Чл. 156а от Кодекса на труда – уговаряне на по-голям платен годишен отпуск

Обсъждане на платения годишен отпуск по чл. 156а от Кодекса на труда

Кодексът на труда определя само минималните размери на платения годишен отпуск. Чл. 156а позволява да се уговори повече – в колективен трудов договор или направо между работодателя и работника. Какво точно означава това и как да се запише, за да няма спорове.

Минимумите по закон

  • Основен платен годишен отпуск: не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4).
  • Удължен отпуск: за някои категории работници според особения характер на работата; категориите и минималният размер се определят от Министерския съвет (чл. 155, ал. 5).
  • Допълнителен отпуск: не по-малко от 5 работни дни за работа при специфични условия и рискове и не по-малко от 5 работни дни за работа при ненормиран работен ден (чл. 156, ал. 1).

Какво казва чл. 156а

„По-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.“

От текста следват три неща:

  • Законовите размери са долна граница. Уговорка за по-малко от тях е недействителна, а за повече – допустима.
  • По-голям размер може да се уговори и за основния, и за удължения, и за допълнителния отпуск.
  • Уговорката може да е колективна (за всички или за група работници) или индивидуална – в трудовия договор или в допълнително споразумение.

Къде се записва

Размерът на основния, удължения и допълнителните платени годишни отпуски е задължителна част от трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 5). Затова по-големият отпуск се вписва в договора или в допълнително споразумение към него, с точен брой работни дни.

Веднъж уговорен, по-големият размер е част от трудовото правоотношение. Работодателят не може да го намали едностранно (чл. 118, ал. 1) – нужно е писмено съгласие на двете страни (чл. 119, ал. 1).

Важат ли общите правила за допълнително уговорените дни

Да. Допълнително уговорените дни са платен годишен отпуск и за тях се прилагат същите правила, както за законовия минимум:

  • ползват се с писмено разрешение на работодателя (чл. 173, ал. 1);
  • ползват се до края на календарната година, за която се полагат, освен ако са отложени (чл. 173, ал. 5 и чл. 176);
  • отложеният отпуск трябва да бъде осигурен до 6 месеца след края на годината, за която се полага (чл. 176, ал. 2);
  • при прекратяване на договора неизползваният отпуск се обезщетява в пари, пропорционално на времето, признато за трудов стаж (чл. 224, ал. 1).

Последното често се пропуска: ако сте уговорили 25 дни и работникът напусне на 30 юни, без да е ползвал отпуск, обезщетението се смята върху 12,5 дни, а не върху 10.

Как да го уговорите

  • Точен брой дни, а не „до 25 дни“ или „по преценка на работодателя“.
  • Ако зависи от стаж във фирмата – ясно правило, например „по един работен ден за всеки две години стаж в дружеството, но не повече от 5 дни“, и от коя дата се придобива.
  • Ако е за определени длъжности – посочете ги в правилата за работната заплата или в колективния договор, за да няма спор за неравно третиране.
  • Ненормиран работен ден – допълнителният отпуск по чл. 156 е отделен от основния; запишете двата размера отделно.

Какво да направи управителят

  1. Прегледай трудовите договори – във всеки трябва да пише размерът на отпуска в работни дни.
  2. Ако даваш повече от 20 дни „по традиция“, без да е записано, оформи го с допълнително споразумение. Така е ясно и за теб, и за работника.
  3. При напускане смятай обезщетението върху целия уговорен размер.

Източник: Кодекс на труда, чл. 66, 118, 119, 155, 156, 156а, 173, 176 и 224, в редакцията към „Държавен вестник“, бр. 99 от 30 октомври 2026 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *