Осигуряване на наетите работници и служители - в помощ на осигурителите

Какви осигуровки дължат работодателите за наетите от тях работници и служители? 

От началото на 2015 г. в Кодекса за социално осигуряване бяха направени редица изменения и допълнения, последните от които са обнародвани в Държавен вестник преди броени дни. Ако вие сте работодател и сте наели лица на трудов договор, то те трябва задължително да бъдат осигурени за общо заболяване и майчинство (фонд "Общо заболяване и майчинство"), инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (фонд "Пенсии"), трудова злополука и професионална болест (фонд "Трудова злополука и професионална болест") и безработица (фонд "Безработица") на основание чл. 4, ал. 1 от КСО. Според разпоредбите на т. 1 от посочения по-горе член от началото на 2015 г. задължително осигурени на това основание са всички работници и служители, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Изключение са лицата по чл. 4а, ал. 1 (морските лица) и  лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, които не се осигуряват за безработица, ако това не е предвидено в съответната програма.

Осигуряването възниква от деня, в който наетото лице започне да упражнява дейността по трудово правоотношение и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ (чл. 10, ал. 1 от КСО).

Важно е да се отбележи, че не се считат за осигурени работниците и служителите, за които денят на встъпване в длъжност по трудовото правоотношение съвпада с първия ден от периода на временната неработоспособност или пък от излизане в неплатен отпуск по реда на чл. 160 от Кодекса на труда или други платени отпуски по специални закони, аналогични на тези от КТ. В тези случаи лицата не се считат за осигурени до изтичането на разрешения отпуск. Ако обаче наетото лице е поискало платен отпуск от първия си работен ден, тогава то се счита за осигурено. 

Какво включва осигурителният доход за работниците и служителите?

Според разпоредбите на чл.1, ал.1 и 2 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигуровките за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. 

Важно е да се знае, че в случаите, когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са повече от договореното работно време, месечният осигурителния доход може да бъде по-голям от установения със ЗБДОО за съответната година максимален месечен размер на осигурителния доход. 

Има ли доходи на работниците и служителите, които не подлежат на осигуряване?

Изплатените на наетите служители суми, за които не се дължат осигурителни вноски, включват:

• дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт размер, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения;
• стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;
• стойността на безплатната храна, предоставена в натура на членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, на риболовците за дните на улов, а на водолазите - и за дните при спускане под водата, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните и здравните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и екипите по кръвонабиране;
• стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт. Тази разпоредба изисква получаването на такова облекло да е изрично предвидено в нормативен акт /закони и нормативни актове по прилагането им – правилници, наредби, ПМС и инструкции/ за да не се дължат вноски за ДОО.
• стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор. Когато същите се предоставят по силата на вътрешни разпоредби на предприятията, осигурителните вноски са дължими. Когато са изплатени пари за специално работно облекло и лични предпазни средства осигуряването е задължително.
• сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда;
• обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда, § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда. 

Не подлежат на осигуряване и паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане и отглеждане на дете или осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

Как се осигуряват работниците и служителите, които не са отработили пълното работно време през календарния месец?

Когато лицата не са отработили всичките дни през месеца, или са се намирали в отпуск извън посочените платени отпуски по КТ, осигуряването се осъществява върху минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основна икономическа дейност на осигурителя, определен пропорционално на броя на отработените дни през месеца и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО. Не се считат за отработени с оглед пропорционалното намаляване на минималния осигурителния доход дните в неплатен отпуск по КТ и дните, за които лицата са получили обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане или отглеждане на дете или осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст.

Как осигурителят определя основната си икономическа дейност, за да приложи МОД?

При определяне на основната икономическа дейност с цел прилагане на минимални осигурителни доходи се взема предвид преобладаващия брой заети лица по трудово правоотношение. Съгласно Допълнителните разпоредби на  Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, когато осигурителят осъществява две или повече дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В тези случаи не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя т. е. заетите в спомагателните дейности. Спомагателни дейности са тези, които съществуват единствено за да подпомагат извършването на основната икономическа дейност на осигурителя. Такъв характер имат счетоводната, транспортната и складовата дейност, снабдяване, продажби, ремонт и поддръжка и др. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности, основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор. 

Икономическата дейност на осигурителя, с оглед определянето на минималния осигурителен доход на заетите лица, се определя в края на календарния месец. В броя на осигурените лица се включват всички заети през месеца вкл. напусналите, новопостъпилите или преминалите от една дейност в друга. При преминаване на осигурени лица от една икономическа дейност на осигурителя към друга, когато той извършва няколко дейности, работниците и служителите се отнасят към дейността, в която работят в края на месеца.

В случаите, в които длъжността на осигурено лице се променя през календарния месец размера на минималния осигурителен доход се изчислява пропорционално на отработените дни за всяка длъжност.

При съвместяване на повече от една длъжност при един осигурител, на осигуреното лице се определя кода на длъжността с най-голям относителен дял във времето. Трябва да се има предвид, че при съвместяване на длъжности приоритет имат тези, които са свързани с производството, пред тези, които са свързани с търговия, транспорт или услуги. При комбиниране на задължения, изискващи различна квалификация, с приоритет са професиите с най-висока степен на квалификация.

Ако информацията не е достатъчна за отнасяне на дадена длъжност към определена единична група професии, тя се класифицира към група ”други, некласифицирани другаде”.

Източник на информация е рубриката Осигуряване › Осигуряване на наети лица в интернет страницата на НОИ. Текстът на Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски може да бъде видян в прикачения по-долу файл.

Източник: НОИ