Бизнесът разкритикува в официално становище предложението за устни пояснения пред НАП

Седмица след внасянето на обединения законопроект за промени в Данъчно - осигурителния процесуален кодекс представителите на бизнеса в лицето на АИКБ публикуваха официално становището си по предизвикалото дебати предложение за създаването на нов чл. 59а със съдържание: „Чл. 59а. Органът по приходите може да изисква пояснения от страна в производството по реда на чл. 45 от Административнопроцесуалния кодекс.“.

С добавянето на текста в нормативния акт данъчните власти на практика ще получат допълнителни правомощия да събират доказателства при производствата по установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по нов ред - чрез получаване на пояснения на място в данъчната администрация. В становището, което вчера председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев адресира до председателите на комисиите по бюджет и финанси и по икономическа политика и туризъм, е посочено следното:

"Така наречените „Пояснения на място“, каквито се предлагат с тази норма предвиждат въвеждане на обща административна процедура в специализирания данъчно-осигурителен процес, потребност от каквато не е мотивирана по никакъв начин от вносителя.

Трябва да се има предвид, че в административните производства се разглеждат въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административни актове, както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове.

Данъчно-осигурителният процес е съвършено различен – той има за предмет производствата по установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания.

Смесването на двата процеса – административен и данъчно-осигурителен не намира никаква опора в правната доктрина (не случайно те са уредени в отделни нормативни актове от висша степен) и ще има за резултат най-малко следните две проявления:

• спорове за права, свързани с прилагането и
• създаване на неограничени възможности за административна принуда.

Дори с действащата уредба приходната администрация разполага с прекомерни възможности за събиране на доказателства – искане на писмени обяснения (включително от трети лица), приемане ex lege за доказани/недоказани на фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения, извършване на справки, изземване на вещи и документи и пр.

Визирана норма по същество урежда вид разпит, независимо от използвания благовиден израз „пояснения“. Това е единственият възможен извод, отчитайки предлаганата уредба – чрез призоваване, насрочване на изслушване, размяна на въпроси между страните.

При декларирани цели като намаляване на административната тежест, създаване на възможности за развитие на икономиката и подобряване на условията за правене на бизнес, ние считаме подобно предложение за антицелево, доколкото чрез него се постигат точно обратните резултати. Чрез подлагане на разпити и узаконяване на административен произвол несъмнено няма да стимулираме предприемачеството, нито каквито и да било инвестиционни намерения."

С текста на становището на АССП по Общия законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС, можете да се запознаете тук.

От Българската стопанска камара днес също адресираха забележките си към предложените промени в ДОПК в официално становище. От организацията заявяват категорично несъгласие с предложението "органът по приходите да може да изисква пояснения от страна в ревизионното производство по реда на чл. 45 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)". БСК е и против отмяната на правото на данъчно задължените лица да получават присъдени в тяхна полза суми, обезщетения и направени разноски при спечелване на дело. „Това означава НАП да не носи отговорност за неправомерни своите действия и тежестта в съдопроизводството да падне изцяло върху ДЗЛ, независимо от изхода на съответното производство“, се казва в мотивите на камарата. Пълният текст на становището може да бъде видян тук.

Идеята предизвика несъгласие не само от страна на бизнес организациите, но и сред представителите на счетоводното съсловие. От АССП са на мнение, че въвеждането на подобен режим ще принуди хиляди фирми да си наемат адвокати при случаи на искани устни пояснения, тъй като собствениците им не са специалисти в областта на счетоводството и голяма част от тях използват услугите на счетоводни предприятия, които ги представляват пред НАП. От Асоциацията уточняват, че съществуващото в момента задължение за предоставяне на писмени обяснения е работеща процедура и няма нужда данъчните да получават допълнителни правомощия.