Промени в ЗДДС за 2018 г.

Понастоящем в Народното събрание се разглежда Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност внесен от Министерския съвет. На 08.11.2017 той беше приет на първо четене.

Кои са основните промени в ЗДДС:

Промени в разпоредбите за регистрация и дерегистрация по ЗДДС

Предлага се съкращаване от 14-дневен на 7-дневен на срока за подаване на заявление, в случаите на възникване на основание за регистрация по закона.

Данъчно задължените лица се задължават да подадат заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която въз основа на обема и характера на извършваната дейност може да направи обосновано предположение, че ще достигнат облагаем оборот от 50 000 лв. или повече в рамките на текущия и следващия месец. Целта на промяната била да се противодейства на лицата, които избягват регистрация по ЗДДС при извършване на облагаема дейност за определен период от годината (осъществяване на дейност в сезонни обекти в рамките на 2-3 месеца годишно). Според мен мотивът за промяната е твърде неясен. Ако един обект е сезонен – например заведение на плажа с оборот за годината 45000 лв., защо да следва да се регистрира по ЗДДС?

Предвидена е разпоредба, която урежда задължителна регистрация на неперсонифицирано дружество, в което са внесени стоки или услуги от съдружник - регистрирано по закона лице, със случаите, когато съдружникът е регистриран по закона след датата на създаване на неперсонифицираното дружество.

Предлага се в случаите на прекратяване на юридическо лице без ликвидация или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса данъчно задължените лица да бъдат дерегистрирани по закона служебно от органите по приходите и да отпадне изискването да се подава заявление за дерегистрация. 

Запечатване на обект

Предвижда се принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец“ да може да се прилага и към трето лице, когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от това трето лице, ако то е знаело или е могло да знае, че е започната процедура по запечатване.

Корекция на ползван данъчен кредит

Разпоредбите за корекция на ползван данъчен кредит са прецизирани за случаите, когато при придобиването или изграждането на недвижимите имоти не е упражнено право на данъчен кредит. Също е прецизирано приспадането на данъчен кредит при производството, придобиването или вноса на стока, съответно при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаването на услуга, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на закона.

Всъщност се предлага пренасяне в закона на разпоредбите от правилника за прилагането му, които регламентират общите постулати при определяне на размера на корекциите на данъчен кредит.

Други промени, касаещи ограничени случаи и дейности

Законопроектът предвижда прецизиране на разпоредбата за възникване на данъчно събитие в случаите на доставка с поетапно изпълнение.

Конкретизирано е, че прилагането на нулева ставка в случаите на превоз на пътници е приложимо само за техния багаж.

Прецизирана е разпоредбата, регламентираща освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност на доставката на „универсална пощенска услуга“, с цел да не се допуска по-широко тълкуване на освобождаването.

Предлага се допълнение на разпоредбите, които регламентират квалифицирането на златните монети като инвестиционно злато, с оглед на прилагането на специалната схема за инвестиционно злато.

Предлага се изменение на регулаторния режим, относим за сервизните фирми на фискални устройства, който от регистрационен става разрешителен. Въвежда се предварителен контрол от страна на административния орган относно получаването на разрешение за този вид дейност, като същото да може да бъде отнемано.

Освен промени в Закона за ДДС, законопроектът предвижда промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за пощенските услуги,  Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за счетоводството и Закона за ограничаване на плащанията в брой. Ето по-съществените промени:

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

Предложенa е промяна, съгласно която годишната данъчна декларация, която се подава от самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, както и декларацията по чл. 55, ал. 1, която се изготвя и подава от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци, да се подават само по електронен път от 2018 г., за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2017 г.

Във връзка с все по-големия брой на подадените по електронен път годишни данъчни декларации е предложено да отпадне съществуващата в закона отстъпка от 5% върху данъка за довнасяне при подаване по електронен път на годишната данъчна декларация.

В закона се предвижда местните физически лица да декларират в годишната си данъчна декларация придобитите през годината, в това число и придобитите през 2017 г., необлагаеми доходи, съгласно чл. 13 от закона, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

Предложена е промяна на срока за подаване на справката, която се предоставя от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, за изплатените през годината, в т.ч. и изплатените през 2017 г., доходи на физическите лица (справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ), който вместо до 30 април ще е до края на месец февруари.  

В Закона за ограничаване на плащанията в брой

С цел намаляване на сивата икономика се предлага нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой в страната да се намали от 10 000 лв. на 5 000 лв. Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5000 лв. по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

С тази мярка България се превръща в една от най-дискриминиращите норми за физически лица. В огромната част от държавите на ЕС няма ограничение за разплащане в брой между физически лица. Разпоредбата се предлага и във време на непрекъснато нарастване на банковите такси за преводи и обслужване.