Проект за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и редица изменения в други данъчни закони предлагат от МФ

От Министерство на финансите публикуваха на 12-ти септември за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. С проекта за промени в ЗКПО се предлагат и редица изменения в други данъчните закони за 2016 година. 

Част от предложените промените са във връзка с необходимостта за привеждане на националното данъчно законодателство в съответствие с изискванията на европейските директиви относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки. В мотивите към проекта е пояснено, че текстовете на европейските директиви 2014/86/ЕС и 2015/121/ЕС, с които се изменя Директива 2011/96/ЕС, се транспонират в българската нормативна уредба с предвиденото изменение на определението за дивидент, съдържащо се в § 1, т. 4 на допълнителните разпоредби на ЗКПО. Относно въведеното с  разпоредбите на Директива 2015/121/ЕС задължение за държавите членки за прилагане на минимално общо правило за борба със злоупотребите по отношение на разпределението на печалби е посочено, че българското данъчно законодателство съдържа обща разпоредба за отклонение от данъчно облагане, която е с по-широк обхват от тази в директивата, а именно чл. 16 на ЗКПО, поради което конкретни допълнения в текстовете на ЗКПО не са необходими.

Измемения в ЗКПО се налагат и във връзка с правото на ЕС в областта на държавните помощи, за да бъде одобрено данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.  Тъй като разработената от финансовото министерство автоматична схема за държавна помощ не е получила одобрението на ЕК, възниква необходимост от индивидуално разглеждане на всеки инвестиционен проект и предварителното му одобрение. Проектът за промени във връзка с премахване на автоматичния характер на схемата е съгласуван предварително с европейските институции и е оценен като отговарящ на изискванията на ЕК съгласно Насоките за регионалната помощ за периода 2014-2020 г. Според променените текстове на ЗКПО всяко данъчно задължено лице, което би искало да прилага данъчното облекчение, представляващо държавна помощ, трябва да спазва следните условия:

*

1. общи условия;
2. условия, които оказват влияние върху размера и интензитета на помощта;
3. условия, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея;
4. допълнителни условия, в случите когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект или единен инвестиционен проект.

• Новите изисквания, които са включени в общите условия, са:

1. въвежда се формуляр за кандидатстване за помощ по образец, който данъчно задълженото лице следва да подаде, най-късно преди започване изпълнението на проекта за първоначална инвестиция, до изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции.
2. за да може да ползва данъчното облекчение, данъчно задълженото лице следва да е получило разрешение от Българската агенция за инвестиции чрез заповед. Със заповедта се потвърждава, че помощта има необходимия стимулиращ ефект и изрично се вписва максимален размер и интензитет на помощта.
3. редът за издаване на заповедта ще бъде определен с Наредба на министъра на финансите и министъра на икономиката.

• Нови изисквания, които са включени в условията, които оказват влияние върху размера и интензитета на помощта:

1. размерът на определената в заповедта помощ не може да се надвишава, независимо от спазване на интензитета на помощта.
2. намаляването на размера на приемливите разходи за съответната първоначална инвестиция в хода на изпълнение на инвестицията не може да доведе до надвишаване на вече определения в заповедта интензитет.
3. за да бъде одобрен проект за първоначална инвестиция на големи предприятия, размерът на помощта е необходимо да съответства на нетните допълнителни разходи за реализиране на първоначалната инвестиция в съответната община, в сравнение със съпоставителния сценарий без помощ.

• Нови изисквания, които са включени в условията, които са свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея:

1. променя се срокът за изпълнение на първоначалната инвестиция, като същата е необходимо да бъде извършена в срок до 4 календарни години, в т.ч. годината на получаване на заповедта.
2. променя се изискването, което предвижда за определена първоначална инвестиция необходимост приемливите разходи да надвишават с поне 200 на сто, не данъчната, а балансовата стойност на активите, които се използват повторно към 31 декември на годината, преди започването на изпълнението на първоначалната инвестиция.
3. стойността на приемливите разходи за активи, включени в първоначална инвестиция, свързана със съществена промяна в общия производствен процес, трябва да превишава сумата на счетоводните разходи за амортизации на активите, свързани с дейностите, които ще бъдат модернизирани, за предходните три отчетни периода.

За целите на последните две условия се препраща към стойностите, които са определени съгласно приложимото счетоводно законодателство.

• Нови изисквания, които са включени в допълнителните условия, в случите когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект или единен инвестиционен проект:

1. предвидена е промяна, съгласно която за случаите на голям инвестиционен проект, за които е необходимо положително решение от ЕК, общата стойност на помощта, над която е необходимо такова решение, се определя на равнище група.
2. новите насоки изискват въвеждане на понятието единен инвестиционен проект, като във връзка с такъв проект се въвежда ограничение, съгласно което когато помощ се предоставя на данъчно задължено лице за инвестиция, считана за част от единен инвестиционен проект, помощта трябва да бъде намалена за приемливите разходи, надвишаващи 50 милиона евро. 

Съобразно изискванията на Насоките за регионалната помощ за периода 2014-2020 г. са прецизирани някои определения и са въведени нови понятия (например понятието равнище група). В мотивите към законопроекта е посочено, че по настояване на ЕК и независимо от свързаните текстове и дадените определения в разпоредбите, касаещи данъчно задължени лица, които изобщо могат да се ползват от данъчното облекчение, изрично са изключени отраслите транспорт, енергетика, първично производство, преработка и предлагане на пазара на селскостопански продукти. 

Проектът за изменение и допълнение на ЗКПО предвижда и промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“. С новите текстове в закона ще се формулират ясни критерии, по които да се определят държавите/териториите като юрисдикции с преференциален данъчен режим. От списъка се изключват държавите членки на ЕС. 

Законодателната инициатива на финансовото министерство предлага и редица важни промени в други данъчни закони. С преходните и заключителни разпоредби на проектозакона се изменят текстове в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в Закона за ограничаване на плащанията в брой.

В ЗДДФЛ са предложени следните промени:

• Предоставяне на възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях. 
• Регламентира се ред за авансово облагане на доходите от други източници (обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, които не се облагат с окончателен данък и т.н.), които към момента  се облагат само годишно, като дължимият данък се определя от физическото лице с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
• Предвижда се възможност всяка община да определи данък върху доходите на физическите лица, които са с постоянен адрес на територията на общината. Данъчната ставка ще се определя ежегодно с решение на общинския съвет. Ставката е предвидено да се определя в диапазон от 0 до 2 %, което предоставя възможност на общината да наложи данък или не за съответната година. Данъкът за общините ще постъпва в приход на общинските бюджети. 

Предложени промени в ЗМДТ:

• С проекта се предлага промяна в чл. 10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти.
• Промяна в условията за ползване на данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19, от което могат да се възползват собствениците на сградите, получили сертификати с клас на енергопотребление „В“, „С“ и „D“, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 25 от Закона за енергийната ефективност. Предложението е данъчното облекчение да не се прилага за сгради, които са получили сертификат за енергийна ефективност в резултат на предоставени публични средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Целта е избягването на двойна преференция – получаване на безвъзмездно финансиране с източник публични средства по програмата и освобождаване от облагане с данък върху недвижимите имоти. 
• Другите предложения за промени в Закона за местните данъци и такси са свързани със заплащането на данък върху недвижимите имоти, придобити след крайния срок за плащане на втората вноска – 31 октомври на текущата година, къкто и с прецизиране на разпоредбите на  чл. 55, ал. 8 и чл. 71а относно освобождаване от такса за битови отпадъци както на храмовете, молитвените домове и манастирите.

Във връзка със задължението на общените да предоставят ежедневна информация по електронен път на Министерство на финансите е предвидено налагането на санкции на кметовете на съответната община при неизпълнение на това задължение.

Промени в ДОПК:

• В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда промяна, съгласно която данъчни задължения по ЗМДТ да могат да се установяват с акт за установяване на задължението както на база подадена от задълженото лице декларация, така и на базата на данни от регистъра по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Промяната е във връзка с въведения от 1 януари 2015 г. нов режим по отношение декларирането и определянето на данъка върху превозните средства. 
• Предложени са и промени, свързани с удължаване на срока на прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури в максимално допустимия времеви обхват съгласно разпоредбата на член 199а от ДДС Директивата – 31 декември 2018 г. 

Предложени промени в ЗДДС:

• Промени по отношение на режимите за обслужване от типа „мини едно гише“ за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път.  Предвидена е възможност при регистрация за целите на прилагането на режим в Съюза доставчиците, установени в Република България, да могат да декларират освен банкова сметка в евро и такава в лева под задължителното условие сметката да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната. За постигане на правна сигурност е регламентирано, че при надвнесен данък от доставчик, регистриран за прилагане на режим извън Съюза в Република България (неустановено на територията на ЕС лице) или регистриран за прилагане на кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ в друга държава членка, банковите такси за превод и превалутиране се приспадат от данъка за възстановяване, когато доставчикът е посочил за целите на възстановяването банкова сметка в банка извън страната. Прецизирани са и текстове относно пропорционалното възстановяване на надвнесен данък на лице, прилагащо кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ съобразно разпоредба на Регламент (ЕС) № 904/2010, като в обхвата на възстановяването се включва единствено режим в Съюза.
• Преложени са и промени, с които се отстранява несъответствието с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно принципа на закръгляване на коефициента за определяне на размера на частичния данъчен кредит.
• Предлага се доставката на услугата по предоставяне на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето, да бъде освободена от ДДС, както изрично е предвидено в Директива 2006/112/ЕО.

В мотивите към предложения законопроект е посочено:

*

Предложено е данъчното събитие при предоставяне на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, за която е използвана стока или услуга, с приспаднат данъчен кредит, да възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата.

Същевременно е уточнено, че при начисляване на данък за безвъзмездно използване на стока или услуга за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, приравнено на възмездно, няма да се извършва корекция на ползвания данъчен кредит. Това обаче не изключва прилагането в следващ момент на разпоредбите за корекция на ползван данъчен кредит, когато лицето извършва в рамките на независимата икономическа дейност доставка, за която не е налице право на данъчен кредит (освободена доставка), и е използвана стока или услуга, с която вече е извършена безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна.

Предложено е всички случаи на безвъзмездно използване на стока или услуга за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, което по смисъла на закона е приравнено на възмездно, да се третират като облагаема доставка, независимо от характера на доставката.

Във връзка с решения на Съда на ЕС в законопроекта са разписани уточняващи разпоредби за определяне на данъчната основа (преките разходи) в две основни хипотези: 1) при използване на стоки или услуги, за извършването на доставка на услуга, приравнена на облагаема (възмездна) за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или, най-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето, и 2) при едновременно използване на такива стоки или услуги, както за икономическата дейност на лицето, така и най-общо за цели, различни от нея.

Предложено е за целите на определяне на данъчната основа за тези доставки, т.е. при изчисляване на преките разходи за извършването им, да се взема в предвид данъчната основа на използваната стока или услуга, върху която е приспаднат данъчен кредит. Когато използваната стока или услуга е или би била дълготраен актив по смисъла на Закона за корпоративно подоходно облагане се взема под внимание равна на изхабяването (амортизация) на стоката или услугата част от данъчната основа. Предложеният способ за определяне на изхабяването съответства на установеното от Съда на ЕС правило, според което срокът на изхабяване трябва да е съобразен със срока за извършване на корекции на приспаднат данъчен кредит. В този смисъл в проекта е уредено изхабяването на данъчната основа на използваната стока или услуга, за която е приспаднат данъчен кредит, да се определя на равни части за всеки данъчен период по линейния метод за период от 5 години от придобиването на стоката или услугата или от 20 години от придобиването на недвижима вещ.

Законопроектът предвижда при формиране на преките разходи във втората хипотеза на използване на стоки или услуги, за които е приспаднат данъчен кредит, едновременно за икономическата дейност на лицето и най-общо за цели, различни от нея, данъчната основа на използваните стоки или услуги да се разпределя пропорционално на степента на използването им за цели, различни от икономическата дейност.

Въвежда се задължение регистрирано лице, което възнамерява да използва стока или услуга с данъчна основа над 700 лв., за която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, едновременно за целите на икономическата си дейност и за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, да подаде декларация в Националната агенция за приходите за методиката за разпределение на преките разходи, която ще прилага. Предвидено е декларацията да се подава по електронен път в Националната агенция за приходите преди започване на използването на стоката или услугата за цели, различни от икономическата дейност на лицето. Декларацията ще се подава по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Методиката ще може да бъде променяна едва след изтичането на 6 месеца от нейното подаване.

В случаите на смесено използване на стока или услуга при неподаване на декларация за избор на методика или при неначисляване на дължим данък в съответствие с избраната методика ще се счита, че стоката или услугата е използвана и ще се използва единствено за лични нужди. В тези случаи данък ще се дължи за всички изминали данъчни периоди, считано от периода на придобиване на стоката или услугата, за която е упражнено право на данъчен кредит. Това правило не се прилага в случаите на крайна нужда или непреодолима сила.

Предвиден е преходен режим, съгласно който лицата, които към датата на влизане в сила на горепосочените промени, вече използват стока или услуга, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, за лични нужди, следва да подадат декларация за методиката за разпределение на преките разходи в срок до 29 февруари 2016 г., включително. При неподаване на декларацията в този срок се приема, че съответната стока или услуга е използвана и ще се използва единствено за личните нужди на лицето или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица.

• Промени, свързани с доставките и продажбите на течни горива

Предлага се отменяне на  режима по чл. 118, ал. 7 от закона по отношение на петролните бази и в тази връзка и отмяна на определението за „петролна база“ съгласно § 1 т. 68 от допълнителните разпоредби на закона. Предвиден е шестмесечен преходен период за лицата, ползващи режима, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС.

• Промени в разпоредбите, регламентиращи определянето на мястото на изпълнение на на дистанционни продажби на стоки.

Предложени са текстове във връзка с обстоятелствата, свързани с мястото на започване и приключване на транспорта на стоките. Предлага се премахването на задължителните реквизити в издадена фактура за дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение извън територията на страната. При доставки с периодично изпълнение, за които не е уговорено плащане за период, по-дълъг от една година, е предложено данъчното събитие да възниква в края на годината.

• Промени в санкциите, които се налагат при някои нарушения от страна на данъчно задължените лица

По-нисък размер на глобите и удължени срокове са предвидени в случаите на начислен данък след установените в нормативния акт срокове. При доброволно начисляване на ДДС до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията, съответно глобата, се намалява от 25 % от данъка на 5 % от данъка, а минималният Ѝ размер е снижен от 250 лв. на 200 лв.
Предвидена е и още една намалена имуществена санкция, съответно глоба, която е по-малка  от  санкцията  в  случай  на  неначисляване, но е по-голяма от случаите на доброволно начисляване в шестмесечния срок, а именно - при начисляване след шестмесечния срок, но не по-късно от осемнадесет месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен,санкцията е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв.

Промени се предлагат и при санкционирането на повторните нарушения от такъв тип, както и различен размер на тлобите, които ще се налагат при неиздаване на данъчен документ или неотразяване на издаден или получен такъв в  отчетните регистри за съответния данъчен период.

Промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой:

Намаляване на регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната от 15 000 лв. на 5 000 лв. предлагат от финансовото министерство. Плащанията на стойност равна или по-голяма от 5 000 лв., както и тези под 5 000 лв, представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава тази сума, ще се правят по банков път според новите текстове на закона. Ограничението ще важи и при плащанията в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5000 лв.по курса на БНБ за деня на плащането.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е достъпен за общестевено обсъждане до 26 септември и може да бъде видян в интернет сраницата на Министерство на финансите, както и да бъде изтеглен заедно с мотивите към него от прикачените по-долу файлове.

*Текстът е цитиран дословно от М О Т И В И към Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

Източник: Министерство на финансите