Кодексът на труда определя само минималните размери на платения годишен отпуск. Чл. 156а позволява да се уговори повече – в колективен трудов договор или направо между работодателя и работника. Какво точно означава това и как да се запише, за да няма спорове.
Минимумите по закон
- Основен платен годишен отпуск: не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4).
- Удължен отпуск: за някои категории работници според особения характер на работата; категориите и минималният размер се определят от Министерския съвет (чл. 155, ал. 5).
- Допълнителен отпуск: не по-малко от 5 работни дни за работа при специфични условия и рискове и не по-малко от 5 работни дни за работа при ненормиран работен ден (чл. 156, ал. 1).
Какво казва чл. 156а
„По-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.“
От текста следват три неща:
- Законовите размери са долна граница. Уговорка за по-малко от тях е недействителна, а за повече – допустима.
- По-голям размер може да се уговори и за основния, и за удължения, и за допълнителния отпуск.
- Уговорката може да е колективна (за всички или за група работници) или индивидуална – в трудовия договор или в допълнително споразумение.
Къде се записва
Размерът на основния, удължения и допълнителните платени годишни отпуски е задължителна част от трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 5). Затова по-големият отпуск се вписва в договора или в допълнително споразумение към него, с точен брой работни дни.
Веднъж уговорен, по-големият размер е част от трудовото правоотношение. Работодателят не може да го намали едностранно (чл. 118, ал. 1) – нужно е писмено съгласие на двете страни (чл. 119, ал. 1).
Важат ли общите правила за допълнително уговорените дни
Да. Допълнително уговорените дни са платен годишен отпуск и за тях се прилагат същите правила, както за законовия минимум:
- ползват се с писмено разрешение на работодателя (чл. 173, ал. 1);
- ползват се до края на календарната година, за която се полагат, освен ако са отложени (чл. 173, ал. 5 и чл. 176);
- отложеният отпуск трябва да бъде осигурен до 6 месеца след края на годината, за която се полага (чл. 176, ал. 2);
- при прекратяване на договора неизползваният отпуск се обезщетява в пари, пропорционално на времето, признато за трудов стаж (чл. 224, ал. 1).
Последното често се пропуска: ако сте уговорили 25 дни и работникът напусне на 30 юни, без да е ползвал отпуск, обезщетението се смята върху 12,5 дни, а не върху 10.
Как да го уговорите
- Точен брой дни, а не „до 25 дни“ или „по преценка на работодателя“.
- Ако зависи от стаж във фирмата – ясно правило, например „по един работен ден за всеки две години стаж в дружеството, но не повече от 5 дни“, и от коя дата се придобива.
- Ако е за определени длъжности – посочете ги в правилата за работната заплата или в колективния договор, за да няма спор за неравно третиране.
- Ненормиран работен ден – допълнителният отпуск по чл. 156 е отделен от основния; запишете двата размера отделно.
Какво да направи управителят
- Прегледай трудовите договори – във всеки трябва да пише размерът на отпуска в работни дни.
- Ако даваш повече от 20 дни „по традиция“, без да е записано, оформи го с допълнително споразумение. Така е ясно и за теб, и за работника.
- При напускане смятай обезщетението върху целия уговорен размер.
Източник: Кодекс на труда, чл. 66, 118, 119, 155, 156, 156а, 173, 176 и 224, в редакцията към „Държавен вестник“, бр. 99 от 30 октомври 2026 г.
