Вие сте тук

Как ЗДДС третира имотите, отдавани под наем и рекламирани чрез чуждестранни платформи

Как ЗДДС третира имотите, отдавани под наем и рекламирани чрез чуждестранни платформи

С промяна на проектозакона за бюджета за 2020 г. се предлага изменение в Закона за туризма. С него се въвежда категоризация за имотите, отдавани под наем чрез електронни платформи като Airbnb, Booking, Facebook и др. 

Предложението е на депутатите Менда Стоянова, която е и председател на бюджетната комисия в парламента, и на Валери Симеонов, който е и зам.-председател на Народното събрание. 

Г-жа Менда Стоянова обяснява, че целта на вносителите е изсветляване на бизнеса. Според нея тези обекти в момента "са на сиво, направо са на черно" не плащат туристически данък, крият приходи, не плащат данък печалба, не плащат ДДС, ако са стигнали прага за регистрация по него, и на практика са в сивия туристически сектор.

Без да взимаме отношение, относно целесъобразността на категоризацията на имотите, отдавани под наем, желаем да разясним основни положения от ЗДДС в тази насока.

Физическите или юридически лица, които използват услугите, на която и да е чуждестранна платформа, обикновено заплащат комисиона на тази платформа. Това е характерно за имоти, отдавани под наем през Airbnb, Booking и др. Същото се отнася и за лица, рекламиращи чрез Facebook, Instagram, Twitter и др. 

Съгласно чл.97а, ал.1 на Закона за данък върху добавената стойност на регистрация подлежи всяко лице, което получава облагаеми услуги с място на изпълнение на територията на страната. Именно такива комисионни услуги получават лицата, ползващи услугите на чуждестранни платформи. Съгласно ЗДДС те трябва да се регистрират по него 7 дни преди започване на дейност.

Обстоятелство, на което г-жа Менда Стоянова очевидно e пропуснала да обърне нужното внимание, и което е неизвестно за голяма част използващите интернет-базирани чуждестранни платформи.

За да заострим допълнително вниманието по проблема, напомняме, че в даден момент въпросната дейност също ще попадне в полезрението на органите на НАП. За тях ще е твърде лесно, с писма до популярните чуждестранни платформи, да поискат списък на лицата, които ги използват от България. При установено подобно обстоятелство в рамките на петгодишен минал период, съгласно ЗДДС, на лицето следва да бъде наложена санкция за неспазването на условието за регистрация по ЗДДС и допълнително да бъде начислен ДДС за сделките (например получените наеми, или платените комисиони), от датата, на която то е следвало да се регистрира, до момента на установяване на нарушението. 

Надяваме се, че поне лицата, получаващи наеми чрез чуждите платформи, декларират и заплащат данък върху доходите или данък печалба…