Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност - 11.11.2014 г.

Име на законопроекта: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

Дата на постъпване: 11.11.2014 г.

Вносители: Министерски съвет

М О Т И В И

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената 

стойност

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизиране и привеждане в съответствие на националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и регламенти по прилагането в областта на косвеното облагане, регламенти в областта на минималната помощ, както и прецизиране на законови разпоредби с цел улесняване практическото им прилагане.

1. Предложения за изменение и допълнение на ЗДДС във връзка с необходимостта от транспониране на изисквания на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (Директива 2008/8/ЕО), както и съобразяване на българското законодателство с регламентите по прилагането й.

Съгласно Директива 2008/8/ЕО, считано от 1 януари 2015 г., доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставяни от данъчно задължени лица на данъчно незадължени лица,установени в Европейския съюз, ще се облагат в държавата, където получателят им е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, наричана държава членка по потребление. Проектозаконът предвижда за доставчиците на тези услуги два режима за обслужване от типа „мини едно гише"― с цел облекчаване на данъчно задължените лица при изпълнение на техните задължения по ДДС. Режимите предоставят възможност на лицата да определят само една държава членка, наричана държава членка по идентификация, чрез която да изпълняват по електронен път всичките си задължения за регистрация, деклариране и внасяне на данък върху добавената стойност за извършените от тях доставки. Режимите са два в зависимост от мястото на установяване на доставчика. Те не са задължителни, а доставчикът сам избира дали да ги прилага. Първият режим е „режим в съюза" и се прилага за доставчици, установени в държава членка на Европейския съюз, която не е държавата членка по потребление на услугата. Втория режим е „режим извън съюза" и се прилага за доставчици, които са установени в трети страни (държави извън Европейския съюз). 

Специалните режими за облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, са регламентирани с промени в глава осемнадесета на закона. 

„Режим в съюза" е нов режим, съгласно който държавата за регистрация (държава по идентификация) е държавата членка по седалище и адрес на управление на доставчика или, когато доставчикът няма седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, държавата за регистрация е държавата членка по постоянен обект на тази територия.

„Режим извън съюза" е действащ режим, който е регламентиран с разпоредбите на глава осемнадесета от ЗДДС. С проекта се разширява обхвата на услугите, по отношение на които ще се прилага режим, като се включат и далекосъобщителните услуги и услугите по радио- и телевизионно излъчване, в съответствие с изискванията на Директива 2008/8/ЕО. Обхватът на услугите, попадащи в двата режима, е посочен в допълнителните разпоредби на проектозакона. 

Телекомуникационните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и електронните услуги, предоставяни в държави членки, в които доставчикът на услугите е установен по седалище или по постоянен обект, не попадат в обхвата на специалните режими. За тези доставки данъкът се декларира и отчита в съответната държава членка.

Със законопроекта са определени условията за доброволна и наложителна смяна на държавата членка по идентификация, както и за преминаване от единия в другия режим. В съответствие с Директива 2008/8/ЕО са предвидени периоди, през които данъчно задължено лице няма право да ползва отново даден режим, когато доброволно го е напуснало или е преустановило предоставянето на услугите в обхвата на режима. Предвидени са също разпоредби за задължително изключване на доставчик при системно неспазване на правилата за прилагане на режимите, както и забрана за прилагане на режимите за срок от две години от изключването. Определени са условията за прилагане и прекратяване за всеки от двата режима. 

Идентифицирането на лице, регистрирано по „режим в съюза", се извършва чрез предоставяне на идентификационен номер съгласно действащите разпоредби на ЗДДС, а идентифицирането на лице, регистрирано по „режим извън съюза" - чрез служебния идентификационен номер по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, пред който е поставен знакът EU.

Данъчният период за целите на прилагане на „режим в съюза" или на „режим извън съюза" е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие. За всеки данъчен период, доставчикът подава справка-декларация, съдържаща подробни данни за задълженията му поотделно към всяка държава членка за съответния данъчен период. За лице, регистрирано по „режим в съюза", което има един или повече постоянни обекти в други държави членки, справката-декларация съдържа и данни за извършените от тези обекти доставки с място на изпълнение в държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект. Лицето е длъжно да подава справка-декларация и в случаите, когато не е предоставило услуги по съответния режим (т. нар. нулева справка-декларация). В срок до 20-то число на месеца, следващ данъчния период, лицето е длъжно да внесе данъка по справката-декларация по сметка, посочена от държавата членка по идентификация, която преразпределя получената сума по държави членки по потребление. Проектът предвижда всяко лице, регистрирано за прилагане на един от двата режима, да води подробен електронен регистър, позволяващ проверка на верността на данните по справка-декларацията. Регламентиран е достъпът до този регистър от данъчните администрации на държавите членки и задължителен период на съхранение на информацията в него.

По отношение ДДС за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната, в съответствие с европейското право е определено, че лице, прилагащо „режим извън съюза", има право на възстановяване на ДДС във връзка с извършени от него услуги по режима. Възстановяването се извършва по реда на сега действащия закон, предвиден за лица, които не са установени на територията на ЕС. Лице, регистрирано в страната за целите на прилагане на „режим в съюза", има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната. Лице, регистрирано в друга държава членка, което е регистрирано в страната на друго основание, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с изпълнение на доставките, попадащи в обхвата на режимите. Ако лицето не е регистрирано в страната, същото има право на възстановяване по реда на сега действащия закон, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но установени другаде на територията на ЕС.

С цел улесняване прилагането на специалните режими и за да могат режимите да се прилагат от 1 януари 2015 г., по отношение на услугите в техния обхват с проекта е предвидена възможност лицата да стартират процедура по регистрация за прилагане на режимите непосредствено след обнародването на Закона за изменение и допълнение на ЗДДС в „Държавен вестник". Предложено е въвеждане на задължителна регистрация по закона за неустановен в страната доставчик, в случай че не е избрал да се регистрира за прилагане на режим за обслужване от типа „мини едно гише", във връзка с предоставянето на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица (основно физически лица), които са установени или са с постоянен адрес или обичайно пребиваване в страната.

2. Привеждане в съответствие на националното данъчно законодателство с изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент (ЕС) № 1407/2013), публикуван в „Официален вестник― на ЕС на 24 декември 2013 г.

Новият регламент въвежда съществени изменения в условията, в сравнение с Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (Регламент (ЕО) № 1998/2006), а именно: 

2.1. Въвежда се понятието „едно и също предприятие―, което съгласно регламента включва „всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения: 

а) дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие; 

б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие; 

в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт; 

г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие.

Предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в букви от буква „а" до буква „г", посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като „едно и също предприятие".

2.2. Направена е промяна в същността на помощ de minimis, съгласно която общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на „едно и също предприятие", не трябва да надхвърля праг от левовата равностойност на 200 000 евро, а за осъществяване на автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – праг от левовата равностойност на 100 000 евро, за период от три бюджетни години. 

2.3. Кумулиране на помощ de minimis, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 с минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес, както и с помощ de minimis, предоставяна съгласно други регламенти за помощ de minimis. 

2.4. Помощта de minimis включва всички предходни помощи на преобразуващите се предприятия, в случаите на преобразуване или прехвърляне на предприятия. Въпреки, че регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки на ЕС, са необходими промени в националното законодателство (ЗДДС) с цел привеждане на законовите норми в съответствие с новите изисквания на европейското законодателство в областта на минималната помощ.

Срокът за прилагане на Регламент (ЕО) № 1998/2006 изтича на 31 декември 2013 г., а новият Регламент (ЕС) № 1407/2013 се прилага от 1 януари 2014 година. Съгласно разпоредбата на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1998/2006, държавите членки разполагат с преходен период от шест месеца за минималните помощи, през който могат да прилагат изискванията на стария регламент. Република България се е възползвала от възможността за преходен период от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2014 г., в който лицата имат право да прилагат изискванията за минимална помощ по Регламент (ЕО) № 1998/2006. С проекта се въвеждат новите условия за минимална помощ по Регламент (ЕС) № 1407/2013. Регистрираните по ЗДДС лица, реализиращи инвестиционен проект, които са поискали разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред за начисляване на ДДС при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок, след 1 юли 2014 г. следва да подават декларация, както за получената от тях минимална помощ, така и декларация за получената минимална помощ от лица, обхванати от понятието „едно и също предприятие", с цел натрупване на всички получени минимални помощи и спазване ведно с новата минимална помощ на определените в Регламент (ЕС) № 1407/2013 прагове. Предвижда се лицата, получили разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред по ЗДДС, да подават в министерството информация относно изпълнението на инвестиционния проект поотделно за всяка година, както и обобщена информация за целия период на изпълнение на проекта, за да се определи реално получената минимална помощ.

3. С Директива 2013/61/ЕС на съвета от 17 декември 2013 година за изменение на Директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на френските „най-отдалечени региони", и по-специално на Майот, считано от 1 януари 2014 г., е даден статут на най-отдалечен регион по смисъла на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), вместо на отвъдморска страна или територия по смисъла на член 355, параграф 2 от същия. По отношение на облагането с ДДС Майот придобива статус като на останалите френски най-отдалечени региони: Гваделупа, френска Гвиана, Мартиника, Реюнион и Сен Мартен, които са изключени от териториалния обхват на Директива 2006/112/ЕО на Съвета.

4. Във връзка с отстраняване на проблеми, възникнали при прилагането на закона, са направени предложения с редакционен и правно-технически характер, които целят единствено прецизиране на законовите разпоредби и на използваната в закона терминология.

В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 

Източник: http://parliament.bg