Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - 19.11.2014 г.

Име на законопроекта: Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

Дата на постъпване: 19.11.2014 г.

Вносители: ПЕТЪР ВЛАДИСЛАВОВ СЛАВОВ, ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ, МАРТИН ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ, АТАНАС ПЕТРОВ АТАНАСОВ, ИВАН КИРИЛОВ ИВАНОВ

М О Т И В И

към Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

Една от причините за забавяне в съдопроизводството (а в случая-съдебния процес пред административните съдилища) е неравномерното разпределение на делата и оттам неравномерната натовареност на магистрати и съдилища. Налице е  свръхнатовареност в столицата и големите градове (Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново), където са разположени териториалните дирекции на административни органи и техните актове се обжалват пред тези съдилища. Промените в чл. 133 AПК от 2013г само частично облекчиха Административния съд-гр. София, за сметка на пренасочване на част от делата към и без това силно натоварените съдилища във Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и др. големи градове.

С предлаганите промени се цели по-нататъшно пренасочване на част от административните дела в съдилища към административни съдилища от останалите съдебни райони на страната, които са с по-малка натовареност. Посленото се съдържаше и като препоръка в Доклада за дейността на административните съдилища за 2013г., като бе отчетена и готовността на тези съдилища, към които се пренасочват дела, да ги поемат и да се справят бързо и ефективно. Това ще допринесе и за ускоряване на съдопроизводството в административните съдилища в столицата и големите градове, за по-качествено правораздаване, а също и ще подобри достъпа до правосъдие за гражданите и юридическите лица, тъй като те ще имат възможност да водят определени административни дела в съдебния район, в който се намира техния постоянен/настоящ адрес или седалище.

От предлаганите промени не се очаква негативен финансов ефект за администрацията, тъй като в административния процес страната, загубила делото, понася тежестта на разноските  по воденето му на спечелилата страна.

Другата предлагана промяна касае установения в чл. 134 от ДОПК ред за възобновяване на ревизионно производство при влязъл в сила ревизионен акт предвижда искането за възобновяване да се прави пред същия орган, който е постановил извършването на първоначалната ревизия. Същевременно, ревизионният акт ще подлежи на последващ административен контрол от директора на дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП. Предлаганите промени в чл. 134 предвиждат, при вече установени с влязъл в сила ревизионен акт факти и обстоятелства,  за извършване на повторна ревизия да се изисква одобрението  на горестоящия административния орган, упражняващ контрол по законосъобразност. С др. думи, едно ревизионно производство, развиващо се не по законоустановения ред, ще може да бъде прекратено от директора „ОДОП” при ЦУ на НАП превантивно още в неговото начало, без да е необходимо да се ангажира кадрови и времеви ресурс на НАП за неговото завършване и едва тогава за отмяната му поради незаконосъобразност.

Допълнително, предлаганите промени се очаква да имат и дисциплиниращ ефект върху териториалните дирекции на НАП и органите по приходите в тях, ангажирани с ревизионни производства.

Последната промяна касае чл. 155 и доразвитието на основния принцип на административния процес – за недопускане влошаване положението на жалбоподателя. Последният  е само частично застъпен в сега действащия чл. 155 (8) ДОПК. Сегашната редакция на тази алинея е неясна и дава възможност за разнопосочното и тълкувне както от ревизиращите органи, така и от съдебната практика. В редица случаи се приема, че разпоредбата на чл. 155(8) касае само изменените ревизионни актове, но не и тези, постановени при цялостна отмяна и връщане за нова ревизия /последните се третират като „нови”, т.е. и ревизиращите органи и съдилищата приемат, че с тях Е допустимо да се утежнява положението на ревизираното лице/.

С предлаганите изменения се цели както прецизиране на законодателния текст, така и гарантиране на недопускане на утежняване  на положението на ревизираното лице при обжалване на актове на ревизиращия орган. Очевидно, последният разполага и необходимата компетентност и кадрови ресурс и е длъжен да извърши качествено и задълбочено ревизията още при първото ревизионно производство.

Предлаганите промени в ДОПК и АПК не се очаква да имат негативен финансов ефект, напротив, с промените в подсъдността на някои административни актове може да се очакват икономии за гражданите и юридическите лица и общо благоприятно отражение върху бизнеса. 

Източник: НС