Нови правила за командировките в ЕС предвижда проект за промени в Кодекса на труда

Министерството на труда и социалната политика публикува в началото на май за обществено обсъждане предложение за промени в Кодекса на труда, с което в българското законодателство да се въведат изискванията на европейски директиви относно правата на работници и служители, командировани в рамките на предоставянето на услуги в ЕС.

Законопроектът изрично предвижда командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги да бъде възможно само при условие, че съществува трудово правоотношение между предприятието и работника или служителя за целия период на командироването или изпращането. В съобщението си от МТСП уточняват, че се въвежда също така изискване, работодателите да осигурят на българските командировани работници и служители най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Припомняме, че това е един от ключовите моменти и в предложението на ЕК за актуализация на Директивата за командироването на работници, което беше представено в началото на м. март тази година.

Минималните изискванията се отнасят до максималната продължителност на работата и минималната продължителност на почивката, минимален брой платени почивни дни, минимални ставки на заплащане, включително за извънреден труд. Задължителните правила включват още условия за предлагане на работници за наемане на работа, в частност от предприятия за временна работа, изисквания за здраве и безопасност на работното място, защитни мерки при наемането на работа на бременни жени или родилки, деца и младежи, равно третиране на мъжете и жените и недопускане на дискриминация.

Условията и редът за командироване ще се определят с наредба на Министерски съвет.

От социалното министерство предлагат да отпадне съществуващото в чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда изискване страните да уговарят поне същите минимални условия на работа като тези в приемащата държава, само когато командироването е за повече от 30 календарни дни. Според предвижданите промени изискването ще е в сила независимо от продължителността на командировката, с което се разширява и обхватът на социална закрила на командированите работници и служители.

Във връзка с уеднаквяване на данъчния режим при командироване на работници и служители по реда на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда и при командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги се предлагат промени в ЗДДФЛ, с които платените от работодателя разходи за транспорт и настаняване да се изключат от облагаемия доход на командированите работници или служители.

В проекта се рагламентира възможността на работници или служители, командировани или изпратени в България, да  предявяват искове срещу своя работодател в случаите, в които са претърпели вреди, поради неспазване на минималните условията на работа, предвидени в чл. 121а, ал. 5 от Кодекса на труда. Исковете ще могат да бъдат предявявани и след прекратяване на трудовото правоотношение.

В прессъобщението на социалното министерство е посочено още, че се въвежда и солидарна отговорност при веригите от доставчици на услуги, между изпълнителя и подизпълнителя за всички неизплатени възнаграждения на командированите или изпратените работници и служители. При възникване на спор, тези искове са подсъдни на съда по мястото, където работникът или служителят полага труда, уточняват авторите на проекта.

Предвидени са и текстове, регламентиращи закрила за работниците или служителите, които са предявили иск поради неспазване на минималните условия на работа.

С предложението на МТСП и мотивите към него можете да се запознаете тук:

• Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда
• Мотиви

Източник: МТСП