Нова наредба ще регламентира условията и реда за командироване на работници в ЕС

Правителството в оставка прие нова наредба, с която в българското законодателство се въвеждат изискванията на европейски директиви относно условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Нормативният акт ще гарантира по-добра защита на българските работници, командировани в ЕС. Според приетите днес разпоредби условията на труд, които следва да бъдат осигурени на командированите или изпратени работници и служители от България в друга държава-членка на ЕС, в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Швейцария не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези, установени в приемащата държава. Разписани са и правилата за командироването на служители от тези страни у нас.

Наредбата няма да се прилага спрямо предприятия от търговския флот по отношение на моряците.

По-долу е цитиран текстът на проектодоклада на социалния министър в оставка Зорница Русинова относно Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. 

Проект!

ДО

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Д   О   К   Л   А   Д

от

ЗОРНИЦА РУСИНОВА - МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА          

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

С предлаганите промени се въвеждат изисквания на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) в българското законодателство.

Предлагат се и промени, с които се въвежда изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.

В изпълнение на законовата делегацията на чл.121а, ал.6 от Кодекса на труда (КТ) с наредбата се уреждат условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги.

От нейното приложно поле са изключени предприятията от търговския флот по отношение на моряците.

С наредбата се предвижда при командироване на работници или служители, в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят и работникът или служителят да уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. В споразумението се предвижда да се уговарят задължителните правила за минимална закрила относно:: характерът и мястото на работа; времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; допустимостта на извънредния и нощния труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и работната седмица и на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официални празници в приемащата държава; размерът на платения годишен отпуск; финансови условия на командировката, включително квартирните пари; вид на транспортните средства и маршрут.

При изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ е предвидено предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят да уговарят в трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 КТ условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател. Трудовият договор следва да определя условията, свързани с: размер на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; допустимост на извънредния и нощния труд и размера на заплащането им; продължителност на работния ден и работната седмица и на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официални празници в приемащата държава; размер на платения годишен отпуск; финансовите условия на изпращането, включително квартирните пари.

Уговорените условия на труд не могат да бъдат по-неблагоприятни за работника или служителя от установените в приемащата държава условия, определени от законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред в приемащата държава, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, условията на работа на непълнолетните лица, жените, включително на бременните жени и кърмачките, и лицата с намалена работоспособност.

Работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по-нисък от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане в приемащата държава, установени от законодателството, от колективни трудови договори или арбитражни решения, обявени за общоприложими.

Изрично е предвидено, че елементите на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата се определят от законодателството на приемащата държава.

С наредбата се въвежда задължение за работодателя и предприятието, което осигурява временна работа, да начислява и изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане в приемащата държава за целия срок на командироването или изпращането. По този начин се гарантира минимално изискуемата се защита на командированите или изпратените работници и служители независимо от извършеното уговаряне. Предоставя се възможност и на контролните органи да изискват начисляването и изплащането на дължимите възнаграждения и социалноосигурителни вноски за целия период на командироването или изпращането на работниците и служителите.

Пътните пари за отиването на работника или служителя до мястото на работа в другата държава и връщането му обратно след изтичане на срока на командироването или изпращането, както и пътните пари, свързани с ползването на платения годишен отпуск за връщане на работника или служителя и отиването му обратно до мястото на работа в другата държава, са за сметка на работодателя. Въвеждат се и определени изисквания относно пътуването с различни видове превозни средства.

С наредбата се уреждат и условията за командироване и изпращане на работници и служители от държавите членки на Европейския съюз, страна по Споразумението за европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, или от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги.

Предвижда се тези работници и служители да работят при условията на действащото българско законодателство по отношение на: максималната продължителност на работната седмица и работния ден и минималната продължителност на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и на официалните празници в Република България; минималния размер на работната заплата; допустимостта на извънредния и нощния труд и минималния размер на заплащането им; минималния размер на платения годишен отпуск; здравословните и безопасни условия на труд; специалната закрила на непълнолетните, жените, включително бременните жени и  кърмачките, и лицата с намалена работоспособност; недопускане на дискриминация.

С наредбата се предвижда, че при нарушаване на изискването за заплащане на минималната работна заплата в Република България, командированият или изпратен работник или служител има право на: всички неизплатени трудови възнаграждения, които биха били дължими съгласно приложимите условия на работа, уредени с наредбата; обезщетения или други плащания за минало време, дължими по закон, както и възстановяване на неправомерно удържани от трудовото възнаграждение данъци или осигурителни вноски; възстановяване на прекомерно високи разходи спрямо нетното трудово възнаграждение или качеството на настаняването, удържани или приспаднати от трудовото възнаграждение на работника или служителя за предоставено от работодателя настаняване.

С оглед закрилата на командированите или изпратени в Република България работници и служители е предвидено, че когато българското законодателство предвижда по-неблагоприятни условия от законодателството на държавата членка или третата държава, по чието законодателство е регистриран работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, се прилагат по-благоприятните за работника или служителя условия.

В изпълнение на изискванията на чл.5 от Директива 2014/67/ЕС се въвежда задължение за Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да поддържа единен национален уебсайт с българска и английска езикови версии, съдържащ актуална информация за реда и условията на работа в Република България, отговорността при веригите от подизпълнители, лицата за контакт, на които е възложено обработването на искания за предоставяне на информация и за задължението за предоставяне на определена информация, предвидена в чл.10, ал.1 от наредбата.

За осигуряването на контрол върху доставчиците на услуги, които командироват работници или служители на територията на Република България е предвидено задължение работодателят или предприятието, което осигурява временна работа от държава членка или от трета държава или определено от него лице да подава в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ заявление по образец, което да съдържа определена информация за работодателя, командирования или изпратения работник или служител, продължителност, начало и край на командироването или изпращането и други. Предвидено е задължение за доставчиците на услуги да определят и лице за осъществяване на връзка с компетентните органи в Република България и за изпращане и получаване на документи, както и лице за контакт, което да действа като представител, чрез който съответните социални партньори да могат да привлекат работодателя към участие в колективно трудово преговаряне за срока на предоставянето на услугите. За целите на контролната дейност е предвидено и задължение за работодателя по чл. 121а, ал. 1, т. 2 или предприятието, което осигурява временна работа по чл. 121а, ал. 2, т. 2 КТ да съхранява определени документи  на мястото, където се полага трудът от работника или служителя за срока на командироването или изпращането. С горепосочените разпоредби се въвеждат минимално допустимите административни изисквания към доставчиците на услуги на територията на Република България, предвидени в Директива 2014/67/ЕС.

С наредбата се предвижда, че командированите или изпратени на територията на Република България граждани на трета държава, се допускат до работа след издаване на разрешение за работа при условията и реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или единно разрешение за работа в Европейския съюз, издадено от друга държава членка.

Наредба се приема на основание чл. 121а, ал. 6 КТ и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

С проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги се отменят чл. 5, ал. 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и Наредбата за условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни в Република България в рамките на предоставяне на услуги.

Предвижда се Постановлението да влезе в сила в 3-дневен срок на обнародването му в „Държавен вестник“.

Приемането на проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на  Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги няма да доведе до пряко и/или косвено  въздействие върху държавния бюджет.  

Съгласно с чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове проектът на Наредба и докладът към нея са публикувани на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика на 30.08.2016 г. със срок за представяне на становища и предложения до 14.09.2016 г.

Проектът на Постановление на Министерския съвет е съгласуван в съответствие с чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените бележки и предложения са отразени, съгласно приложената справка.

Към проекта на Наредба е изготвена и приложена справка за съответствие с европейското законодателство.

Проектът на Наредба е обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме решение, с което да одобри проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

С уважение,

ЗОРНИЦА РУСИНОВА

МИНИСТЪР 

Проектът на наредбата може да бъде изтеглен от прикачения по-долу файл.