Анализ на промените в ЗКПО,обнародвани в ДВ,бр.75 на 27.09.2016 г.

Наскоро правителството прие Закон за изменение и допълнение на ЗКПО (ЗИДЗКПО),който беше обнародван в ДВ,бр75 от 27.09.2016г. Акцент в него е въвеждането на „нов” данък върху разходи, възникнали вследствие на използване на фирмени активи за лични нужди.

Всъщност това е допълнение и разширение към вече съществуващия данък върху разходите, регламентиран в част IV, гл.8 от ЗКПО и своеобразно продължение на въведения в началото на 2016г. „данък уикенд”, свързан със ЗДДС. Това, което обърква и смущава повечето данъкоплатци, е фактът, че новият налогСпоред законодателя притесненията в този случай са неоснователни, защото с тези промени се цели да се облекчи процедурата по данъчно третиране на този вид разходи и да се намали данъчната тежест за физическите лица и бизнеса.

• Обект на облагане с данък върху разходите в натура

Със ЗИДЗКПО (ДВ,бр75 от 27.09.2016г) се промени чл.204 от ЗКПО, в който досегашният текст става ал.1, а т.3 за „данък върху разходите, свързани с експлоатация на автомобили, когато с тях се осъществява управленска дейност” се отменя. На негово място се появява чл.204, ал.1, т.4 относно данъчно третиране на:”разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.”

Доходите в натура (за физическите лица), представляващи разходи в натура (за фирмите) са подробно разяснени в § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО.

„Съгласно § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО „разходи в натура“ за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1-2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение." 

Другата промяна в чл.204 е ал.2: "Алинея 1 се прилага и когато отчитането на сумите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.”

• Данъчно задължени лица с данък върху разходите в натура

Те са регламентирани в чл.207 ал.3, според която „Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол или по правоотношения за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица."

В тази категория попадат не само лицата, подлежащи на облагане с корпоративен данък, а и тези, които се облагат с алтернативен на корпоративния данък (бюджетни предприятия, организатори на хазартни игри или лица, избрали да се облагат с данък върху дейността от опериране на кораби).

Новите разпоредби са създадени с цел да облекчат процедурата в подоходното облагане на физическите лица. С тази идея е направена промяна и в ЗДДФЛ. Коригиран е чл.24, ал.3, според който е предвидена възможност доходите в натура на физ. лица, представляващи едновременно и разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, да могат да се облагат от работодателите с данък върху разходите по чл. 204, т.4 от ЗКПО. Правото на избор на ред за облагане не може да се прилага за отделни физически лица. Съгласно ал.4 на чл.24 от ЗДДФЛ доходите в натура, обложени по реда на чл.204, т.4 от ЗКПО, не се включват в облагаемия доход по ал.1 на чл.24. Облекчението се крие в това, че избирайки варианта физ. лица сами да декларират доходите си в натура по реда на ЗДДФЛ, ще им се удържат социални, здравни осигуровки, като и данък върху дохода, а ако се декларират като разход в натура от страна на работодателя по чл.204, ал.1, т.4 от ЗКПО, ще се дължи само окончателният налог  - данък върху разходите.

Важно е да се има предвид, че в обхвата на новия ред не попадат едноличните търговци. Причината е, че ЕТ има същата правосубектност като самото физическо лице, собственик на ЕТ. 

• Данъчна основа и данъчна ставка за данък върху разходите в натура

Данъчната ставка е 10%, а данъчната основа е регламентирана  в чл. 215а от ЗКПО. Тя е сумата на разходите, свързани с фирмени активи и/или с използване на персонал за лично ползване за календарната година. Предвидени са специфични правила за определяне на данъчната основа по отношение на: превозни средства; недвижимо имущество; активи, различни от посочените в първите две категории (например мобилни телефони, лаптопи и др.). С цел най-коректно и лесно да се определя дан.основа е възприет подход за използване на съотношение, което за: 

• превозните средства се базира на:

- изминати километри или време на използване, или 

- фиксиран процент (50 на сто), 

• за недвижимото имущество:

 - на площ или 

- на време на използване. 

Това съотношение се прилага към общия размер на разходите и по този начин се определя данъчната основа за облагане с данък върху разходите. 

За третата категория, която включва разнообразни видове активи, и случаите, когато не може да бъде документално обоснован друг размер на основа, е предвидено данъчната основа да бъде 20 на сто от общия размер на разходите за съответния актив. Важно е това, че ако личното ползване е свързано с амортизируеми активи, се вземат предвид данъчните разходи за амортизации, а не счетоводните такива. Данъчната основа за данъка върху разходите в натура, свързани с използване на персонал, се определя съгласно общия ред на чл. 215а, ал. 1 от ЗКПО, т.е. на база сумата на всички разходи, свързани с използването на персонал за лично ползване от лицата, посочени в чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.

Законодателят внася и други облекчителни процедури, например промяната в чл.10 ал. 6 от ЗКПО, която гласи: „Документална обоснованост за разходите по чл. 204, ал. 1, т. 1, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2.” Разходите за експлоатация на превозни средства, когато те са използвани с цел управленска дейност и които са направени от 01.01.2016г. до обнародването на ЗИДЗКПО в ДВ, бр75 от 27.09.2016г, също ще се признават за данъчни цел и това е предвидено в § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗКПО. За тях отново важи облекчението от чл.10 ал.6 от ЗКПО.

• Деклариране и внасяне на данъка

На основание чл.217 ал.3 от ЗКПО: „Данъчно задължените лица декларират избора си по чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за текущата година в годишната данъчна декларация, подавана за предходната година.” Това означава от една страна, че ако работодателите са се възползвали от правото си по чл.24, ал.3 от ЗДДФЛ, в данъчната декларация за 2016 г. ще трябва да отбележат това и да декларират данъка върху разходите в натура за съответната година. От друга страна те ще трябва да заявят еднократно желанието си дали ще се възползват от този опция и през цялата календарна 2017 г. Направеният избор ще важи за всички физически лица, които ползват фирмени активи за лични цели. Внасянето на данъка е до 31-ви март на следващата година.

За данъчно задължените лица, които до промените са облагали разглежданите доходи в натура по реда на ЗДДФЛ, е предложен избор: да продължат да прилагат този ред до края на 2016 г., или да обложат с данък върху разходите по реда на ЗКПО разходите, свързани с лично ползване, за периода от 1-во число на месеца, следващ датата на обнародването на закона, до 31.12.2016 г.