Промени в осем наредби по прилагането на Кодекса за социално осигуряване предлагат от МТСП
Социалното министерство публикува за обществено обсъждане осем проекта на постановления, с които се правят изменения в наредби по прилагането на Кодекса за социално осигуряване.
Предложените промени са утвърдени от надзорния съвет на НОИ на заседание, проведено на 15 февруари 2017 г. и ще осигурят привеждане в съответствие на текстове от подзаконовите нормативни актове с влезлите в сила от 1 януари 2017 г. изменения и допълнения на КСО. До 23 март включително предложения и становища могат да бъдат отправяни по следните проекти:
Според проектодоклада на служебния социален министър Гълъб Донев: "С предложените промени наредбата се привежда в съответствие с действащата от 1 януари 2017 г. разпоредба на чл. 60 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с която срокът за произнасяне на длъжностното лице в Националния осигурителен институт (НОИ) с разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова е удължен от 7 на 14 дни. Със същата разпоредба е регламентирано, че произнасянето става въз основа на наличните в досието за трудова злополука документи и на данните в информационната система на НОИ по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО (информационната система, която поддържа НОИ за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица, въз основа на данните, предоставени от Националната агенция за приходите, и за трудовите злополуки и професионалните болести)."
В доклада към проекта е отбелязано: "Промяната в чл. 9, ал. 1 от наредбата е редакционна и цели уеднаквяване на използваните наименования на електронните регистри в подзаконовата нормативна уредба по социалното осигуряване.
Предлаганите изменения в чл. 10, чл. 13, чл. 15 от наредбата и в Приложение № 5 към чл. 17 произтичат от промените в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, в сила от 1 януари 2017 г., на основание на които отпадна задължението за внасяне на дължимите осигурителни и здравноосигурителни вноски от Националния осигурителен институт при изплащане на гарантираните вземания.
Във връзка с промени в Закона за българските лични документи се предлагат изменения в останалите приложения на наредбата, като се добавя идентификатора личен номер."
Проектът на доклада към постановлението обобщава: "Измененията в чл. 3 от наредбата целят привеждането на разпоредбата в съответствие с действащата от 1 януари 2017 г. редакция на чл. 6, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която върху средствата за социални разходи се дължат осигурителни вноски за всички фондове на държавното обществено осигуряване, а не само за фонд „Пенсии“.
Във връзка с промени в Закона за българските лични документи се предлагат изменения в приложенията към чл. 4 от Наредбата, като се добавя идентификатора личен номер. Тази промяна влиза в сила от първо число на месеца, следващ месеца на обнародване на промяната в „Държавен вестник“. "
В резюме според доклада: "Изменението в чл. 1 от наредбата е свързано с прецизиране на уредбата по отношение на осигуряването на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия. Предвижда се новата редакция на разпоредбата на чл. 1, ал. 6, която урежда права, да влезе в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“.
Във връзка с промени в Закона за българските лични документи се предлагат изменения в чл. 2 и чл. 17б, ал. 2 на наредбата, като се добавя идентификатора личен номер.
Промените в чл. 1, ал. 2 и чл. 18 са редакционни и с тях се постига по-голяма яснота на разпоредбата."
Според проектодоклада: "Значителна част от предложените изменения и допълнения в наредбата произтичат от промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), в сила от 1 януари 2017 г. Направени са и някои промени, свързани с прецизиране на действащи разпоредби.
С проекта на постановление се прави допълнение в чл. 1, ал. 1 от наредбата с цел уеднаквяване на посочената разпоредба с други текстове, които конкретизират формите на подаване на заявления и документи по електронен път като начин на заявяване на административни услуги пред Националния осигурителен институт (НОИ) и за получаване на съобщения във връзка с тях.
Предлага се отпадане на необходимостта от деклариране на имотно състояние към заявлението за социална пенсия за старост и персонална пенсия с цел намаляване на административната тежест и стриктно придържане към изискванията за получаване на тези пенсии, установени в КСО, свързани с доходите на член от семейството.
Предложената промяна в чл. 8, ал. 1, т. 3 от наредбата произтича от промени в Закона за семейните помощи за деца, към чиито разпоредби се препраща.
С проекта на постановление се предлага отмяна на чл. 15а и чл. 26, ал. 2 от наредбата, което се обосновава с намаления срок за подаване на заявление за отпускане на пенсия по чл. 94 от КСО от 6 на 2 месеца, който, съчетан със сроковете, в които данните за осигуряването от декларация образец № 1, подавана от осигурителите, постъпват в информационната система на НОИ, на практика обезсмисля уреждането на хипотезата, понастоящем предвидена в посочените разпоредби.
Допълнението в чл. 19 и чл. 34, ал. 1 произтича от приемането на нов Закон за предучилищното и училищното образование, с който е отменен Закона за народната просвета.
Предложените изменения в чл. 20 от наредбата са обусловени от промените в КСО, в сила от 01.01.2017 г. и от определения с чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. нов размер на процента по чл. 70, ал. 1 от КСО, който определя тежестта на всяка година осигурителен стаж при изчисляването на размера на пенсиите, свързани с трудова дейност за 2017 г. - 1,126 на сто.
В новия чл. 29а от наредбата се посочват размерите на коефициентите по чл. 79, ал. 1 от КСО, използвани при определяне размера на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, като тези размери от 1 януари 2017 г. са изчислени в съответствие с изискването на чл. 79, ал. 2 от КСО.
С оглед установяване статута на учащ в България с новата ал. 7 на чл. 34 се регламентира използването от НОИ на данни от регистрите на Министерство на образованието и науката (МОН). Заедно с това се запазва и досегашната възможност лицата да подават сами тази информация в териториалните поделения на НОИ, за да не се забавя изплащането на наследствените им пенсии, тъй като данните в регистрите на МОН се актуализират два пъти годишно – към 1 ноември и към 1 април. Тези промени създават условия за намаляване на административната тежест за учащите се лица.
Промените в чл. 38, ал. 8 и чл. 46, ал. 11 кореспондират с изменението в чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО относно зачитането на осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2017 г., съгласно която преценката на права на тези лица се извършва въз основа на реално внесените осигурителни вноски – авансови или окончателни. В тази връзка с § 27 от ПЗР на постановлението се създава възможност самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия за трудова дейност, да поискат определяне на пенсията по правилото на чл. 46, ал. 11 от наредбата, т.е., при вземане предвид на дохода, върху който са внесени осигурителни вноски, ако това е по-благоприятно за тях.
С измененията в чл. 85 разпоредбата се привежда в съответствие с новата ал. 3 на чл. 114а от КСО, действаща от 01.01.2017 г. и с отпадането на поканата за доброволно изпълнение в чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Предлага се промените в наредбата да влязат в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на § 9, който влиза в сила три дни след обнародването му и § 16, т. 2, който влиза в сила от 1 януари 2018 г. "
Предложените промени, систематизирани в доклада към проекта: "След направените със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване (КСО), за лицата с прекратено осигуряване след 31.12.2016 г. срокът за изплащане на паричните обезщетения за безработица се определя единствено от осигурителния им принос във фонд „Безработица” на ДОО след 2001 г. По този начин отпада необходимостта те да представят документи, удостоверяващи осигурителен стаж, а за преценка на правото и определяне размера на обезщетението се използват данните от информационната система на Националния осигурителен институт (НОИ).
За преценка на срока и размера на паричното обезщетение за безработица е необходимо да се съобрази и основанието за прекратяване на осигуряването. В тази връзка от началото на 2107 г. в декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ за осигурените по трудови и служебни правоотношения лица осигурителите попълват два кода за прекратяване на осигуряване – един за случаите, когато осигуряването е прекратено на основание извън посочените в чл. 54б, ал. 3 от КСО (при прекратяване по желание или със съгласието на лицето или поради виновното му поведение) и друг – за случаите, когато осигуряването е прекратено на някое от посочените в чл. 54б, ал. 3 от КСО основания. Предвид това, че срокът за подаване на данни за осигуряването в Националната агенция за приходите с декларация образец № 1 е до 25-то число на следващия месец, с оглед навременно отпускане на обезщетенията за безработица, се предвижда при възможност лицата да представят акта за прекратяване на правоотношението си за справка.
Националният осигурителен институт е в процес на разработване на електронна административна услуга за подаване на заявления за отпускането на обезщетенията за безработица по електронен път от 1 юли 2017 г., с цел отпадане на необходимостта от посещение на място в офисите на НОИ за получателите на тези осигурителни плащания. За подаване на заявление по електронен път ще се използва квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код. Запазва се възможността за подаване на заявленията и на хартия в териториалните поделения на НОИ.
Предвижда се от 1 юли 2017 г. лицата да посочват в заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица начина, по който желаят НОИ да комуникира с тях с оглед уведомяване за нередности и връчване на разпореждания – на гише в териториалното поделение на НОИ, по пощата - на посочен от тях адрес или по електронен път - на посочен електронен адрес.
В тази връзка са и предлаганите изменения и допълнения в чл. 1 и чл. 5 от наредбата и в Приложение № 1 към същата, които влизат в сила от 1 юли 2017 г.
Предлаганите изменения в чл. 2 и чл. 7 от наредбата са редакционни, а тези в чл. 8 произтичат от промяната в чл. 54в от КСО, в сила от 1 януари 2017 г. Измененията в останалите приложения са прецизиращи и са свързани с добавянето на идентификатора личен номер, в съответствие със Закона за българските лични документи и с отпадане на необходимостта от посочване на адрес на осигурителя, с оглед намаляване на административната тежест.
Предлага се промените в наредбата да влязат в сила от 1 януари 2017 г. с изключение на §1, § 3 и § 6, които влизат в сила от 1 юли 2017 г."
В доклада към проекта е посочено: "Предложените промени в чл. 1 и чл. 4 от наредбата са във връзка с промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), в сила от 1 януари 2017 г. Едната промяна е предвидена в чл. 6 от КСО, съгласно който в обхвата на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски се включват и доходите от обезщетения, изплащани въз основа на Кодекса на труда и други специални закони. Другата промяна е в чл. 4 от КСО, според който в кръга на осигурените лица се включват и младшите следователи и управителите и прокуристите на клоновете на чуждестранни юридически лица.
Във връзка с приети през 2016 г. промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и др. се предлагат промени и разпоредбите на чл. 1 от наредбата, които препращат към новите или изменени текстове на тези закони.
Със създадената ал. 10 на чл. 1 се определя начинът, по който се формира минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец, в съответствие с новата ал. 17 на чл. 6 от КСО (в сила от 01.01.2017 г.).
С приети промени, в сила от 01.01.2016 г., в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се създава възможност за работодателя да избере да облага с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. В този случай доходите в натура не се включват в облагаемия доход на отделното физическо лице.
С оглед да не се повиши общата данъчно-осигурителна тежест за работодателите, с изменението в чл. 2, ал. 4 се предлага тези доходи в натура да бъдат изключени и от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски.
С предложените изменения в чл. 3, ал. 2 от наредбата се облекчават задължените лица при попълване на справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Промените са във връзка с променените указания за попълване на таблиците към нея.
Предлага се промените в наредбата да влязат в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на чл. 2, ал. 4, който влиза в сила от датата на обнародване в „Държавен вестник“."
Докладът към проектопостановлението обобщава следните предложения за промени в наредбата: "Предложените изменения и допълнения в наредбата в по-голямата си част произтичат от промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Направени са и промени, които прецизират някои от действащите разпоредби.
С проекта на постановление се правят допълнения в чл. 4 от наредбата, свързани с промените в Кодекса на труда и КСО, в сила от 1 юни 2017 г., с които се разширява кръгът на лицата, имащи право да ползват отпуск и съответното обезщетение за бременност, раждане, отглеждане на дете, при смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката) или при неизползване на отпуска при бременност и раждане. В тази връзка се предлагат и нови образци на приложения към наредбата.
Предлаганите промени в чл. 8, 9 и 11 целят намаляване на административната тежест за задължените по наредбата лица. Изрично се регламентира, че данните за банковата сметка, по която занапред да се изплащат обезщетенията от държавното обществено осигуряване, се посочват единствено при представяне на първото удостоверение съгласно приложение № 9, 10 или 11 по наредбата. Създава се възможност оттеглянето на упълномощаването за представяне на документите по наредбата да става освен лично, и чрез упълномощено за целта лице. При представяне на заявление за получаване на парична помощ при смърт на осигурено лице и на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи, удостоверение за наследници ще се изисква само за справка.
Предлаганите промени в чл. 16 и 18 са прецизиращи и са свързани с промените в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (изм. загл., в сила от 01.01.2018 г.). Прецизират се и данните по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 от наредбата, които е необходимо да бъдат коректно попълнени в удостоверенията, с оглед приемането им в информационната система на Националния осигурителен институт (НОИ).
Предложено е прецизиране на данните по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 от наредбата, които е необходимо да бъдат коректно попълнени в удостоверенията, с оглед приемането им в информационната система на НОИ. Важността на тези данни, по които се идентифицира обезщетението и правоимащото лице, се подчертава и от забраната те да бъдат коригирани и необходимостта това да става като първо бъдат заличени и впоследствие подадени наново, коректно попълнени.
С оглед зачестилите случаи, в които осигурени лица не могат да получат обезщетения за болест и майчинство от държавното обществено осигуряване поради това, че осигурителят е преустановил дейността си или лицето, което го представлява, не може да бъде намерено, се предлага нова редакция на чл. 24 от наредбата, която създава възможност документите, необходими за изплащане на обезщетенията на лица, чиито правоотношения са прекратени по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда от контролните органи на инспекцията по труда, да се представят на хартиен носител в териториалните поделение на НОИ.
С допълнението в чл. 29 от наредбата се създава възможност за нередовностите в приетите документи за изплащане на обезщетенията да бъдат уведомявани и упълномощените лица, които са ги подали от името на задължените лица. По този начин се постига процесуална икономия, максимална бързина и ефективност в производството по преценка правото и определяне размера на обезщетенията от ДОО.
Навсякъде в текстовете на наредбата и в приложенията към нея като идентификатор на физическите лица се въвежда личния номер, в съответствие със Закона за българските лични документи.
По нов начин, с предлаганата редакция на чл. 42 от наредбата, се регламентира служебното преизчисляване до 30 юни на изплатените парични обезщетения, отнасящи се за предходната календарна година, в съответствие с променената разпоредба на чл. 54м от КСО, в сила от 1 януари 2017 г.
Предлага се промените в наредбата да влязат в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на § 2 и § 21-41, които влизат в сила от 1 юни 2017 г."
Пълните текстове на проектите, докладите към тях, оценка на въздействието и становищата на МС могат да бъдат разгледани в интернет страницата на МТСП - Документи⇒Проекти на нормативни актове
Източник: МТСП
