Данъчно третиране по ЗДДС на отдаване под наем на търговски обект, собственост на чуждестранно физическо лице

Какво е данъчното третиране на доставката на услуга по отдаване под наем на търговски обект, собственост на физическо лице - чуждестранен гражданин? 

Въпросът е обект на анализ в становище на НАП, публикувано в Q&A рубриката на приходната агенция в началото на март 2021 г. Конкретният разгледан казус касае наемането на търговски обект, собственост на чуждестранно физическо лице, от дружество, регистрирано по ЗДДС, чиято основна дейност е покупко-продажбата на стоки онлайн и във физически магазин.

В разясненията на НАП са разгледани нормите в ЗДДС, отнасящи се до мястото на изпълнение при доставка  на услуга, свързана с недвижим имот, включително при предоставянето на право на ползване. Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “а” от Закона за данък върху добавената стойност мястото на изпълнение е там, където се намира недвижимият имот. В конкретния случай търговският обект, предмет на отдаване под наем, се намира на територията на страната, съответно мястото на изпълнение на доставката на услугата по отдаване под наем е на територията на страната. 

Доставката ще се третира като облагаема, тъй като наемателят - българското дружество, е търговец, предвид което доставката не попада в предвиденото изключение по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС.

Друга норма, която е разгледана в отговора на НАП, е тази на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато са налице едновременно следните условия:

• доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема; 

• доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и 

• получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона. 

Тук е важно да бъде уточнено дали доставчикът – физическото лице (български гражданин, живеещ в САЩ във въпросния казус) е установен на територията на страната. 

Разпоредбата, която дава определение за понятието “лице, установено на територията на страната” е тази на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС. Според нея това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект (дефиниция за “постоянен обект” е дадена в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС) на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.

С оглед на това да се прецени дали доставчикът в разглеждания казус е установен на територията на страната е цитирана и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95), съгласно която под „постоянен обект” следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. 

От НАП конкретизират, че търговският обект, който се отдава под наем в случая, е предмет на договора, а не технически ресурс, чрез който лицето извършва независима икономическа дейност (според тълкуването на приходната агенция такъв би бил ако от този обект зависим представител на наемодателя управлява имота/имотите му). 

В становището на агенцията е пояснено и как се дефинира според нормативната уредба понятието “данъчно задължено лице” и “независима икономическа дейност”.

Заключението за конкретния дискутиран казус е, че българското юридическо лице, което е получател на доставката и ще използва недвижимия имот за своята стопанска дейност, е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно приложимата в този случай разпоредба на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя по доставката. От НАП поясняват, че за дружеството, което наема обекта, на основание чл.86, ал. 1 от ЗДДС, е налице задължение за начисляване на данъка, когато данъкът за доставката стане изискуем като:  

• издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

• включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

• посочи издадения документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Доставката трябва да бъде документирана от дружеството с протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС не по-късно от петнадесет дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. 

Източник: НАП, рубрика Въпроси и отговори

Счетоводна консултация от експерти » ТУК «