и ще се използва единствено за личните нужди на лицето или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица.

Във връзка с горните промени в законопроекта е посочено, че превозните средства с данъчна основа при придобиването над 5000 лева са тези по т. 49 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. 

3.1. Промени във връзка с искане към Европейската комисия за дерогация по чл. 395 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система за данък върху добавената стойност 

В законопроекта се предвиждат изменения, които ще влязат в сила след постановяване на положително Решение за изпълнение на Съвета за разрешаване на Република България да прилага специална мярка за дерогация от чл. 26, параграф 1, буква „а” и членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Разрешението ще бъде поискано по процедурата за подаване на искане за дерогация до Европейската комисия, както е регламентирана в чл. 395 от Директива 2006/112/ЕО. След получаване на разрешението и до размера, който Съветът одобри, предложените изменения ще влязат в сила. 

Предложенията в настоящия си вид регламентират, че при използване както за независима икономическа дейност, така и за лични нужди на собственика, на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица данъчният кредит, на който регистрираните лица ще имат право, ще бъде в размер 70/100 от начисления данък при придобиване на следните стоки или услуги: 

  • леки автомобили, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8 с изключение на посочените в чл. 70, ал. 1, т. 4 (това са леките автомобили, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, за които не е налице право на данъчен кредит);
  • въздухоплавателни средства с изключение на тези по чл. 31, т. 1 (това са използваните от авиационен оператор,извършващ предимно международни рейсове) и на плавателни съдове;
  • стоки или услуги, който са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на горепосочените стоки.

Допълнително е уточнено, че при прилагане на това правило/съотношение няма да се прилагат разпоредбите за начисляване на данък във връзка с доставката на услуга при безвъзмездното ползване на горепосочените стоки за лични нужди. Когато в изпълнение на това правило е упражнено право на данъчен кредит в размер 70/100 няма да се прилагат разпоредбите за упражняване на частичен данъчен кредит, определен чрез  коефициента за частичен данъчен кредит, и няма да се извършва корекция на ползвания данъчен кредит, освен в случай че възникне друго обстоятелство, въз основа на което регистрираното лице следва да направи корекция на вече упражненото право на данъчен кредит в размер 70/100. 

За целите на прилагането на новите разпоредби и с оглед на това, да не се налага въвеждане на две определения за „лек автомобил“ действащото определение за „лек автомобил“ в ЗДДС се заменя с „лек автомобил по чл. 70”. Новото определение няма да носи различен смисъл от действащото такова, но ще препраща към определенията в Закона за движението по пътищата, съгласно което под лек автомобил се разбира всеки автомобил, предназначен за превозване на пътници, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, включително лек автомобил, за който важи ограничението по чл. 70 от ЗДДС (с 5 места за сядане без мястото на водача). 

4. Промени, свързани с доставките и продажбите на течни горива

Предлага се да бъде отменен режимът по чл. 118, ал. 7 от закона по отношение на петролните бази като мярка за осъществяване на цялостен и ефективен контрол върху доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител.

Във връзка с това е предложено и определението за „петролна база“ съгласно § 1, т. 68 от Допълнителните разпоредби на закона да бъде отменено.

Предвиден е шестмесечен преходен период за лицата, ползващи режима, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС, т.е. да прилагат общия режим за регистриране и отчитане на доставките/продажбите на течни горива в търговския обект чрез фискални устройства (електронни системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход) и да предават данни по дистанционната връзка на НАП, включително и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.  

5. Промени в административнонаказателните санкции за данъчно задължените лица  

В случаите на начислен данък след законоустановения срок е удължен времевият диапазон, в който се прилага намалена имуществена санкция или глоба, както и е занижен размерът на санкцията. При доброволно начисляване на ДДС до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията, съответно глобата, се намалява от 25 на сто от данъка на 5 на сто от данъка, а минималният й размер се снижава от 250 на 200 лв. 

Предвидена е и още една намалена имуществена санкция, съответно глоба, която е по-малка от санкцията в случай на неначисляване, но е по-голяма от случаите на доброволно начисляване в шестмесечния срок, а именно при начисляване след шестмесечния срок, но не по-късно от осемнадесет месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв. 

Предложено е минимумът на санкцията за повторно нарушение в общия случай на неначислен данък да се намали от 5000 на 2000 лв. Повторното нарушение за начислен данък в рамките на шестмесечния срок от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, е наказуемо с имуществена санкция или глоба в размер не по-малко от 400 лв., а повторното нарушение за начислен данък след шестмесечен срок, но не по-късно от осемнадесетия месец от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен - със санкция в размер, не по-малък от 800 лв. 

Същевременно е предвидено изменение в наказателните разпоредби при неиздаване на данъчен документ или неотразяване на издаден или получен такъв в отчетните регистри за съответния данъчен период във всички случаи, различни от тези при неначисляване на данък. В тези случаи е предвидено наказанието да се определя в границите от 200 до 500 лв. За този тип нарушения е удължен също времевият диапазон - ако данъчният документ е издаден и отразен в срок до шест месеца от края на месеца, в който е следвало да бъде издаден и отразен, се прилага намалена имуществена санкция или глоба в размер 200 лв. 

6. Прецизиране на разпоредби поради възникнали затруднения при практическото прилагане на закона и други

Законопроектът съдържа разпоредби за прецизиране условията за определяне на мястото на изпълнение на дистанционни продажби на стоки във връзка с обстоятелствата, свързани с мястото на започване и приключване на транспорта на стоките. Предлага се премахването на задължителните реквизити в издадена фактура за дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение извън територията на страната. 

При доставки с периодично изпълнение, за които не е уговорено плащане за период, по-дълъг от една година, е предложено данъчното събитие да възниква в края на годината.

Предложен е 30-дневен срок за възстановяване на данък, деклариран по справка декларацията като данък за възстановяване за съответния данъчен период, за лице, което осигурява достъп до железопътната инфраструктура и е усвоило средства по проекти, финансирани по Оперативна програма „Транспорт 2007-2013“, Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“, Европейска програма „Механизъм Свързана Европа“ и Трансевропейска транспортна мрежа ТЕН-Т, до приключването им.  

В Закона за ограничаване на плащанията в брой: 

Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната да бъде намален от 15 000 лв. на 5000 лв. като мярка за ограничаване на сивата икономика. Предлаганото допълнително ограничаване на плащанията в брой чрез промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой е в съответствие с наложилата се практика в държавите - членки на Европейския съюз, където прагът за ограничаване на плащанията в брой е в диапазон от 2000 до 3000 евро.   

Предложението е плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

  • на стойност, равна на или надвишаваща 5000 лв.;
  • на стойност под 5000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5000 лв. 

Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5000 лв. по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

Мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участници в стопанския оборот. 


Пълният текст на законопроекта и мотивите към него могат да бъдат видени в интернет страницата на НС, в раздел Законопроекти, както и в прикачения по-долу файл.

Източник: НС