По-важни промени в данъчните закони за 2024 г.
Януари 03, 2024
1. По Закона за данък върху добавената...
В средата на миналата седмица в НС беше внесен за разглеждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.
Проектът на управляващите беше предложен за обществено обсъждане през август и предвижда значително редуциране на ограниченията, които законът за офшорките поставя пред компаниите, регистрирани в юрисдикции с облекчени данъчни режими.
Мотивите на вносителите, цитирани по-долу, съдържат обобщена информация за промените, които се предлага да бъдат направени в нормативния акт.
МОТИВИ
към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици е изготвен с цел усъвършенстване на законовите разпоредби и привеждането им в съответствие със законодателството на Европейския съюз (ЕС).
Влезлият в сила от 1 януари 2014 г. Закон за икономическите и финансови отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици (ЗИФОДРЮПДРСЛДС) урежда сложна и специфична правна материя, поради което са необходими промени с цел улесняване практическото прилагане на закона и недопускане нарушаване на правото на ЕС.
Със законопроекта се предлагат следните основни промени:
С проекта се предвижда промяна по отношение на забраните спрямо дружествата в обхвата на закона. Съгласно действащите разпоредби законът обхваща както дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато те директно или чрез контролирани от тях дружества участват в дейност или в дружество, попадащи в обхвата на закона, но и когато такива дружества имат незначителна свързаност (включително само една акция) или нямат свързаност с дружества, извършващи дейност в България. Например когато дружество в България е под общ контрол с дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, без обаче последното дружество да има каквото и да било отношение към извършваната от българското дружество дейност.
На практика обхватът на действащия закон е силно екстериториален и засяга изключително голям брой лица, дори в случаите, когато дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, няма никакво отношение към дейността на българско дружество.
Подобно е и становището на Европейската комисия по постъпило запитване № 6765/14/МARK относно съвместимостта на разпоредбите на ЗИФОДРЮПДРСЛДС с правото на ЕС.
За да не се нарушава принципът на пропорционалност, т.е. мярката да не надвишава преследваната цел, се предлага понятието „свързани лица“ да бъде заменено с понятието „контролирани от тях лица“ и определението за „свързани лица“ да бъде отменено и да бъде въведено определение за „контрол“ по смисъла на Търговския закон, обхващащо както всички случаи на контрол по Търговския закон, така и някои хипотези на свързаност във връзка с регулациите за косвен контрол, както и да бъдат въведени прагове, под които забраните в закона няма да се прилагат.
С проекта се предлага въвеждане на прагове, под които забраните в закона няма да се прилагат. Предлаганият праг е „квалифицирано дялово участие“ по смисъла на съответните специални закони – Закона за кредитните институции, Кодекса за застраховането, Кодекса за социалното осигуряване, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и Закона за платежните услуги и платежните системи. В специализираните закони праговете са различни, като най-ниският първоначален праг във всички закони е 10 на сто. За дружества, дяловото участие в които не е предмет на специална регулация в други закони, законопроектът предвижда въвеждане на минимален праг 10 на сто, по отношение на който законът няма да се прилага.
С промяната се цели законът да не обхваща минимални участия, с които дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, или неговите действителни собственици не могат реално да контролират българско дружество или дейност в България. По този начин ще се избегне ситуация, при която поради притежаването на една акция в банка, застрахователно дружество или в пенсионноосигурително дружество от дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, да се отнеме лиценз за банкова или застрахователна дейност поради необявяване на данни за действителен собственик.
Проектът предвижда правило за борба със злоупотреби, съгласно което в случаите на участие на две или повече дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и/или контролирани от тях лица в процедурите по чл. 3 от закона прагът, въведен в забраните по чл. 3, да не може да бъде превишаван. В тези случаи прагът ще се определя и прилага общо когато две или повече дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са под общ контрол или едното от тях контролира другото/другите дружества.
Въвежда се и определение за „действителен собственик“, което е в съответствие с концептуалната рамка, заложена в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията.
Във връзка с постъпило запитване от Европейската комисия № 6765/14/MARK и поет ангажимент от българска страна за отстраняване на несъответствия на законовите разпоредби с правото на ЕС се предлага да бъде разширен обхватът на изключенията по чл. 4 от закона и предвидените забрани по чл. 3 да не се прилагат и в следните случаи:
1. Когато дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е местно лице за данъчни цели на държава – страна по Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация, както и на държава, с която Европейският съюз има сключено двустранно споразумение, гарантиращо достъпа до пазара на обществени поръчки в рамките на ЕС, и неговите действителни собственици – физически лица, са вписани в регистъра по чл. 6 – за дейностите, за които се прилага споразумението.
Изключението ще се отнася за дружества, които са регистрирани в държави – страни по Споразумението за държавните поръчки на Европейския съюз - Лихтенщайн, Андора, Монако, Сан Марино и други, за да не се ограничава достъпът до българския пазар за обществени поръчки и с цел да бъдат спазени предприетите на ниво ЕС мерки за по-тясно икономическо сътрудничество с тези страни. Изключението ще се прилага само за дейностите, за които е приложимо споразумението.
След влизането в сила на двустранните споразумения за административно сътрудничество и обмен на информация между ЕС и Лихтенщайн, Андора, Монако и Сан Марино тези държави ще бъдат изключени и от определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“ по § 1, т. 64 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.
2. Когато дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е местно лице за данъчни цели на отвъдморска страна или територия съгласно Решение на Съвета 2013/755/ЕС от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз и неговите действителни собственици – физически лица, са вписани в регистъра по чл. 6 - за дейностите за които се прилага решението.
Изключението ще се отнася за дружества, които са регистрирани в отвъдморски страни и територии (Британските Вирджински острови, Ангуила, Каймановите острови, Монсерат и др.), и същото ще се прилага само за дейностите, за които е приложимо Решение 2013/755/ЕС.
3. Когато дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е местно лице за данъчни цели на държава, с която Република България има сключено международно търговско и/или икономическо споразумение, включително ангажименти по Общото споразумение по търговията с услуги на Световната търговска организация, и неговите действителни собственици – физически лица, са вписани в регистъра по чл. 6.
4. Когато дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е част от икономическа група, чието дружество майка е местно лице за данъчни цели на държава, с която Република България има сключено международно търговско и/или икономическо споразумение, включително и ангажименти по Общото споразумение по търговията с услуги на Световната търговска организация, и неговите действителни собственици – физически лица, са вписани в регистъра по чл. 6.
Възприетият със законопроекта подход при предложените изключения е горепосочените юрисдикции с преференциален данъчен режим да запазят статута си на такива съгласно ЗИФОДРЮПДРСЛДС и да не се изключват от определението в § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на закона, за да може за дружествата от тези юрисдикции да бъде вписана информация за действителните собственици в регистъра към Агенцията по вписванията. Забраните по закона спрямо тези дружества се запазват само по отношение на дейностите, по които ЕС няма поети ангажименти и които не са предмет на международни споразумения.
С проекта се предвижда промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“, съгласно която за целите на ЗИФОДРЮПДРСЛДС, Гибралтар (брит.) не е юрисдикция с преференциален данъчен режим, както и държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Съгласно разпоредбата на член 355, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) законодателството на ЕС се прилага към европейските територии, за чиито външни отношения отговаря държавата членка. Гибралтар се ползва с уникален статут в рамките на ЕС. Гибралтар членува в ЕС от 1973 г. като част от членството на Обединеното кралство (по силата на чл. 355 от ДФЕС) и законодателството на ЕС се прилага в Гибралтар.
Членството му, обаче, се отличава от това на Обединеното кралство, тъй като Гибралтар се изключва от четири области на политиката на ЕС: Митническия съюз, Общата търговска политика, Общата селскостопанска политика, Общата политика в областта на рибарството и изискването за облагане с ДДС.
Въпреки особения статут на Гибралтар, следва да се има предвид, че всички разпоредби на ДФЕС относно свободата на установяване и свободното движение на капитали, стоки, услуги и хора се прилагат за Гибралтар.
На основание член 355 от ДФЕС всички европейски регламенти се прилагат пряко по отношение на Гибралтар, а всички директиви на ЕС, които включват и мерките на ЕС в областта на прякото данъчно облагане, са транспонирани в националното законодателство.
Разпоредбите на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО са въведени в Закона за данъците върху доходите на Гибралтар считано от 1 януари 2013 г., като въз основа на тях се осъществява ефективен обмен на информация за данъчни цели между Гибралтар и всички държави - членки на ЕС, и във връзка с това Гибралтар ще бъде изключен и от определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“ по § 1, т. 64 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Изключението ще се прилага за дружества, регистрирани в Лихтенщайн, както и когато се осъществява дейност чрез клон или място на стопанска дейност в Лихтенщайн. Предложението е изготвено, за да се отстрани несъответствие на закона с правото на ЕС и по-конкретно с основните свободи, залегнали в Договора за функционирането на ЕС (свободно движение на стоки, услуги и капитали), които се прилагат и по отношение на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Следва да се отбележи, че на 28 октомври 2015 г. е подписано споразумение за административно сътрудничество и обмен на информация между ЕС и Лихтенщайн, което влиза в сила от 1 януари 2016 г.
Проектът на закон регламентира изискването за осигуряване на възможност за установяване на действителните собственици в изпълнение на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията.
За изпълнение на основната цел на директивата – укрепване на вътрешния пазар чрез опростяване на процедурите при трансгранични операции, защита на интересите на обществеността от престъпна дейност и терористични актове, запазване на икономическия просперитет на Европейския съюз чрез осигуряване на ефикасна стопанска среда, подкрепа на финансовата стабилност чрез защитата на надеждността, правилното функциониране и целостта на финансовата система, се предвижда изискване за осигуряване на възможност за установяване на действителните собственици.
Съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета държавите членки гарантират, че учредените на тяхна територия корпоративни и други правни образувания са длъжни да получават и да разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно своите действителни собственици, включително подробни данни относно притежаваните права.
В параграф 3 на същата разпоредба от директивата е регламентирано държавите членки да гарантират, че информацията, посочена в параграф 1, се съхранява в централен регистър във всяка държава членка, например търговски или дружествен регистър, както е посочено в член 3 от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, или в публичен регистър. Държавите членки уведомяват Комисията за характеристиките на тези национални механизми. Информацията относно действителните собственици, съдържаща се в тази база данни, може да се събира в съответствие с националните системи.
Както е видно от разпоредбата на член 30 от директивата, препоръката в европейския законодателен акт е информацията за действителните собственици да се съдържа в регистъра по член 3 от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за координиране на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на член 48, алинея втора от Договора, за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни, който за Република България е търговският регистър, функциониращ съгласно изискванията на Закона за търговския регистър.
Със законопроекта се предлага в търговския регистър да се вписват обстоятелства и данни за дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, които пряко или косвено осъществяват или ще осъществяват дейност, за която се отнасят забраните по чл. 3 от закона. Вписването ще се извършва по делото/партидата на дружеството, контролирано от дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, което осъществява или ще осъществява дейност по чл. 3. Когато дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, осъществява или ще осъществява дейност по чл. 3 пряко или чрез нерегистрирано в Търговския регистър лице, обстоятелствата, свързани с дружеството, ще бъдат вписани самостоятелно в регистъра.
В регистъра ще се вписват обстоятелствата относно изключенията по чл. 4, както и:
Обстоятелствата и данните ще се вписват в регистъра преди участие в процедурата по чл. 3. Всяка промяна в обстоятелствата и данните ще се вписва в регистъра в 30-дневен срок от настъпването й.
Органът на съответната администрация, компетентна в производствата и процедурите по чл. 3, ще извършва проверка за наличието на вписване на обстоятелствата и данните в регистъра.
При неспазване на изискванията за вписване ще се прилагат съответно забраните по чл. 3 и неблагоприятните за лицата последици, предвидени в разпоредбата на чл. 5 от закона.
В регистъра няма да се вписват идентифициращи данни за действителните собственици на публични дружества, тъй като за тях се прилага разпоредбата на чл. 145 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, в изпълнение на която същите са задължени да предоставят информация на публичното дружество и на Комисията за финансов надзор за притежаваните от тях акции и право на глас над 5 на сто в публично дружество. Информацията е публична, тъй като публичното дружество е задължено да я предостави на обществеността.
С цел единно практическо прилагане на законовите разпоредби с проекта се предвижда указанията по прилагането на закона да се издават съвместно от министъра на финансите, министъра на икономиката и министъра на правосъдието. За осигуряване на прозрачност и информираност, както за лицата, участващи в процедурите, така и за административните органи се предвижда указанията да се публикуват на интернет страниците на трите министерства.
С проекта се предвижда въвеждане на определения за: „контрол“, „действителен собственик“, „издател на периодични печатни издания“, „регулиран пазар” и „многостранна система за търговия”.
Предложените промени в закона няма да доведат до необходимост от допълнителни финансови средства за бюджета.
С проекта не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, поради което не се налага по акта да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право.
Пълният текст на законопроекта може да бъде изтеглен от прикачения по-долу файл.