Данъчно третиране на получен бонус за реализиран оборот съгласно разпоредбите на ЗДДС - отговор на НАП

Предоставянето на различни видове бонуси на търговците на дребно за реализиран оборот е редовно използван "стимул" от страна на доставчиците. Как да бъдат третирани тези поощрения от гледна точка на ЗДДС е въпрос от компетенцията на НАП, отговор на който е публикуван в края на август 2019 г. в интернет страницата на приходната агенция. 

Казусът за данъчното третиране на този вид търговски взаимоотношения е често дискутиран, отбелязват от НАП. В цитираното становище на компетентните органи относно ситуация, при която бонусът е под формата на стока, която няма да бъде заплащана,са разгледани следните питания:

1. Необходимо ли е да се състави протокол за взаимно прихващане, който да касае само данъчните основи по съответните фактури (от доставчика за предоставената безплатно стока и тази, която получателят издава в отговор на същата стойност - плащането и по двете фактури е по банков път, като такова реално не се извършва и от двете страни), предмет на протокола?
2. Трябва ли да се извърши плащане на ДДС, начислен във фактурите и отразен в протокола за взаимно прихващане?
3. Правилно ли е да се работи без протоколи за взаимно прихващане?

Експертите от данъчнта администрация уточняват, че "редът за данъчното третиране на бонусите е свързан и с условията, при които е договорено предоставянето им. По своя характер бонусите, предоставени под формата на стока, представляват търговска отстъпка". В тази връзка са разгледани разпоредбите на чл.26 от ЗДДС относно изчисляването на данъчната основа, върху която се определя дължимия данък с оглед на третирането на въпросния бонус като натурален рабат от договорената цена на доставките. 

"Данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

Същевременно изключение от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. Ако отстъпките се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им. 

В чл. 18 от ППЗДДС изчерпателно са изброени условията за извършване на търговска отстъпка или намаления, предоставени на получателя. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ППЗДДС нормата на чл. 26, ал. 5, т. 1 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги. Следва да се има предвид разпоредбата на ал. 2, според която не се счита за предоставена търговска отстъпка или намаление предоставянето на стоки или услуги, които не са свързани с предмета на доставката, по повод на която се предоставят. В текста на чл. 18, ал. 3 от ППЗДДС се дава разяснението, че стоките или услугите са свързани с предмета на доставката по смисъла на ал. 2, ако са от същия вид или са предназначени за реклама, тестване, съпътстват или улесняват употребата на предоставената стока или услуга."

В ситуацията, за която от НАП дават разяснения в горецитираното становище, предоставянето на отстъпката е под формата на допълнително количество стока от същия вид като закупената и разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ППЗДДС не е приложима, тъй като стоките са свързани с предмета на доставката. Бонусът в случая се предоставя за достигнато определено количество покупки и следва да се счита за отстъпка към вече извършените доставки, а не към доставките, които ще се извършат след предоставянето на отстъпката, коментират от приходната агенция и изказват мнението, че в този смисъл отстъпката следва да се документира по реда на чл. 115 от ЗДДС. Доставчикът трябва да издаде кредитно известие към своя клиент, в което да се посочи основанието (предоставена отстъпка за реализиран оборот) за намаление на данъчната основа и на начисления данък, както и  номерата и датите на фактурите, с които клиентът е достигнал определеното количество продажби, повод за бонуса. Кредитното известие се издава не по-късно от 5 дни от предоставянето на отстъпката на клиента и на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС се отразява в дневника за продажби и в справка-декларацията за съответния данъчен период. Съответно на основание ал. 5 от същата разпоредба получателят на кредитното известие, регистриран по ЗДДС, го отразява в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено.

В отговора на НАП се посочва още:  

" С издаването на кредитно известие към крайния клиент „А“ ЕООД, доколкото отстъпката се предоставя директно на него, производителят на практика намалява данъчната основа и начисления данък за извършените доставки на съответната стока към дистрибутора. Предвид изложеното, доставчикът (дистрибутор) по веригата от доставки на съответната стока не следва да намалява данъчната основа, съответно начисления данък на извършените от него доставки, тъй като по отношение на тях не е налице промяна на условията на доставката, съответно на данъчната основа."

От Агенцията по приходите цитират в подкрепа на становището си, че така документираната предоставената отстъпка осигурява неутралността на ДДС, практиката на СЕС, видно от решения по дела С- 317/94 и С-427/98. 

Що се отнася до фактурата с предмет на доставката – услуга, която получателят на бонуса издава на дружеството, предоставило отстъпк под формата на допълнителна и неподлежаща на заплащане стока, НАП твърди, че данъчните документи, в частност - фактурата по чл.112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, документират извършени доставки. По силата на чл. 113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. Видно от текста на разпоредбата за дружеството ще е налице задължение за издаване на фактура към производителя единствено и само когато е налице доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, по която дружеството се явява доставчик, а производителя - получател.

Що се отнася до въпросите във връзка с прихващането по получената и издадена от дружеството фактура и касаещи приложението на Закона за задълженията и договорите в отговора на НАП е посочено, че те са извън законоустановената компетентност на агенцията.

Пълният тексст може да бъде разгледан ТУК.

Източник: НАП/"Въпроси и отговори"