Вие сте тук

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права - 14.05.2014 г.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права - 14.05.2014 г.

Име на законопроекта: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

Дата на постъпване: 14.05.2014 г. 

Вносители: Министерски съвет

Разпределение по комисии:

Комисия по културата и медиите (водеща)

Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (участваща)

 

М  О  Т  И  В  И

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е разработен с основната цел да въведе в националното законодателство изискванията на Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения. Разпоредбите й са отразени в текстовете на новия раздел VIII – членове от 71б до 71з, и приложението към чл. 71г, ал. 2. Директивата следва да бъде транспонирана до 29 октомври 2014 г.

Необходимостта от измененията е продиктувана от обстоятелството, че в последните години общодостъпните библиотеки, архиви, учебни заведения, музеи, институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, а също и обществените радио- и телевизионни организации предприемат действия по цифровизиране на своите колекции и архиви с цел съхраняването им и предоставяне на достъп до тях на широк кръг от лица. Както общностното законодателство, така и Законът за авторското право и сродните му права разглеждат тези действия като форми на използване, за извършването на които е необходимо съгласие на съответния правоносител. Същевременно в колекциите на посочените институции се съхраняват голям брой произведения и звукозаписи, за които не е известно кои са носителите на права или къде е тяхното местонахождение, с оглед на което традиционният подход за предоставяне на съгласие за извършване на горепосочените действия е неприложим и съблюдаването му би представлявало пречка за съхраняването и разпространението на европейското и националното културно наследство, както и за създаване на европейски и национални цифрови библиотеки и за насърчаването на свободното движение на знания и иновации. За преодоляване на това затруднение и с цел да се гарантира общественият интерес и достъпът на широк кръг лица до тези обекти е приета горепосочената европейска директива и е разработен настоящият законопроект.

Новите текстове въвеждат и дефинират понятието „осиротели произведения или звукозаписи” – такива, за които никой от носителите на права не е идентифициран или, ако е идентифициран, не е известно местонахождението му. Определят се условията, при които този статус е приложим, като в полза на гореизброените публични институции и обществени радио- и телевизионни организации се предвижда правото, след провеждане на щателно и надлежно документирано издирване на носителите на права, довело до заключението, че конкретният обект е „осиротяло произведение” да използват този обект чрез предоставяне на достъп до него по реда на чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП и чрез възпроизвеждане с цел да го цифровизират, направят достъпно, индексират, каталогизират, съхранят или възстановят. Гаранция за правата на авторите и останалите правоносители е изискването тази възможност да се упражнява само и единствено с оглед постигането на цели, свързани с обществения интерес, в частност със запазването, възстановяването и осигуряването на достъп за културни и образователни цели до произведенията и звукозаписите, съдържащи се в техните фондове.

Тази възможност е приложима в рамките на времетраенето на закрилата за произведения, публикувани в писмена форма, за филми и други аудио-визуални произведения и звукозаписи, съхранявани във фондовете на институциите – бенефициенти, за филми и други аудио-визуални произведения и звукозаписи, продуцирани от обществени радио- и телевизионни организации до 31 декември 2002 г. и намиращи се в техните архиви, както и за произведения и други обекти на закрила, които са били включени във или съставляват неразделна част от такива произведения или звукозаписи, признати за осиротели.

Възможността даден обект на закрила да бъде разглеждан като „осиротял” се предхожда от надлежно документирано щателно издирване, проведено въз основа на списък на източниците, изготвен от министъра на културата, съгласувано със сдруженията на правоносителите и ползвателите и включващ най-малко източниците, посочени в приложението към чл. 71г, ал. 2. Предвижда се в страната ни да се извършва издирване по отношение на произведенията и звукозаписите, които са били публикувани за пръв път в нея или, ако не са били публикувани, са били излъчени за пръв път у нас; филми или други аудио-визуални произведения, когато седалището или обичайното място за пребиваване на продуцента им се намира у нас; произведенията и звукозаписите, направени публично достояние от институция – бенефициент със седалище в страната. В случай че има данни, че в източниците на информация, налични в друга страна - членка на ЕС, може да се намери информация за правоносителите, се извършва справка и с тези източници.

Предвижда се издирването да се извършва и да се организира от публичните институции – бенефициенти, които да предоставят своевременно на министъра на културата информацията, получена в резултат на това, както и информация за начините на използване, промените в статута на осиротяло произведение или звукозапис и координатите си за връзка. Информацията се събира в единна и общодостъпна по електронен път база данни, създадена и управлявана от Службата за хармонизация на вътрешния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012 като за тази цел министърът на културата я изпраща на службата веднага след получаването й.

За случаите, в които дадено произведение или звукозапис имат няколко правоносители, част от които са идентифицирани и локализирани, а други – не, е предвидено, че такъв обект може да получи статут на осиротяло произведение, при условие, че идентифицираните лица са разрешили на институцията – бенефициент, да извърши действията по възпроизвеждане с цел цифровизиране или по предоставяне на достъп. В полза на авторите и другите носители на права върху произведения, признати за осиротели, е предвидено правото по всяко време да могат да прекратят това положение по отношение на своите права. Като гаранция за спазване на неимущественото и безсрочно право на авторско име организациите – бенефициенти, са задължени да посочват имената на авторите и другите правоносители, които са идентифицирани, при всяко използване на обект, получил статут на осиротяло произведение.

С оглед да не се допусне колизия с разпоредби на нормативни актове, регулиращи обществените отношения в области, граничещи с авторското право, както и такива, в които общественият интерес е от първостепенно значение, се предвижда изрично, че разпоредбите на новия раздел в тези случаи не се прилагат.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Орешарски