Вие сте тук

Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции

Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции

Име на закона: Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.

Име на законопроект: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции

Дата на приемане - 11/03/2014

Брой/година Държавен вестник - 27/2014

 

М О Т И В И

към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции

 

На 26 юни 2013 г. беше приета Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, наричана по-нататък „Директива за капиталовите изисквания” или „Директивата“. На същата дата бе приет и Регламент 575/2013/ЕС относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент № 648/2012/ЕС, наричан по-нататък „Регламент за капиталовите изисквания“ или „Регламентът“. Директивата и Регламентът са обнародвани в „Официален вестник” на Европейския съюз на 27 юни 2013 г.

С приемането на Регламента пруденциалните изисквания към кредитните институции (банките) и инвестиционните посредници относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление се обособяват в директно приложим правен акт на Европейския съюз (ЕС), което е прецедент спрямо текущата практика в областта на банковото регулиране. Това налага редица изменения в Закона за кредитните институции, включително нормативните актове по прилагането му. Регламентът е и първа крачка към въвеждането на т. нар. „Единен надзорен наръчник” (Single rulebook), водещ до максимална хармонизация на третирането на институциите в ЕС.

С приемането на Директивата и Регламента се въвеждат на ниво ЕС разпоредбите на новото Базелско споразумение за капитала, т. нар. „Базел 3”. Негова основна цел е подобряване на качеството и консервативността на надзорните стандарти на глобално, включително на европейско ниво. Поради възприетият от ЕС подход на максимална хармонизация (използването на регламент, който само в редки и специфични случаи позволява гъвкавост при неговото прилагане), в случая на България процесът води до либерализиране на някои пруденциални разпоредби спрямо установеното досега по- консервативно местно надзорно третиране на банките от страна на Българската народна банка (БНБ).

Основните нови моменти в споразумението „Базел 3”, съответно в Директивата и Регламента, които имат значение за надзорната рамка за банките в България, са свързани с въвеждането на няколко режима на капиталови буфери, които донякъде компенсират отпадането на възможността за нормативно установяване на минимална капиталова адекватност от 12 на сто за банките в България. Директивата за капиталовите изисквания предвижда въвеждане на стандартизиран режим на надзор върху ликвидността и нивата на ливъридж. Тъй като този вид надзор почива на правила, които все още не са окончателно приети от Базелския комитет, към момента не включва задължителни съотношения, т. е. няма минимално определени нива на ликвидност и на ливъридж. Въвежда се изцяло нов режим за третиране на експозициите към централни контрагенти и за определяне накорекции на кредитните оценки при експозиции в сделки с деривати.

В допълнение към изложеното в Закона за кредитните институции се налага да се извършат следните по-важни изменения, свързани с транспонирането на Директивата и с влизането в сила на Регламента:

1. Изрично да се уреди, че БНБ е компетентният надзорен орган за банките в България по силата на Регламента за капиталовите изисквания, както и за макропруденциален надзор с цел поддържане стабилността на банковата система.

2. Въвеждане на някои нови изисквания към членовете на органите за управление на банките, свързани с упражняваните от тях функции.

3. Въвеждане на изискване за подготовка от банките на планове за възстановяване, а от БНБ - на планове за преструктуриране.

Обособяването на независима функция по преструктуриране на банки в БНБ съгласно изискванията на Директивата за капиталовите изисквания не предопределя изхода на бъдещата дискусия за определянето на орган по преструктуриране на национално ниво съгласно проекта на Директива за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

4. Уточняване на някои нови и съществуващи изисквания в областта на консолидирания надзор, които не могат да бъдат включени в досегашната Наредба № 12 на БНБ за надзора на консолидирана основа, тъй като основната част от нейните досегашни разпоредби се покрива от Регламента за капиталовите изисквания и законовата делегация за нея и следва да бъде отменена.

5. Създаване на процедура за определяне на допълнително изискване за ликвидност на банка - част от група, съгласно общоевропейските правила за управление на ликвидността (тези правила за определен преходен период ще се прилагат съвместно с Наредба № 11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на банките).

6. Въвеждане на няколко нови вида нарушения, на надзорни мерки по чл. 103 и на санкции по чл. 152 поради изричното изискване на Директивата за наличието на такива в законодателствата на страните членки.

7. Въвеждане на изискване за оповестяване от БНБ на установени нарушения и на конкретна информация за наложените административни санкции, като изключение ще се допуска само при спазване на определени критерии, включително нарушаване на финансовата стабилност, очаквани непропорционални вреди върху засегнатите лица и др.

8. Отмяна на законовата делегация за Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките, тъй като по същество тя вече ще се покрива от Регламента за капиталовите изисквания, както и на делегацията за Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск.

9. Отмяна на законовата делегация за Наредба №7 на БНБ за големите експозиции на банките, тъй като тя вече ще се покрива от Регламента за капиталовите изисквания. Регламентът позволява въвеждането на актове по прилагането на тези разпоредби, които могат да бъдат издадени от БНБ, а това от своя страна позволява временно запазване на част от сегашното третиране на големите експозиции.

10. Отменяне на разпоредбите за издаване от БНБ на разрешения за ползване на вътрешни подходи за управление на различни видове рискове по отношение на банка, част от група, тъй като тази процедура вече е част от Регламента за капиталовите изисквания.

Заедно с горните изменения и допълнения се предлагат и такива, наложени от практиката, които не са свързани с непосредственото транспониране на Директивата.

По отношение на финансовите институции се предвижда да бъде променен режимът, уреден в чл. 3 и 3а, в следните посоки:

Регистрационната процедура да се запази само за тези лица, които са съществени за определяне облика на пазара. Предлага се при БНБ да продължат да бъдат регистрирани дружествата, предоставящи заеми със собствени средства или извършващи финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране или придобиващи участия в банки или в други финансови институции (дейности по чл. 2, ал. 2, т. 6, 7 и 12 и по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3).

Институциите, извършващи обмяна на валута в брой или сделки, свързани с финансови инструменти (дейности по чл. 2, ал. 2, т. 8) в бъдеще ще се регистрират само в Националната агенция за приходите като обменни бюра, съответно ще се лицензират от Комисията за финансов надзор като инвестиционни посредници, но няма да подлежат на регистрация в БНБ с оглед избягване дублирането на законови разпоредби и компетенции на различни административни органи.

В заключение следва да се има предвид, че Директивата и Регламентът за капиталовите изисквания трябва да се приложат в изключително кратък срок – от 1 януари 2014 г. С оглед спазването на този срок е необходимо проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции приоритетно и спешно да бъде приет и впоследствие нотифициран до Европейската комисия.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Пламен Орешарски

Източник: НС