Извънреден труд – допустими часове, заплащане и отчитане

Отчитане на извънреден труд в офис привечер

Извънредният труд е забранен по принцип. Кодексът на труда го допуска само в изрично изброени случаи и в строги граници по часове. Ето правилата в действащата редакция на кодекса и какво означават за работодателя.

Кога трудът е извънреден

Според чл. 143 извънреден е трудът, който работникът полага извън установеното за него работно време по разпореждане на работодателя или със знанието му и без той да се противопостави. Тоест извънреден труд има и без заповед – достатъчно е ръководителят да знае, че човекът остава след работа, и да не го спре.

В кои случаи е допустим

Чл. 144 изброява седем случая. За обикновената фирма значение имат три от тях:

  • аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или други съоръжения;
  • довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
  • усилена сезонна работа.

Останалите са свързани с отбраната, бедствия, работа на МВР и неотложни обществено необходими работи (водоснабдяване, ток, отопление, транспорт, медицинска помощ). Претоварване с поръчки или липса на хора не са основание.

Допустими часове

  • За година: до 150 часа на един работник. С отраслов или браншов колективен трудов договор може да се уговори повече, но не над 300 часа.
  • За месец: до 30 часа дневен или 20 часа нощен труд.
  • За седмица: до 6 часа дневен или 4 часа нощен труд.
  • За два последователни работни дни: до 3 часа дневен или 2 часа нощен труд.

Тези ограничения не важат при работа за отбраната, при бедствия, за служителите на МВР и при неотложните обществено необходими работи (чл. 146, ал. 4).

Кой не може да полага извънреден труд

  • работници под 18 години;
  • бременни и жени в напреднал етап на лечение ин витро;
  • майки на деца до 6 години и майки, които се грижат за дете с увреждане – освен с писмено съгласие;
  • трудоустроени – освен със съгласие и ако не вреди на здравето им според заключение на здравните органи;
  • работници, които учат без откъсване от производството – освен със съгласие;
  • работници с намалено работно време заради специфични условия на труд – освен в първите четири случая по чл. 144.

Работникът има право да откаже извънреден труд, когато правилата не са спазени (чл. 148).

Заплащане

Чл. 262 определя минималните увеличения. Страните могат да уговорят и повече.

  • 50% – за работа в работни дни;
  • 75% – за работа в почивни дни;
  • 100% – за работа на официални празници;
  • 50% – при сумирано изчисляване на работното време.

Ако не е уговорено друго, увеличението се смята върху възнаграждението по трудовия договор. Пример: при заплата 1200 евро и 168 работни часа в месеца часовата ставка е 7,14 евро. Четири часа извънреден труд в работен ден се плащат 4 × 7,14 × 1,5 = 42,86 евро.

При ненормиран работен ден извънредният труд в работни дни не се заплаща. Заплаща се само трудът в почивни дни и на официални празници – със 75% и 100% увеличение (чл. 263).

Отчитане

  • Работодателят води специална книга за извънредния труд (чл. 149, ал. 1).
  • Положеният през годината извънреден труд се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата година (чл. 149, ал. 2).

Три случая, в които фирмите грешат

  • Удължаване на работното време не е извънреден труд, ако е направено по чл. 136а: с писмена заповед, до 10 часа на ден и 48 часа седмично, за не повече от 60 работни дни в годината и 20 поредни, и ако се компенсира с намаляване в срок до 4 месеца. Ако трудовият договор се прекрати преди компенсирането, разликата се плаща като извънреден труд.
  • Непълно работно време. Ако инспекцията установи, че работник на 4 часа работи извън уговореното време, без да има основание за извънреден труд, договорът се смята сключен за пълно работно време (чл. 138, ал. 4).
  • „Сам остана“. Щом ръководителят знае и не се противопоставя, трудът е извънреден и се дължи заплащане.

Санкции

За нарушение на тези правила работодателят носи отговорност по чл. 414, ал. 1: имуществена санкция или глоба от 1500 до 15 000 лв. (766,94 до 7669,38 евро), а виновното длъжностно лице – глоба от 1000 до 10 000 лв. (511,29 до 5112,92 евро). При повторно нарушение санкцията за работодателя е от 15 000 до 20 000 лв. (7669,38 до 10 225,84 евро).

Какво да направи управителят

  1. Провери дали причината попада в някой от случаите по чл. 144. Ако не попада, потърси друго решение – удължаване по чл. 136а, сумирано изчисляване или допълнителен човек.
  2. Издай писмена заповед с основанието, хората и часовете.
  3. Следи броячите: 3 часа за два дни, 6 за седмица, 30 за месец, 150 за година.
  4. Вписвай часовете в книгата за извънреден труд и ги плати с увеличението в заплатата за същия месец.
  5. До 31 януари подай отчета в инспекцията по труда.

Източник: Кодекс на труда, чл. 136а, 138, 143–150, 262, 263 и 414, в редакцията към „Държавен вестник“, бр. 99 от 30 октомври 2026 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *