Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност - 02.07.2014 г.

Име на законопроекта: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

Дата на постъпване: 02.07.2014 г. 

Вносители: ЙОРДАН КИРИЛОВ ЦОНЕВ

М  О  Т  И  В  И

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)  е изготвен във връзка с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги, както и съобразяване на законодателството с регламентите по прилагането на директивата.

Съгласно Директива 2008/8/ЕО на Съвета, считано от 1 януари 2015 г. доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставяни от данъчно задължени лица на данъчно незадължени лица, установени в Европейския съюз ще се облагат в държавата, където получателят им е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, наричана държава-членка по потребление. 

Проектозаконът предвижда за доставчиците на тези услуги два режима за обслужване от типа „мини едно гише“ с цел облекчаване на данъчно задължените лица при изпълнение на техните задължения по ДДС. Режимите предоставят възможност на лицата да определят само  една държава-членка, наричана държава-членка на идентификация, чрез която да изпълняват всичките си задължения за регистрация, деклариране и внасяне на данък върху добавената стойност по доставките. Режимите са в зависимост от мястото на установяване на доставчика. 

Първият режим е „режим в съюза“ и се прилага за доставчици, установени в държава-членка на Европейския съюз, която не е държавата-членка по потребление на услугата.

Втория режим е „режим извън съюза“ и се прилага за доставчици,  които са установени в трети страни (държава извън Европейския съюз).  

Двата режима не са задължителни, а се прилагат по избор от доставчика. 

С промени в глава осемнадесета на закона се регламентират специалните режими за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. 

Първият режим „режим в съюза“ е нов режим, съгласно който изборът на държавата за регистрация (идентификация) е между държавата-членка по седалище и адрес на управление или държавата-членка в която доставчикът има постоянен обект.  

Вторият режим „режим извън съюза“ е действащ режим, който е регламентиран с разпоредбите на глава осемнадесета от ЗДДС. С проекта се разширява обхвата на услугите, по отношение на които ще се прилага режим, като се включат и далекосъобщителните услуги и услугите по радио- и телевизионно излъчване, в съответствие с изискванията на Директива 2008/8/ЕО на Съвета. 

С проекта са определени видовете услуги в обхвата на режимите. Телекомуникационните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и електронните услуги, предоставяни в държави-членки, в които доставчикът на услугите е установен по седалище или по постоянен обект, не попадат в обхвата на специалните режими. За тези доставки данъкът се декларира и отчита в съответната държава-членка.

Със законопроекта са определени условията за доброволна и наложителна смяна на държавата-членка по идентификация, както и за преминаване от един режим в друг. 

В съответствие с директивата, са предвидени периоди, през които данъчно задължено лице няма право да ползва отново даден режим, когато доброволно го е напуснало или е преустановило предоставянето на услугите в обхвата на режима. Предвидени са разпоредби за задължително изключване на доставчик при системно неспазване на правилата за прилагане на режимите, както и забрана за прилагане на режимите за срок от две години от изключването. Определени са условията за прилагане и прекратяване за всеки от двата режима. 

Идентифициране на лице, регистрирано по „режим в съюза“ се извършва чрез предоставяне на идентификационен номер, съгласно действащите разпоредби на ЗДДС, а идентифициране на лице, регистрирано по „режим извън съюза“ - чрез  служебния идентификационен номер по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, пред който е поставен знакът EU.

Данъчният период за целите на прилагане на „режим в съюза“ или на „режим извън съюза“ е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие. За всеки данъчен период, доставчикът подава справка-декларация, съдържаща подробни данни за задълженията му поотделно към всяка държава-членка за съответния данъчен период. За  лице, регистрирано по „режим в съюза“, което има един или повече постоянни обекти в други държави-членки, справката-декларация съдържа и данни за извършените от тези обекти доставки с място на изпълнение в държава-членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект. Лицето е длъжно да подава справка-декларация и в случаите, когато не е предоставило услуги по съответния режим (т. нар. нулева справка-декларация).

В срок до 20-то число на месеца, следващ данъчния период, лицето е длъжно да внесе данъка по справката-декларация по сметка, посочена от държавата-членка на идентификация, която преразпределя получената сума по държави-членки на потребление. Проектът предвижда всяко лице, регистрирано за прилагане на един от двата режима  да води подробен електронен регистър, позволяващ проверка на верността на данните по справка-декларацията. Регламентиран е достъпът до този регистър от данъчните администрации на държавите-членки и задължителен период на съхранение на информацията в него.

По отношение ДДС за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната, в съответствие с европейското право е определено, че лице, прилагащо „режим извън съюза“, има право на възстановяване на ДДС във връзка с извършени от него услуги по режима. Възстановяването се извършва по реда на сега действащия закон, предвиден за лица, които не са установени на територията на ЕС. 

Лице, регистрирано в страната за целите на прилагане на „режим в съюза“ има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната. Лице, регистрирано в друга държава-членка, което е регистрирано в страната на друго основание, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с изпълнение на доставките, попадащи в обхвата на режимите. Ако лицето не е регистрирано в страната, същото има право на възстановяване по реда на сега действащия закон, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но установени другаде на територията на ЕС.

С цел улесняване прилагането на специалните режими и за да могат режимите да се прилагат от 1 януари 2015 г. по отношение на услугите в техния обхват, с проекта е предвидена възможност, лицата да стартират процедура по регистрация за прилагане на режимите след 1 октомври 2014 г. 

Предложено е въвеждане на задължителна регистрация по закона за неустановен в страната доставчик, в случай че не е избрал да се регистрира за прилагане на някой от режимите за обслужване от типа „мини едно гише“ във връзка с предоставянето на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица (основно физически лица), които са установени или са с постоянен адрес или обичайно пребиваване в страната.

Във връзка с отстраняване на проблеми, възникнали при прилагането на закона, са направени предложения с редакционен и правно-технически характер, които целят единствено прецизиране на законовите разпоредби.

Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения на разпоредби от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, регламентиращи реда за подаване и приемане на документи по електронен път в Националната агенция за приходите (НАП). Предоставя се възможност за подаване на документи по електронен път чрез персонален идентификационен код (ПИК). Предложението за промяна е във връзка с разработваните нови електронни услуги от приходната агенция и за предоставяне на интегрирана информация на задължените лица и на други институции, имащи право по закон на тази информация.  

Предложението има за цел намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите, свързани с попълването и подаването на данъчни и осигурителни декларации в НАП, както и за минимизиране на грешките, допускани от задължените лица при попълването на декларациите. През 2004 г. е предоставена възможност за подаване на декларации по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис и анализът на дългогодишната практика показва постоянна тенденция на увеличаване дела на задължените лица, които ползват услугата. През 2014 г. 99% от декларациите по ЗДДС и 58% от годишните данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО са подадени по електронен път. Все още е значително нисък относителният дял на подадените по електронен път годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ -14% и основната причина са разходите за придобиване на квалифициран електронен подпис от физически лица.

В момента персонален идентификационен код е издаден на 200 000 задължени лица, който се ползва за услуги предоставяни от НАП, свързани с достъп до данъчно-осигурителна информация и справки. Персонален идентификационен код е използван за над 5 милиона онлайн справки, като се наблюдава постоянно нарастваща тенденция на получаване на ПИК от физически лица.

Разширяването на възможностите за подаване на данъчни и осигурителни декларации от физически лица чрез използване на ПИК, издаден от НАП ще доведе до значително намаление на разходите, както за лицата, така и за приходната администрация, предвид факта, че издаваният от Националната агенция за приходите персонален идентификационен код е безплатен и процедурата по неговото издаване е максимално опростена. Следва да се отбележи, че от една страна въвеждането на възможност за подаване чрез ПИК на данъчни и осигурителни декларации ще доведе до намаляване на административната тежест, а от друга страна до намаляване на грешките, несъответствията и корекциите по подадените декларации.   

При издаване на ПИК от Националната агенция за приходите се прилагат строги правила, гарантиращи уникалност и конфиденциалност на издадения номер.    

Използването на ПИК за подаване на данъчните и осигурителни декларации по електронен път ще доведе до увеличаване използването на електронните услуги, предоставяни от НАП, без да са необходими допълнителни средства както за приходната администрация, така и за лицата ползващи услугите. 

Източник: http://www.parliament.bg