Вие сте тук

Данъци 2015 г. Промени в Закона за данъка върху добавената стойност

данъка върху добавената стойност

Основните промени в Закона за данъка върху добавената стойност, които влизат в сила в началото на 2015 година, са свързани преди всичко с привежданетона националното законодателство в съответствие с изискванията на европейските директиви, регламенти и практики. 

Основните промени в ЗДДС, обобщени и публикувани в сайта на Министерство на финансите, са:

Промяна в облагането на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път.

Съгласно изискванията на Директива 2008/8/ЕО, считано от 1 януари 2015 г., доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставяни от данъчно задължени лица на данъчно незадължени лица, установени в Европейския съюз, ще се облагат в държавата, където получателят им е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, наричана държава членка по потребление. От 1 януари 2015 г. влиза в сила специална схема за облагане с ДДС – „съкратено обслужване на едно гише“ или т. нар. „mini-One-Stop-Shop“ (MOSS).

Приетите промени регламентират за доставчиците на тези услуги два режима за обслужване от типа „мини едно гише“ с цел облекчаване на данъчно задължените лица. Предоставена е възможност да се определи една държава членка, наричана държава членка по идентификация, чрез която да се изпълняват по електронен път всичките задължения за регистрация, деклариране и внасяне на данък върху добавената стойност за извършените доставки.

Режимите не са задължителни, доставчикът сам избира дали да ги прилага. Първият режим е „режим в съюза“ и се прилага за доставчици, установени в държава членка на Европейския съюз, която не е държавата членка по потребление на услугата. Вторият е „режим извън съюза“ и се прилага за доставчици, които са установени в трети страни (държави извън Европейския съюз).

  • „Режим в съюза“ е нов режим, съгласно който държавата за регистрация (държава по идентификация) е държавата членка по седалище и адрес на управление на доставчика или, когато доставчикът няма седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, държавата за регистрация е държавата членка по постоянен обект на тази територия.
  • „Режим извън съюза“ е действащ режим, който е регламентиран с разпоредбите на глава осемнадесета от ЗДДС в сила до 31.12.2014 г. С проекта се разширява обхватът на услугите, по отношение на които ще се прилага режимa, като се включат и далекосъобщителните услуги и услугите по радио- и телевизионно излъчване, в съответствие с изискванията на Директива 2008/8/ЕО.

В Закона за данъка върху добавената стойност се въвеждат три нови регистрации по ДДС  - една задължителна по чл. 97б (нов) и и две специални регистрации по избор за обслужване от типа "мини едно гише". Новосъздаденият Чл. 97б. гласи:

(1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в страната, когато:

1. не е регистрирано на основание чл. 154 или в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза;

2. не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98 или чл. 100, ал. 1 и 3.

(2) За лицето по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 10-ия ден на месеца, следващ датата на данъчното събитие на първата доставка.

(3) В случаите, когато лицето по ал. 1 е подало заявление за регистрация по чл. 154, ал. 2 или е подало заявление за прилагане на режим в Съюза или режим извън Съюза в друга държава членка и е получило отказ за регистрация за прилагане на съответния режим, както и когато на лицето е прекратена регистрация за прилагане на някой от тези специални режими, за лицето възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7-ия ден от датата на получаване на отказа, съответно от датата на извършване на първата доставка след преустановяване прилагането на съответния режим.

(4) Първият данъчен период за лице, регистрирано на основание на този член, включва и периода от датата на извършване на първата доставка включително до датата на регистрацията.

(5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

Двете специални регистарции са регламентирани съответно в чл. 154 и чл. 156 от ЗДДС.

В съответствие с Директива 2008/8/ЕО са предвидени периоди, през които данъчно задължено лице няма право да ползва отново даден режим, когато доброволно го е напуснало или е преустановило предоставянето на услугите в обхвата на режима. Предвидени са също разпоредби за задължително изключване на доставчик при системно неспазване на правилата за прилагане на режимите, както и забрана за прилагане на режимите за срок от две години от изключването. Определени са условията за прилагане и прекратяване за всеки от двата режима.

Данъчният период за целите на прилагане на „режим в съюза“ или на „режим извън съюза“ е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие. За всеки данъчен период, доставчикът подава справка-декларация, съдържаща подробни данни за задълженията му поотделно към всяка държава членка за съответния данъчен период. За  лице, регистрирано по „режим в съюза“, което има един или повече постоянни обекти в други държави членки, справката-декларация съдържа и данни за извършените от тези обекти доставки с място на изпълнение в държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект. Лицето е длъжно да подава справка-декларация и в случаите, когато не е предоставило услуги по съответния режим (т. нар. нулева справка-декларация).

В срок до 20-то число на месеца, следващ данъчния период, лицето е длъжно да внесе данъка по справката-декларация по сметка, посочена от държавата членка по идентификация, която преразпределя получената сума по държави членки по потребление. Законът предвижда всяко лице, регистрирано за прилагане на един от двата режима, да води  подробен  електронен  регистър, позволяващ проверка на верността на данните по справка-декларацията.

По отношение ДДС за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната е определено, че лице, прилагащо „режим извън съюза“, има право на възстановяване на ДДС във връзка с извършени от него услуги по режима. Възстановяването се извършва по реда на закона, предвиден за лица, които не са установени на територията на ЕС.

Лице, регистрирано в страната за целите на прилагане на „режим в съюза“, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната. Лице, регистрирано в друга държава членка, което е регистрирано в страната на друго основание, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с изпълнение на доставките, попадащи в обхвата на режимите. Ако лицето не е регистрирано в страната, същото има право на възстановяване по реда на  закона, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но установени другаде на територията на ЕС. 

Нови условия за минимална помощ по Регламент (ЕС) № 1407/2013.

Новият регламент въвежда съществени изменения в условията, в сравнение с Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (Регламент (ЕО) № 1998/2006)

Въведено е понятието „едно и също предприятие“. Съгласно регламента то включва „всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения:

  • дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие;
  • дадено  предприятие  има  право  да  назначава  или  отстранява  мнозинството  от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;
  • дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт;
  • дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие“.

Предприятията, поддържащи едно от посочените взаимоотношения посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като „едно и също предприятие“.

Направена е промяна в същността на помощ de minimis, съгласно която общият размер на помощта de minimis, предоставяна на „едно и също предприятие“, не трябва да надхвърля праг от левовата равностойност на 200 000 евро, а за осъществяване на автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – праг от левовата равностойност на 100 000 евро, за период от три бюджетни години. Помощта de minimis включва всички предходни помощи на преобразуващите се предприятия, в случаите на преобразуване или прехвърляне на предприятия.

От 1 януари  2015 г. лицата, реализиращи инвестиционен проект, получили разрешение за прилагане на специален ред за начисляване на данък при внос или възстановяване на данък в 30-дневен срок следва да подават декларация, както за получената от тях минимална помощ, така и за получената минимална помощ от лица, обхванати от понятието „едно и също предприятие“, с цел натрупване на всички получени минимални помощи и спазване ведно с новата минимална помощ на определените в Регламент (ЕС) № 1407/2013 прагове. Лицата, получили разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред по ЗДДС преди 01 януари 2015г., следва да подават информация относно изпълнението на инвестиционния проект за годината на издаване на разрешението и за следващата календарна година – в срок до 20-ти януари на годината, следваща годината, за която се отнася информацията. За остатъка от периода на изпълнение на инвестиционния проект – в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на изтичане на срока на решението.

Синхронизиране на националното законодателство с европейското по отношение на френските „най-отдалечени региони“ в съответствие с изискванията на Директива 2013/61/ЕС.

От 1 януари 2014 г. Майот е със статут на най-отдалечен регион по смисъла на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), вместо на отвъдморска страна или територия по смисъла на член 355, параграф 2 от същия. По отношение на облагането с ДДС Майот придобива статут като на останалите френски най-отдалечени региони: Гваделупа, френска Гвиана, Мартиника, Реюнион и Сен Мартен, които са изключени от териториалния обхват на Директива 2006/112/ЕО.

Усъвършенстван е контролът върху доставките и движението на течни горива.

Приети са промени в чл. 118 с цел осъществяването на ефективен контрол от приходните агенции върху целия процес, свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител. Мерките са насочени към предотвратяване укриването и невнасянето на данъци и недопускане появата на течни горива с неясен произход и качество в бензиностанциите и другите обекти за съхранение на горива. Променени са ал. 8 и ал.9, които гласят съответно:

(8) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Алинея 8 не се прилага от лице - получател по доставка на течни горива, което е бюджетна организация по смисъла на Закона за публичните финанси или общинско предприятие и не извършва продажби на течни горива.

Във връзка с  констатирани нарушения от контролните органи при продажбите на течни горива са приети промени ( ал.12 и ал.13 - нови), съгласно които се създава задължение за органите по приходите на НАП да уведомяват съответните компетентни органи (Министерство на вътрешните работи, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и др.) за предприемане на действия по отнемане в полза на държавата на съдовете - предмет на нарушението и горивата, съдържащи се в тях. Предвидено е изключение за продажбите на течни горива за целите на речния и морския транспорт, тъй като зареждането на плавателни съдове се извършва чрез подвижни резервоари под специализиран контрол.

В интернет страницата на Министерство на финансите е публикуван и подробен анализ на приетите промени в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност (обн. ДВ, бр.107 от 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. 

Източник: Министерство на финансите