Кое е мястото на данъчно облагане при доставка на услуги според регламентите на ЕС

Ако бизнесът ви е свързан с предоставянето на различни видове услуги  в рамките на ЕС, вероятно сте се сблъсквали с въпроса за това какви регламенти трябва да прилагате  при определяне на мястото на данъчно облагане. 

В европейското законодателство редът за определяне на мястото на доставка на услуги е разписан в Директива 2008/8/ЕО.

Принципната позиция, застъпена в документа е, че за всички доставки на услуги мястото на данъчно облагане следва да е мястото, където се извършва фактическото потребление. От това правило обаче са предвидени и някои изключения, базирани от една страна на естеството на предоставяната услуга, и от друга – на статута на получателя на услугата. 

С какво на практика трябва да се съобразите вие като доставчик на дадена услуга при определяне на  данъчно облагане, което ще бъде приложено към нея? 

⇒ Получателят на услугата при определяне мястото на облагане

Един от ключовите фактори е клиентът, който получава услугата на територията на страна-членка на ЕС, различна от България. 

• Данъчнозадължено или данъчно незадължено лице е получателят на вашите услуги?

Трябва да се направи разграничение между данъчнозадълженото лице, което действа като такова (упражняващо стопанска дейност) и данъчно незадължено лице (частно лице, което е крайният потребител). Понятието за данъчнозадължено лице обхваща всеки, който самостоятелно извършва икономическа дейност, дори ако това лице не е идентифицирано за целите на ДДС, но включва и данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС.

Най-общо казано, предоставянето на услуги между предприятия (услуги B2B) по принцип се облага в мястото на установяване на клиента, докато услугите, предоставяни на физически лица (услуги B2C), се облагат в мястото на установяване на доставчика. Трябва да отбележим, че тези разпоредби не следва да обхващат доставката на услуги, получени от данъчнозадължено лице за негово лично ползване или за ползване от негови служители (съгласно текста на Директива 2008/8/ЕО) .

» Примери за данъчно облагане на B2B и B2C услуги с оглед на получателя

Ето и някои от примерите, които могат да бъдат намерени в интернет страницата на Европейската комисия относно данъчното третиране на доставките на услуги в зависимост от статута на получателя им.

1. B2B услуги

• Мястото на доставка на услуги, предоставени от фирма в Залцбург на бизнес клиент във Виена, ще бъде Виена. Тъй като доставчикът е установен в Австрия, той ще начислява австрийски ДДС на своя клиент.
• За счетоводни услуги, предоставяни от българско дружество на бизнес клиент със седалище в Австрия, трябва да бъде начислен австрийски ДДС. Ако българският доставчик не е установен в Австрия, австрийският клиент ще плати ДДС по механизма за самоначисляване.
• Финландският ДДС трябва да се начислява (от клиента, използвайки процедурата за обратно начисляване), когато правни услуги се предоставят от полско дружество на клиент, развиващ  дейност в Швеция, но получаващ услугата  на постоянното си място на установяване във Финландия.  Причината за това е, че според  чл. 44 на Директива 2008/8/ЕО когато услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място, различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект.
• Рекламни услуги, предоставени от италианско дружество на публичен орган в Испания, които поради своите вътреобщностни придобивания на стоки е идентифициран за целите на ДДС, се облагат с данък в Испания чрез механизма за самоначисляване.

2. B2C услуги

• За консултантски услуги, предоставяни от доставчик, установен в Лисабон, на частен клиент, пребиваващ в Дания, трябва да се начислява ДДС в Португалия.
• Доставчик, установен в Гърция, ще трябва да начислява гръцко ДДС на бизнес клиент, установен в Румъния, който получава правни услуги, които обаче ще използва за лични нужди.

⇒ Естеството на услугата при определяне мястото на облагане

По-сложна е ситуацията когато разглеждаме естеството на предоставяната услуга като фактор за определяне мястото на доставка с оглед данъчното ѝ облагане. Няколко примера, които са цитирани по-долу, дават обща представа за това как трябва да третирате доставките на услуги в контекста на европейските ДДС регламенти. 

» Примери за данъчно облагане на B2B и B2C услуги с оглед вида на предоставените услуги

• B2C услугите, предоставяни от посредник, се облагат на мястото, където основната сделка, в която посредникът се намесва, е облагаема.

• Частният собственик на лятна вила във Франция, който иска да премести мебели в дома си в Швеция, може да поиска посредник да намери компания, която да се погрижи за преместването. Без значение къде е установен посредникът, ще се дължи френски ДДС върху комисионната, тъй като мястото на облагане на вътреобщностния превоз на стоки е мястото на отпътуване.

• Услугите B2B и B2C, свързани с недвижимо имущество, се облагат в страната, където се намира недвижимият имот.

• За услугите на архитект, базиран във Франция, нает да проектира лятната къща в Испания, ще се плати испански ДДС.
• Гост, който пребивава в хотел в Никозия, ще трябва да плати кипърски ДДС за настаняване в хотел.

* В последващ материал ще ви предложим по-подробна информация за влезлите в сила през 2017 г. правила на ЕС в областта на ДДС за мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти.

• Пътническият транспорт B2B и B2C се облага според разстоянията, които се покриват. Така например цената на автобусния билет за пътуване от Полша до Франция през Германия ще включва полски, немски и френски ДДС, пропорционални на разстоянията, пътувани във всяка от тези страни. Ако пътуването минава през Швейцария, няма да има ДДС на ЕС за пропътуваните разстояния в тази страна, тъй като Швейцария не е член на ЕС.

• Специални регламенти се прилагат за далекосъобщителните услуги, услугите за радиоразпръскване и услугите, предоставяни по електронен път – от 1 януари 2015 г. те се облагат на мястото, където е установен клиентът, има постоянен адрес или обичайно пребивава. Ето и примерите на ЕК: 

• Когато уебхостинг се предоставя на частен клиент, живеещ в Лисабон, португалският ДДС трябва да се начислява независимо дали доставчикът е установен в Португалия, в друга държава-членка на ЕС или извън ЕС.
• Гръцки ДДС се дължи за използването на мобилен телефон от частен клиент, пребиваващ в Атина.
• Услугите за радиоразпръскване, предоставяни на частен клиент в Хелзинки, ще съдържат финландски ДДС.

Полезна информация относно режима за облагане с ДДС – „съкратено обслужване на едно гише“- mini-One-Stop-Shop (MOSS) ще откриете ТУК.

Като собственик на бизнес в сферата на услугите, установил дейността си в България, ще ви бъде необходимо и щателно познаване на родното данъчно законодателство, за да сте наясно как европейските регламенти са имплементирани в него и какви нормативни изисквания трябва да спазвате. Полезни материли по темата предстои да бъдат публикувани на страниците на InBalance News.