Вие сте тук

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност - 19.11.2014 г.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност

Име на законопроекта: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност

Дата на постъпване: 19.11.2014 г.

Вносители: МАРТИН ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ, ПЕТЪР ВЛАДИСЛАВОВ СЛАВОВ, БОРИСЛАВ РАЙЧОВ МИЛАНОВ, НИКОЛА ПЕЙЧЕВ ХАДЖИЙСКИ, БОРИСЛАВ ЛЮБЕНОВ ВЕЛИКОВ

М О Т И В И

към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност

Според чл. 39, ал. 3 от ЗБН, само една малка част от правомощията на Фонда, и то не най-важните, са предоставени на УС, а останалите - на  председателя на УС, между които одобряване на бюджета относно разноските в производството по несъстоятелност и на програмата за осребряване на имуществото на банката, предявяване на отменителни искове и пр. Това са огромни интереси и прекомерна отговорност за председателя на УС. Одобряването на бюджета и на програмата са актове с по-принципно и дълготрайно значение и надхвърлят рутинното оперативно администриране чрез разрешителни актове, което поначало е функция на председателя на УС, и на това основание следва да се решават от колегиален орган. Извънредните разходи могат да са рискови и е добре да се разрешават от УС. Необходимо е да се имат предвид и размерът на банката, вкл. частния случай в лицето на  КТБ, както и интересите на кредиторите. Досега в България не е обявявана в несъстоятелност банка от такъв мащаб от гледна точка на размера на активите. Интересът на обществеността към работата на Фонда ще бъде изключителна, поради което колективното обсъждане, публичността и вземането на решения по посочените по-горе въпроси ще минимизира рисковете от вземането на еднолични решения. 

С цел гарантиране на по-ефективен контрол и публичност върху дейността на синдика, одобряването на ежемесечния бюджет следва да става от колегиален орган, а не еднолично от председателя на фонда. Наред с това е необходимо да се засили отчетността на председателя пред управителния съвет, като се предвиди по-кратък период за отчитане. По-голяма отчетност и публичност е предвидена и за редица контролни функции на фонда, включително чрез предоставяне на получаваната там информация на ресорната комисия в Народното събрание. 

Във вр. с горното, в преходни и заключителни разпоредби са разписани и промени в Закона за гарантиране влоговете в банките. По сега действащата уредба, управителния съвет на фонда се формира от представители, излъчени от Министерски съвет, БНБ, Асоциацията на търговските банки и двама члена-съвместно от представителите на БНБ и МС. Предлаганите промени предвиждат, този ред да се запази за един член на управителния съвет на фонда, а другият да се избира от Народното събрание на РБ. Последното ще даде по-голяма публичност и отчетност на дейността на фонда и неговия управителен съвет, предвид, че те имат редица правомощия по излъчване на синдик, изготвяне на бюджети, приемане на ликвидационни баланси и т.н. в рамките на едно производство по несъстоятелност на банка.

Източник: НС